Автор Тема: СЕЛИЩА И КОМПЛЕКСИ ОТ ЗАТВОРЕН ТИП  (Прочетена 3560 пъти)

anris

  • Ентусиаст
  • *
  • Публикации: 26
    • Профил

Нараства интересът през последните години на ново строителство тип “затворени селища и комплекси”. Те са широко разпростанени в Западна Европа и Америка.

Основното при тях е качествено строителство и изключителен съвременен лукс. За клиентите те стават все по-привлекателни с многото зеленина, вътрешен и външен басеин, тенис кортове, СПА комплекс, фитнес, салон за красота, детска градина, лекарски кабинети, 24-часова охрана, цялостна организирана поддръжка на общите части. На пазара вече се появиха предложения и с мини голф игрище на покрива, изкуствено езеро, и т.н. Изгражда се една различна от досегашните ни представи микросреда, далеч от градския шум и ежедневния стрес. Формира се едно мини общество, с което обитателите на такива комплекси се идентифицират.

Разбира се този лукс си има и своята цена – по-висока от средната. Близо 80% от купувачите на такъв тип строителство са чужденци, а в крайградските зони - дипломатически представителства, чужди компании за своите мениджърски екипи в България, и др.

Къщи с мини екстри в селища около големите градове се купуват и от българи от средната класа: успели бизнесмени, висши чиновници, певци, артисти, художници, и т.н. Те предпочитат апартамент (къща) в комплекс затворен тип, отколкото в луксозна кооперация в центъра града.

Най-търсените райони на такъв вид строителство са крайградските зони до планини, водни площи, с изглед към морето, но с планински полъх и обезателно близо до основни пътни артерии, за да се осигури бърз достъп до централните части на града.

Основни инвеститори в тези проекти са големи български и чужди компании и инвестиционни фондове. На този етап те се сблъскват с няколко не малки проблема. Единият е липса на техническа инфрастуктура (пътища, електрозахранване, водопроводи, канализация), която вместо да се изгради от съответната община, се изгражда от инвеститурите. Строителството се оскъпява и крайният купувач се натоварва допълнително.

Другият проблем е изчерпването на подходящи терени. За да се постигне крайната цел понякога е неоходимо доста време, като се започне от окрупняване на парцели, свързано с преговори с много собственици (наследници), премине се през съответните административни служби при промяна на статута на земята от земеделска в стротелна, изработка на ПУП и се стигне до получаване на виза за строителство. Този процес понякога отнема много повече време отколкото самото строителство.

Третият проблем е все още не усъвършенстваната в България нормативна законова уредба за селищата и комплексите от затворен тип. При тях Правилникът за етажната собственост не може да се приложи. Пълната им регламентация може да стане като се допълни Закона за собствеността и се създаде специален правилник.

Източник:
http://www.1001line.com