Автор Тема: "Сарафската къща" в град Самоков  (Прочетена 2226 пъти)

admin

  • Administrator
  • Sr. Member
  • *****
  • Публикации: 265
    • Профил
    • Балкански рекорд за „Най-много хора правещи заедно Български мартеници за 5 минути“
Средата на втората половина на 19 век е епохата на Българското Възраждане, ускореното развитие на стенописният и културният живот създава много благоприятни условия за оживено жилищно строителство. Формиращата се буржоазна класа вече има сравнително големи материални възможности, нови възгледи и нов начин на живот.
Тя поставя нови, по-високи изисквания към своя дом. Къщата става по-голяма, има повече удобства, но преди всичко става показна и представителна. Така се появява нов тип къща-градска симетрична. Това са големи къщи, в които живеят представители на богатата, зараждаща се българска буржо азия.
Всички групи жители в Самоков имат свои квартали. Както турците, българите, така и евреите имат свой, намиращ се около голямата и солидна Синагога. Там е и къщата на еврейското богато семейство Арие. Интересната архитектура на къщата и приказната история на семейството ме карат да пиша точно за тях.
Не случайно банкерската фамилия Арие идва да контролира изразходването на заема на Турция от Френската национална банка и се заселва в Самоков. Ариевци са банкерите на Балканския полуостров. Чрез тях стават преводи за цяла Европейска Турция. Дори и тук в Самоков всички евреи се държат един за друг. Каквото и различие да съществува в материалното им състояние и в общественото положение, те живеят един с друг, особено това личи при фамилни туржества. Евреите обичат големите, шумни празненства свързани с игри и танци, на които се канят всички еврейски семейства, а и някои от видните български и турски фамилии. Къщата на богатия евреин е отворена за всички негови сънародници. Радостта на домакинята е радост и за гостите.
Запазената Сарафска къща от петте такива в Самоков, е типичен пример за къща именно от този тип. Строителството й продължава 6 години. В него участват много от самоковските майстори. Нейната площ е 380 квадратни метра. Резбованите тавани, стенните долапи, зографисването на къщата са дело на майстори от Самоковската школа. Специално за строежа на къщата е докаран одринския архитект Стефан. Мебелировката е доставена от Виена, за да прилича къщата на малък дворец. Всяко помещение в нея е в самостоятелна директна връзка с двора.
Нека сега направим една разходка из тази великолепна къща, в която си партнират различни стилове в архитектурата и традициите. Тя е едноетажна, а етажът е издигнат върху масивни каменни стени. Симетрична е, както при пловдивския тип къщи. Когато влезем виждаме, че централно място заема салонът оформен от кьошк и вътрешна стълба, с разположени от двете й страни малки вътрешни балкони. Около салона има шест големи стаи и още три по-малки.
Пъравата стая в дясно е кабинетът. Той е обзаведен с дървени мебели, две бюра с тежка дърворезба. Едното от тях е пряко свързано с фамилията Арие, защото на четрита ъгъла на масата има лъвски глави, а в превод от еврейски на българси арие означава лъв. Това означава, че бюрото носи символика. Също така тук срещаме и автентичен самовар от 19 век.
Вторта стая от дясно е женската. Тя е обзаведена в стил рококо и е свързана с битов ритуал за раждането. До нея има имам.
Сега нека да обърнем внимание на къошка. В него има миндер. Също така на богато изписания му таван има шпионка, от която се наблюдава, когато има да се сключва някаква сделка.
От другата страна на кьошка е мъжката стая, в която най-характерното е купулното огнище, с което са се отоплявали. Виждаме, че има и синия със звездата на Давид.
До тази стая е дневната. Мебелите в нея са в стил барок с вградени седефи. Има миндерлък и турски масички за кафе. В нея се намира и стола на влюбените.
Всички тавани в къщата са богато резбовани и във всички стаи са различни. Също така в къщата наблудаваме съчетанието от дърворезба и рисувано стъкло. Над вестибюла има прекрасен орнаментен таван, разбит на три пана с централни розетки. Той прилича на слънце.
Външната архитектура на сградата отговаря на симетричното й разпределение. Фасадата е спокойно и хармонично решена. Прозорците са обрамчени с профилирани первази, без капаци са, а с великолепни железни решетки. Корнизът на къщата е паянтов, но измазан и богато изписан.
Къщата се намира в обширен двор с много зеленина.
С това свършва разходката ни из къщата. А сега нека направим една разходка из времето и се запознаем с историята на семейство Арие.
Изключително интересна, романтична, приказна дори е историята на семейство Арие, писана в придължение на 35 години от членовете на фамилията. Наим и Муше описват в „Хроника Арие”случки и събития, на които те са свидетели, или пък те са им предадени от роднини. Съставителите на хрониката заклеват всеки член от семейство Арие, цялата хроника да бъде напълно недостъпна за чужди на рода хора. Така хрониката е единствена и само предназначена за хора от това семейство. Авторите на хрониката я наричат „Biografia por la fimilia Arie”, тоест „Биографията на семейство Арие”. Както и да наречем книгата, тя съдържа 2400 страници. От тях 2100 са преведени на български език от Ели Ешкенази, а останалите-300 са преведени от други.
Всички събития в хрониката са датирани. На много места се отбелязва, че семейство Арие води най-подробни сметки, тефтери и книжа, които най-грижливо са пазени в Самоков. За съжаление при събарянето на Големия дворец на един от ариевците в 1943 година в Самоков, всички тия книжа, ръкописи и документи изчезват. Това е понятно, като се знае омразата на хитлеристите към всичко еврейско.
Господин Моше Авраам Арие има трима сина. Първият се нарича Шемуел, вторият-Ицках, третият-Авраам(той пръв идва в Самоков). Моше обича синовете си повече от всичко, защото всички са добри и много красиви, а особено единият от тях притежава извънредна хубост във всяко отношение-това е Авраам.
Един ден се случва, че както се разхожда по улиците на Виена, императрица Йозефина вижда красавеца, който отива на училище. Тя е замаяна от неговата хубост и заповядва на своите телохранители веднага да заведат момчето в нейния дворец. Императрицата се грижи за красавеца и прави всичко за да не му липсва нищо. В двореца го възпитават и изпълняват всяко негово желание. Мисля, че на всички ни е ясно каква мъка изпитват родителите на момчето, без да имат някаква възможност да го спасят или видят, но са благодарни, че е жив, здрав и добре гледан. Те живеят с надежда, че ще настъпи денят, когато отново ще го видят.
След като изминава известно време, въпреки че е добре гледан, момъкът иска да отиде при родителите си, понеже много му липсват. И императрицата, която толкова много го обича, че не може да му откаже нищо, дава заповед да заведат момъка при родителите му и после да го върнат в двореца. Така и става. След като всички му се нарадват, при настъпването на здрача, той се връща в дворвца, без двете страни да се оплакват.
Императрицата се радва на новия си син, прибран на една от улиците на Виена. Императорът по това време не знае нищо за това, което става в двореца на императрицата. И след като научава, че момъкът е в двореца, той много се ядосва и издава заповед да се събере съвет и да бъде съдена императрицата.
След известно време съветът се събира в двореца на императора. След дълго обмисляне, понеже не желаят да съдят императрицата, намират за по-удобно да изгонят цялото семейство Арие, което живее във Виена, извън границата, а така и самия момък. А по това време никой от семейство Арие не знае нищо. Един ден събират цялата фамилия, качват ги на колите, и ги закарват оттатък границата. След това правителството прибира за държавната хазна цялото имущество, а то не е малко. И по този начин семейство Арие се добира до Видин.
Ясно е, в какво положение се намират, щом оставят всичките си имоти, натрупвани от поколения и ограбени пред очите им. Те са в нужда дори за една филия хляб.
Обаче Моше Арие е един много умен, интелигентен и търпелив човек. Той винаги има добра надежда в Бога, за нищо не се обезкуражава и с голямо спокойствие обнадеждава цялото си семейство. Съвсем скоро след пристигането си във Видин Моше започва да работи същата работа, която работи във Виена, без да губи време. И понеже е способен в занаята си, от няколкото приятели, които си спечелва във Видин, взима назаем малка сума пари и наема малък дюкян на голямата улица и с едно определено количество стока започва работа. В късо време печели клиенти от елита и всички го обичат и му помагат. Той продължава по този начин и си набавя малък капитал. След като успява да събере известна сума пари, прави баланс и плаща на всичките си приятели, които са му заели пари. Наема един по-голям дюкян на същата улица, купува повече стока и по този начин продължава.
През 1777 година, тъй като търговията му се разраства и вече не намира нужните му стоки на видинския пазар, той решава да тръгне за Цариград.
Започва да се готви за пътуването. В късо време успява да набере една сума от 2500 гроша и заминава за Цариград заедно с други видински търговци. Пътуването трае два месеца, защото е с кон. Пътниците си наемат двама телохранители за да ги пазят от крадци. Цялото пътуване струва около 125 до 150 гроша.
През 1778 година той отива в Цариград и за малко дни купува стоките, необходими му и се завръща във Видин доволен. За картко време продава голяма част от стоката.
Тъй като първото му пътуване до Цариград е успешно, той започва да се готви за второ пак до там, което и прави. А в това второ пътуване Моше Арие си спечелва много приятели. И така, като пътува до Цариград и обратно той преживява, защото неговите приятели го подслоняват и му дават храна. В периода на няколко години той продължава да пътува до Цариград. При едно от тези пътувания през 1779 година Моше спира в Солун, за да пазарува. Запознава се с един от тамошните търговци от семейство Навон. Те двамата се уговарят да сватосат двете семейства. Така и става. В следващите години търговията на Моше са разраства. Той се радва на своите успехи заобиколен от тримата си сина. Всички покупки за семейството стават от самия Моше. Той се грижи жените да не страдат за нищо. На снахите си прави еднакви дрехи, за да няма завист между тях.
През 1785 година Моше купува една готова къща за цена от 450 гроша. Той я ремонтира и се нанася със семейството си.
В следващите няколко години пътуванията да Цариград продължават, а същевременно въвежда и своите синове в бизнеса си
През 1790 година Моше Арие се разболява сериозно. Синовете му правят всичко възможно, за да го спасят. Викат лекари, но и те не могат да помогнат. Лошото състояние на баща им трае около месец и една сутрин го намират умрял в леглото си. Същия ден е направено и погребението му по еврейски обичай.
Тримата братя, както винаги единни помежду си, продължават своята търговия, само че тази година не предприемат никакво пътуване. Като изминават три месеца от смъртта на баща им, те преглеждат сметките си и са много доволни от резултата-толкова добър, че самите те не го очакват. Братята продължават работата и всеки има по равен дял.
През 1791 година, след изтичането на една година от смъртта на баща им, като продължават търговията в дюкяна, Авраам съобщава на големия си брат, който е управител на дюкяна, че много от стоките вече са се изчерпали и затова взимат решението да се направи едно пътуване. И така е набрана една доста голяма сума и Шемуел е готов за тръгване.
За нещастие, по пътя една банда грабители го пресрещат, и макар че е с телохранители те му взимат всичките пари, като не му оставят нищо, дори да се върне във Видин. Шемуел е обхванат от страх. От друга старана, братята му още по-зле пострадват от големи дружини турци размирници, те ограбват всичко. Така е ра зорено семейство Арие във Видин.
Когато Шемуел се връща от пътуването си ограбен, като вижда всичко това изпада в голямо отчаяние. Случва се така, че в семейството бъркотийте не спират, защото се разбунтуват еничарите. Братята остават голи във всяко отношение и живеят в голяма мизерия. Стигат да там, че дори съпругите им да мият подове на къщи на някои богаташи. Един ден тримата братя се събират на съвет и решават да се разделят. Шемуел заминава за Румъния, Ицках остава във Видин, а Авраам заминава за София.
В един от ахтарските дюкяни в София, където се приготвят разни медикаменти, маджуни и козметика, работи Авраам. По това време аян на Самоков е Мехмед Емин Ага. Един ден той отива в ахтарския магазин да пазарува и заварва там Авраам Арие сам, заповядва му да замина за Самоков заедно с него и да отвори дюкян. След няколко дни Мехмед Емин Ага идва в Самоков заедно с Авраам Арие. Аянът му дава една къща и 2000 гроша на разположение, за да работи с тях.
При идването си в Самоков Авраам заварва 25 еврейски фамилии. Той се установява трайно. За кратко време забогатява и започва мащабно строителство на къщи сравнявани с дворци.
През 1844 година започват да наричат семейство Арие „сарафите”, защото това, което най-много обичат да правят е да сменят монети и да дават пари под лихва. Само за няколко десетилетия семейство Арие се превръща в семейство на богати търговци, които поддържат връзки с първите центрове на Османската империя, със страните на цяла Европа и с много източни страни. Арие са собственици на голяма част от маданите в града. През средата на 19 век те стават инициатори за построяване на нова синагога. С всички тези постъпки семейство Арие оставя своите следи в Самоков.
Къщата на Арие, освен художествено и историческо значение, има и културно значение. Къщите строени през първата половина на 19 век говорят не само за благосъстоянието на Самоков по това време, но и за нравите на хората.
Поради ценните си архитектурни качества Сарафската къща е обявена за паметник на културата от национално значение. От 1968 година до 1971 година тя е реставрирана. В наши дни къщата се поддържа от фонд „13 века България”. Сарафската къща е достъпна за всеки, който цени и се интересува от нашето архитектурно и историческо наследство.
http://www.fond13veka.org/new/index.php?option=com_content&view=article&id=44:2008-12-09-13-15-02&catid=2:2008-08-03-07-44-02&Itemid=5&lang=bg

« Последна редакция: 29 Май, 2010, 09:59:05 от admin »
Да си собственик не е само притежаване, а грижа и мъка.
http://www.sobstvenik.com/
Балкански рекорд за „Най-много хора правещи заедно Български мартеници за 5 минути“ http://www.babamartaworld.com/