И.
Игитбашия – старши служител в гилдия, който ръководел вътрешните дела на гилдията
Иджма – консен етите били вземани от нарочно завещани за целта имоти-вакъфи
Испенч = 25 акчета (поземлено-имотен данък)- при християните (независимо малоимотен, средноимотен или многоимотен / името на чифт ресми, плащан от християните
Ихтисаб - ненаписан кодекс – свързано с моралния кодекс на средновековния занаятчия, който е част от начина за приближаване към Бога, където уважението към майстора е част от духовното извисяване – той трябва да те изведе по нравствените пътища на исляма – той е наставник / законите отнасящи се до обществения морал и най-вече до търговските операции, известни още като хисба
Ичоглан – момче от девширме, което е избрано за паж и получава образование в дворец
Й.
Йокламак дефтер – проверовачник. Проверяват дали спахиите са се явили (ако не, им се отнемат земите).
К.
Кадия – съдия, който прилагал едновременно шериата и кануна, и главен администратур на кадълък.
Кадъаскер – военен съдия, кадия на армията / най-високата съдебна власт в империята след шейюлисляма. Имало двама кадъаскери – един в Румелия и един в Анадола.
Каза - съдебна административна единица, която обхваща града и селската окръжност
Казълбаши – тюрки-шиити в България.
Календери – кратки хроники, събитията през някоя година / име давано понякога на странстващите дервиши мелами
Калфа – висш чиновник в бюрокрацията / майстор в занаятчийска гилдия
Калъч – основния, първоначалния тимар, а това което се прибавя към калъча се нарича тереке (добавка).
Кантар – мярка за тегло – около 57 кг.
Кануни – светски закони издадени от султана, различни от шериата.
Канун-и османъ – юридически кодекс на османските султани
Кануннаме – кодекс от закони, сборник със султански закони, различни от шериата
Капъ – Османското правителство
Капъ агасъ – главния бял евнух на двореца
Карие - село
Касаба - малък градец
Кафез – отделение в двореца , където затваряли да живеят царските синове
Кахия бей – агентът на великия везир по военните и политическите въпроси
Кервансарай – голям хан, място за спиране и почиване на кервани
Кетхуда - главен майстор / заместник на бейлербея или на друг провинциален управител / представител на градския квартал пред правителството / старши служител в занаятчийската гилдия, представляващ гилдията пред правителството.
Кефалет – гаранции един за друг.
Кираджии – прекарвали са стоки с коне
Кондика – в нея се записват различни събития
Кул – роб на султана, образован в двореца и на служба при държавата.
Л.
Лала – учителю / възпитател на принцовете в османския двор
М.
Маликяне – доживотен откуп – пожизнено владение на определен първоизточник / доживотно право на владение в/у приход от имот
Мартолос – спомагателна османска войска, сформирана от християнско население от различни области на Румелия. Те охранявали труднодостъпни планински местности. Имали право да носят оръжие и били освобождавани от някои данъци
Меджлие – събрание, заседание, съвет
Медине - голям град
Медресе – институция за средно мюсюлманско образование / мюсюлманско религиозно училище, в което се изучава Корана и шериатското право.
Мезджид – малка джамия
Мезраа – земя, която не се обработва в момента, земя на угар, запустяло землище или земята на напуснато село. Земя която не е част от селище, но някои селяни я обработват – мезраа отвън.
Мера-
Мерлена – високоучен човек
Месджит – място за молитва, малка джамия без постоянен имам, често строена от дърво
Мирахор – началник на султанската конюшня
Мири – собствеността и приходите на държавното управление / принадлежаща (земя) на държавата.
Монополие – монопола в/у ширата (правото на спахията).
Муаф-намета – документи за освобождаване от всичко
Мудараба – търговска сделка, където инвеститорът влага парите си в чуждо търговско начинание
Музаф – раята която е освободена от данъци
Мукатаа - Държавния приход, директен приход от откуп (от араб. кат – отрязвам, отделям) – една от формите на откупната система, която позволява да бъдат групирани определени данъчни постъпления, но за определен срок,
Мустафхъзи – крепостни гарнизони
Мухтесиб - надзирава пазара - ходи по чаршията и налага глоби
Мъфасал регистри – регионални закони – там се определят данъците и таксите / подробни регистри
Мюдеррис – главния учител и администратор на медресето
Мюлк – произлиза от ‘малик” – владетел собственик. Това е собственост (поземлени владения и др. собственост). Има истински и неистински мюлк. От двата вида могат да произлизат вакъфи / свободна наследствена поземлена собственост / феодлано владение с права на пълна собственост
Мюлтезим – този, който откупува.
Мюрид – новопостъпил в дервишки орден
Мюршид – духовен водач в дервишки орден
Мюселем – член на корпус, изпълняващ военни и други служби с/у освобождаване от определени данъци / “неоспорим”, “необлагаем”, участници във военнопомощен корпус и съставлявали най-ранната конница в империята. Като възнаграждение получавали необлагаеми с данъци чифлици.
Мютевелли – главен попечител на вакъфа
Мюфти – официално назначен интерпретатор на шериата
Мюхтесиб (нещо като кмет)
Н.
Наиб- заместник, помощник на кадията в даден град или област
Намазгях – джамия на открито
Нарх - местни пазарни цени
Наме – описание.
Назир – надзирател, най-вече във вакъф
Нахия – военноадминистративна единица, подчинена на казата. До 16 век играе ролята на каза.
Незра – земя, годна за обработка, но която е без стопанин.
Неортодоксален ислям –
О.
Орна земя – земя, която може да се изоре за един ден с чифт волове
П.
Падишах – персийски вариант на султан
Пазар-башия – следи за пазара
Пенджик (пенчик) – данък в/у робите, петинка, в натура – на всеки 5 роба един е на султана – за формиране на еничарския корпус.
Пир – духовен водач на дервишкия орден
Прония – военно феодално имение във Византийската империя и наследилите я земи
Р.
Рая = стадо – основната част от населението. Това са тези, които работят, произвеждат и плащат на държавата. Раята са мюсюлмани и немюсюлмани. В началото на 19 век раята се отнася вече само за немюсюлманите. При Танзимата вече не се говори за рая – термина вече става с обидно значение – говори се за “поданици”, не за “рая”.
Респонди – документи на еврейските съдилища
Рум – арабско название, навлязло в персийския и османския език на МА, идва от Рим.
Рум милет – гръцки народ, оттук и Румелия. Рум милет са и православните християни.
Рум илли – териториите, завоювани на Балканите и в Европа изобщо.
С.
Салияне – ежегодно изпращана в столицата сума от управителите на определени провинции, в които системата тимар не действала
Серхан – граница
Санджак – “флаг”, “знаме” - главната административна единица на ОИ, управлявана от санджак бей, подразделение на бейлербейлик.
Санжак бей – управител на санджак
Саръджа – провинциална милиция, въоръжена с огнестрелно оръжие = секбан
Сиджири – кадийски книги.
Силяхдар – отговорникът за оръжието на султана
Сипах (спахия) – “конник”, конник държащ тимар в провинциите, в замяна на военна служба / държател на владение – тимар или зеамет, с/у което бил задължен да се явява на поход заедно с въоръжени бойци
Солак(ци) – лична охрана на султана.
Субашилъци – полицейски окръжия, оглавявани от субашия (офицер от спахийкста армия), подразделение на санджак
Субашия – управител, спахия грижещ се за санкционирането на престъпленията / притежател на зеамет, който командва отряд от държащи тимари сипахи в армията и отговаря за поддържането на реда в своя район. Подчинен е на кадията. Изпълнява полицейски функции в градовете
Султан -
Сунит – ортодоксален мюсюлманин
Съогют – северозападната част на МА.
Сюргюн – принудително преселване, организирано от власи – задължително прехвърляне на население от МА към Балканите и обратно.
Т.
Тарикат – мистичен религиозен орден, дервишки орден
Тезкере – писмо от бейлербея до централното правителство с препоръка за тимар.
Тезкереджъ – секретар на имперския съвет, който пишел официални закони, писма и паметни записки; секретар на съвета на бейлербея
Теке – дервишки манастир
Текфур – княз, владетел
Тескермия –
Тескерсис -
Тимар – доход, който бива даван на военен, чиновник или друг под формата на заплата. Взема се от пазарни такси, които държавата прибира. Не може да е земя. Тимара е право на приход от държавен източник, предоставян на лица с/у служба условно, пожизнено, но не и в наследство.
Темплик – даряването на право на собственост от страна на султана / феодално имение с годишен доход под 20000 акчета, приходите от което се задържали в замяна на военна служба
Туг – конска опашка (знаме на османците).
Тугра – официален монограм на султана, слагал в/у държавни документи, за да потвърди законността им.
Тюрбе – гробница на лидер, мавзолей
У.
Удж – острие, остър връх. В уджовете са съсредоточени газиите. Усвояването на територията става по системата удж. Това е организирана територия с особени форми на землеползване / гранична област.
Удж- бей – бей-бейлик. Уджбейовете са представители на родовата анадолска аристокрация. Те се утвърждават и конкурират централната власт.
Улема (алим – ед.ч.) – “учени” - специалистите по мюсюлманско каноническо (коранично) право, традиция и теология / привилегировано съсловие в ОИ, обхващащо органите на просветното дело и правосъдието – мюдериси, кадии, кадъаскери, мюфтии. Шеф на улемата бил шейх-юл исляма
Уста – майстор в занаятчийска гилдия или в бюрокрацията / степен в йерархията на дворцовия харем.
Ф.
Ферман – заповеди, указ на султана / султански едикт и носи султански подпис тугра
Фетва – писмен отговор на някакъв (юридически) въпрос, на който да се отговори с ДА или НЕ / доктринално мнение по различни въпроси от гражданки и религиозно-правен характер, давано писмено, в отговор на изрично запитване. Издава се от познавачите на шериата и мюсюлманското право – мюфтии.
Х.
Хадиси – предания за живота и делото на Мохамед, за изречените от него мисли
Хадит – записана традиция от думи и действия на пророка Мохамед / изучаването на тези традиции
Хаир – дарителство
Халиф – халиф; назначен наследник / степен в дервишки орден бекташи
Хане – домакинство
Ханеми – населени места, домакинства.
Харадж – васален трибут за християните; поземлен десятък в/у всичко което се произвежда, плаща се от немюсюлманите, за да бъдат закриляни от султана / общо наименование на налозите (поземлени и подоходни) с които били облагани немюсюлманските поданици на ОИ. През 17-19 век това наименование било пренесено в/у поголовния данък джизие и унифицирано с него.
Херем – женското отделение в мюсюлманския двор / всички съпруги на високопоставен мюсюлманин
Хас – феодално имение на султана, родствен принц, бейлербей или санджакбей с годишен доход над 100000 акчета
Хаса –разглежда се като лична собственост– големи поземлени вакъфи в Румелия (Мурад ІІ ги прави на тимари, а сина му Селим І връща старото положение). Условна форма на собственост (донякъде и хаса). Хасовете са лични, докато заемаш длъжността, след това ти се отнемат.
Хаса чифлик – в калъча има хаса чифлик: личното стопанство на спахията.
Хатиб – проповедник, четец на хутбе, молла
Хиджра – датата на преселението на Мохамед от Мека в Медина – начало на мюсюлманското летоброене.
Хисба – регламент, кодекс който санкционира занаятчиите там където тяхното производство се среща с потребителите / законите отнасящи се до обществения морал и най-вече до търговските операции, известни още и като ихтисаб.
Хутбе – тържествена петъчна молитва, изразяваща покорност и благопожелания към царуващия султан
Ч.
Чавуш (чауш) – служител на двореца, често изпращан в провинциите да съобщава и изпълнява заповеди
Челеби – почетна титла, давана на мъжете от висшите класи / титла на лидера на религиозен орден
Черибашия – “началник на войската”, служител в провинцията, който командвал отряд от държащи тимари сипахи
Чифлик – земята на селянина-мюсюлманин
Чифт – единица селскостопанска земя – м/у 60 и 150 дьонюма
Чифт-ресми – ‘селскостопански данък” плащан в брой от мюсюлманската рая , притежаваща един чифт земя
Чифт-хане – домакинство обработващо земята + един чифт впрегателен добитък
Чюлюк - мито
Ш.
Шах – управляваща титла при персийците = император.
Шахир – град
Шехарлии – граждани
Шейх – лидер, водач на орда, на религиозно братство / мюсюлмански учен,богослов и правовед, глава на религиозен орден, старейшина
Шейхюлислям – лидерът в йерархията на улемата
Шериат – свещения закон на исляма / религозно-правен мюсюлмански кодекс
Шиит – принадлежащи на шиа, мюсюлманска секта, считаща Али, четвъртия халиф за първия истински имам след Мохамед
Шикайети – оплаквателни книги по колективни оплаквания на раята за данъчни проблеми, по криминални случаи и пр.
Ю.
Юрфие – обичайни данъци
Юрюк – турски номад в Анадола или на Балканите
Я.
Ямак – “помощник”, подчинена помощна гилдия, работеща за по-голяма гилдия в специализиран аспект на занаята
Яса – кодекс от закони с древната турска или монголска традиция
Ясак – кодекс от султански закони
Я-я – “пехотинец” / турски фермер който служи във войска / до 16 век член на отряд, който държал земя и бил освободен от определени данъци с/у служба към правителството.
