Собственик История > Тайните на старите майстори

Поява и употреба на тухлата

(1/1)

admin:

Поява и употреба на тухлата като строителен материал у траките в края на IV и началото на III в. пр. н. Ера

Когато се разглежда в литературата появата на тухлата като строителен материал или изобщо появата и развитието на тухлената архитектура, този въпрос обикновено се свързва и преплита с въпроса за появата на кирпича и използването му в строителството.Кирпичът и тухлата се схващат в повечето случаи само като две разновидности на един и същи продукт, изготвен чрез формуване на тесто от глинена пръст, който обаче може да бъде използван като строителен материал или след като бъде изсушен на слънце, или изпечен на огън.
Исторически погледнато, кирпичът и тухлата имат различен път на развитие.По-късното разпространение в някои райони на тухлата като строителен материал се предизвиква от появата на нови строителни форми, от нуждата да се разрешат все по-нови и по-сложни архитектурни задачи.
В това отношение откриването на значителен тухлен материал и на някои тухлени постройки при разкопките на античната гробница при Казанлък и по-късно на тракийския град Севтополис и неговия некропол при с.Копринка(Казанлъшко), добива особено значение, още повече че този материал произхожда от обекти които могат да се датират сравнително точно в края на IV в. до края на III в. пр. н. е.

●Тракийската тухлена куполна гробница при Казанльк

До откриването на известната сьс своите стенописи тракийска тухлена куполна гробница при Казанльк за употребата на тухлата като строителен материал у траките в предримската епоха не се притежават много сведения. Казанльшката гробница, която се отнася кьм края на IVв. или в пьрвите десетилетия на IIIв. пр, н.е, се сьстои от каменно преддверие и дромос с крьгло куполно помещение изградени с тухли. Тухления корпус на гробницата е изолиран от могилния насип чрез пльтен слой от ломени камьни, споени с глина, които образуват ризата. Tази каменна риза служи предимно да поеме част от натиска на пръстта на насипа.Данните за тухлената зидария в досегашните издания на този паметник са твърде незадоволителни.Дромосът, според Миков, е изграден от правоъгълни тухли с две различни голеними: 0.39 x 0.40 x 0.09 x 0.39 x 0.20 x 0.09 m. За купослното помоещение са използвани тухли с особена секторна форма.

●Некропола на Севпотополис и ново откритите тухлени постройки

Проучването на некропола на Севтополис разкри нови тухлени постройки.В две от разкопаните три големи надгробни могили бяха открити четири тухлени гробници.
В южната половина на могила № 2 бе разкрита силно разрушена гробница № 1, много близка по план с Казанлъшката.И тя се състои от предверие, дромос и кръгло помощение.И тук преддверието е изградено от камъни.Стените на дромоса и кръглата камера са напулно разрушени.Само по контурите на запазената риза от речни камъни, която е обвивала отвън корпуса на гробницата,е могло да се възстанови нейният план.За установяването на вида на материала,от който са били изградени дромосът и кръглото помещение, много важни са се оказали запазените in situ в дромоса три правоъгълни тухли, както и намерените късове тухли в насипа,който изпълвал вътрешносста на гробницата.Те дават основание да се смята, че корпусът е бил изграден от тухли, които след разрушаването на гробницата били използвани за изграждането на двете гробници в западната половина на същата могила.Тези гробници - № 2 и № 3 – имат правоъгълна форма и са изградени от секторни тухли с размери 0.45 x 0.35 x 0.07 m.Тухлите са били приготвени от добре пречистена глина, която при изпичане е добивала ясночервен цвят.
Гробница № 2 е изградена от десет реда тухли.Самите те са поставени напречно, като по-голямата, конвексна, дъга се редува с по-малка,конкавна.Получава се широка носяема площ,която никъде не се накърнява от трапецовидна форма на тухлите понеже двойките дават физически един правоъгълник.Гробница № 3 е изградена от 11 реда тухли, раположени надлъжно по четири тухли на дългите страни и по две на късите.За връзка между тухлите и на двете гробници служи пласт белезникава глина с деб. 1.5-2 см.
Още една тухлена гробница, силно разрушена е открита в могила № 3 Планът и, както този на Казанлъшката гробница № 1 в могила № 2, се състои от дромос и кръгло помошение.Липсва каменното преддверие, което тук е заменено с две крила, представящи малки каменни зидчета,разпшоложени от източната и западната страна на фасадата на гробницата.Отвън корпусът на постройката е бил покрит с риза от плътно наредени камъни, които са я изолирвали от могилния насип и са облекчавали натиска на пръстта.
Разкопките на тракийският град Севтополис,основан в края на IV век и съществувал почти до края на III в. пр. н. е. Извадиха на бял свят разнообразен тухлен материал.Откритите тухлени съоръжения и големият брой отделни тухли разпръснати из целия град, дават също възможност да се установят много подробности относно формата, големината,начина на приготвянето и употребата на тухлата у траките през този период.

●Видове тухли намерени в Севтополис

1.Цяла правоъгълна тухла направена от добре пречистена глина,получила при изпичането ясночервен цвят.
2.Тухли с по-особена форма, която представя секторен изрез с две успоредни, слабо извити дъги и с две неуспоредни прави стени.Една тухла има върху гладката си широка плоскост буквата ∑, изрязана преди изпичането.Същия буквен знак е намерен и върху друга тухла.
3.Намерени са останки от канал, долепен до северния зид на къща № 1
Той е бил покрит с тухли, от които са се запарили само две.Едната е правоъгълна, а другата има секторна форма.
4.При същата къща от южната и страна, сред керемидената настилка на двора, в съседство с два напълно запазени питоса били открити няколко секторни тухли, които оформят почти квадратно пространство.Използването на счупени тухли сочи ясно,че в случая тухлите да били употребени вторично.
5.Западно от къща №4 е била открита една площадка,която има формата на елипса, направена от седем секторни тухли, наредени в два реда и оградени от юг на изток с шест отвесно изправени по дъгите си тухли, също със секторна форма.
6.Край северната стена на една камерна цистерна, намерена в къща №11, е открита настилка от правоъгълни тухли.
7.Между тухлените съоръжения от града трябва да се отбележи един тухлен кладенец с четвъртита форма.Той е изграден от 23 реда тухли и има дълбочина 2.10м.Между тях се срещат и тухли с една косо отсечена страна.Използвани са и много късове от тухли.Голямо разнообразие на използвания тухлен материал по форма и големина, както и употребата на счупени тухли и по-малки късове свидетелствуват за вторично използване на тухлите при изграждането на кладенеца.
Откритите в Севтополис тухли са здрави,големи изпечени,приготвени от ситна, хубаво опечена глина.По форма тухлите могат да се разпределят на две групи: правоъгълни и секторни тухли.Последните представляват секторен изрез с две успоредни, слабо извити дъги и с две прави неуспоредни страни.
При правоъгълните и при секторните тухли се среща един особен вид тухла с една къса,косо отсечена страна, получена още при формирането на тухлата в специялен калъп.

●Изработване на тухлата

Пред нас възниква въпросът,как е ставало израборването на тухлите.Обстоятелството,че всички тесни страни на тухлата и една от широките плоскости са с извънредно гладка повърхност, върху която са отпечатани ивици от структурата на дърво,а широката страна е грапава, дава основание да се твърди, че тухлите са изработвани с помоща на дървени калъпи,коуто не са били само правоъгълна рамка,а са имали и дъно.Къс глина се е поставяла в калъпа и се е притискала плътно към дъното и стените на калъпа,за да добие тухлата желаната форма.Оглаждането на гръбната страна на тухлата , която в калъпа е лежала отгоре, е ставало по всяка вероятност с дървена или металичеста огрибка.След това калъпът се е обръщал и тухлата преди изпичането й се е оставяла да съхне на земята с лицевата страна нагоре.Затова всички отпечатъци от стъпки на животни,птици и хора стъпвали върху влажните,неизпечени още тухли, се намират само върху лицевата гладка широка плоскост на тухлата

●Интересни открития и инициали

При няколко тухли са запазени отпечатъци от пръсти на ръце.Всички отпечатъци от пръсти се намират върху този край на дългите тесни, неуспоредни страни,който лежи по-близо до гръбната широка страна.Ясно е,че при изваждането на тухлата от калъпа тухларят понякога си е помагал с ръце.Върху известен брой тухли се намериха и щемпели, които не се отличават с голямо разнообразие.Те представляват обикновено вдлъбнати правоъгълници или отделни букви,поставени върху тухлата преди изпичането й.При един фрагмент от четвъртита тухла в правоъгълното поле е вписана буквата Т. Върху една тухла има пет отвесни успоредни черти,върху друга Н,а върху три тухли буквата ∑ , която представя вероятно началната буква на собственика на тухларницата.Изобщо наличието на щемпели върху тухлите говори съвсем ясно за занаятчийския характер на тухленото производство.




●Находките.

Голямото количество тухлен материал и разнообразието на форми и размери сочи, че този клон от керамичната промишленост в края на IV и началото на III в.Пр.н.е. в Севтополис е достигал до голям разцвет в резултат на нови нужди в строителството.Какви са били тези нужди?Ние жидяхме, че по-голямата част от тухлите, намерени в самия град, са единични находки, други произхождат от канали, кладенци и малки площадки.Голямо разнообразие обаче на тухлите по формат и размери при всеки един от тези обекти и използването в отделните случаи даже и на късове от тухли показва недвусмислено, че тухленият материал при тези обекти е случаен, подръчен материал, който е изпозван вторично, след като някакви по-стари постройки,за които е бил предназначен,са били разрушени.Единственият обект в града,където е намерен еднообразен тухлен материал –правоъгълни тухли с еднакви размери,системно наредени,- е тухлената настилка при цистерната.Разрушенияра обаче тук са били така големи.че не е могло да се определи предназначението на тази настилка.Въпреки това нейното наличие показва, че все пак в Севтополис са съществували,макар и рядко,отделни съоръжения,за които специялно са били изготвяни тухли.Ясно е,че появата на тухлата в Севтополис не е била продиктувана от нуждите на обикновено жилищностроителство където при праволинейният план секторната тухла няма никаво оправдание.Като основен материал в жилищната архитектура на Севтополис е бил използван кирпичът.Стените на всички къщи са били изградени с кирпич върху каменна основа.Неустойчивостта му и лесното му разлагане под действието на водата е причина да не се разполага с по-голям брой запазени кирпичи.Само при двореца-храм вследствие пожара,който е унищожил постройката и е изпекъл кирпичите, са се намерили напълно запазени екземпляри,а вътрешността им е почти черна.Те са приготвени от глина, примесена обилно със слама,която им е придавала по-голяма устойчивост.Размерите им са 0.50 x 0.40 x 0.09 m.При някои от кирпичите едната широка страна е покрита с глинена мазилка,дебела 0.02м.
Единствените постройки,в които тухлата в била употребена като нарочно приготвен за целта материал, се явяват трите куполни гробници-Казанлъшката в могила №2 и в могила №3 при Севтополис.
Колкото и системно и оригинално да е използването на секторните тухли при праволинейният план на правоъгълните гробници все пак ясно е,че секторната тухла е използвана случайно,като подръчен материал,а не като специялно за този тип гробници приготвен строителен материал.
Разглеждайки архитектурната форма на Казанлъшката гробница,Миков използвайки някои данни за находките в некропола на Севтополис,изказвасъвсем накратко мнение,че този нов градивен материал е преминал доста рано в Тракия.Най-после не е без значение да се отбележи, че ако тухлата в Тракия се явява като строителен материал първоначално само във връзка с гробничната архитектура, то в Мала Азия и в елинистическия изток на нас поне не ни са известни никакви примери от куполни или друг вид гробници, изградени от тухли.При това, изхождайки от обстоятелството, че траките са използвали широко като строителен материал кирпича и че при честите пожари са могли да остановят устойчивостта на изпечения кирпич,те лесно са могли да дойдат и по самостоятелен път до използването на изпечен кирпич т.е тухла, при такива съоръжения, които по своята конструкция, като куполните гробници, са изисквали по-устойчив материал, за да понесат тежкия товар на високите могилни насипи.
Така или иначе, установяването на тухленото строителство у траките в една сравнителна по-ранна епоха, от колкото в съседните и по-далечни области на запад и юг от Тракия, говори за един нов, по-висок етап в развитието на тракийското строителство и представлява същевременно нов принос изобщо към историята на тухлената архитектура у древните народи с Средиземноморския басейн.

Навигация

[0] Списък на темите