Автор Тема: Разни неща за бавно четене  (Прочетена 2561 пъти)

admin

  • Administrator
  • Sr. Member
  • *****
  • Публикации: 265
    • Профил
    • Балкански рекорд за „Най-много хора правещи заедно Български мартеници за 5 минути“
Разни неща за бавно четене
« -: 30 Май, 2010, 13:02:39 »
Невидимите кризи


Текстът е четен в деня на откриването на Лайпцигския панаир на книгата 18 март 2010. Георги Господинов беше сред 6-те европейски писатели, поканени от организаторите на панаира в програмата „Autorenspecial“ да произнесат слово на тема „Криза! Каква криза?“.
„Брилянтна лекция“ – така един от най-авторитетните немски всекидневници, „Франкфуртер алгемайне цайтунг“, отбелязва есето на българския писател.

 http://www.librev.com/index.php/bg/discussion/culture/915-2010-05-25-23-24-52


Всяка криза има видима и невидима страна. Едната можем да измерим, другата – не. Как се измерва тъгата? Въпросът е да имаме сетива и за двете. И да не се опитваме да лекуваме едното с лекарствата за другото. Защото няма как да излекуваш тъга с антибиотик. Нито частната си депресия с финансова инжекция.
Да си собственик не е само притежаване, а грижа и мъка.
http://www.sobstvenik.com/
Балкански рекорд за „Най-много хора правещи заедно Български мартеници за 5 минути“ http://www.babamartaworld.com/

admin

  • Administrator
  • Sr. Member
  • *****
  • Публикации: 265
    • Профил
    • Балкански рекорд за „Най-много хора правещи заедно Български мартеници за 5 минути“
Re: Разни неща за бавно четене
« Отговор #1 -: 30 Май, 2010, 15:20:43 »

Как диктаторите ни следят по мрежата


Евгений Морозов
 
Моята родина Беларус е място, където е малко вероятно да се стигне до интернет-революция. Страната, контролирана от авторитарния президент Александър Лукашенко от 1994 насам, веднъж беше описана от Кондолиза Райс като „последният аванпост на тиранията в Европа“.

Президентските избори в Беларус от март 2006 бяха последвани от една краткотрайна и неуспешна революция. Първоначалните протести бяха брутално смазани. Но там, където публичните събрания не можеха да успеят, протестиращите откриха по-изобретателни форми на неподчинение: краткотрайни тълпи (flash mobs). При една краткотрайна тълпа се използват социални медии или Е-мейл, за да се събере група хора на публично място, след което те изпълняват заедно някаква бърза, понякога сюрреална, акция. Някои млади белоруси използваха блог-общността LiveJournal, за да организират в Минск серия от събития с прикрити антиправителствени послания. При една типична краткотрайна тълпа младежите се усмихваха, четяха вестници или ядяха сладолед. В това нямаше нищо открито политическо, но подтекстът беше: „по-добре да ближем сладолед, отколкото задника на президента!“ Службите за сигурност направиха много арести, но техните действия бяха запечатани на множество фотографии, които бяха пуснати по LiveJournal и по уебсайтове за споделяне на фотографии като Flickr. Западните блогъри, а след това и традиционните медии, подхванаха новините, привличайки вниманието към грубото преследване.
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Няма защо да се самозалъгваме. Никой не знае как се създават устойчиви дигитални публични пространства, способни да насърчават демокрацията.

http://www.librev.com/index.php/bg/discussion/politics/842-2010-03-01-01-11-07
Да си собственик не е само притежаване, а грижа и мъка.
http://www.sobstvenik.com/
Балкански рекорд за „Най-много хора правещи заедно Български мартеници за 5 минути“ http://www.babamartaworld.com/

Скорпи999

  • Ентусиаст
  • *
  • Публикации: 7
    • Профил
Re: Разни неща за бавно четене
« Отговор #2 -: 08 Юни, 2010, 18:36:00 »
Браво, Оунъре, страхотни четива си пуснал!!!!!
Не страдам от психично разстройство, наслаждавам му се!

admin

  • Administrator
  • Sr. Member
  • *****
  • Публикации: 265
    • Профил
    • Балкански рекорд за „Най-много хора правещи заедно Български мартеници за 5 минути“
Re: Разни неща за бавно четене
« Отговор #3 -: 30 Ноември, 2010, 08:12:23 »


Умберто Еко: Силата на медиите започна с победата на Кенеди над Никсън

 Интервю с Умберто Еко, роден през 1932 г. в Александрия, в италианската провинция Пиемонт, писател и професор по семиотика в университета в Болоня. Популизмът в Европа се увеличава и модерното медийно общество е негов старателен помощник. Причината за това развитие Умберто Еко открива в разпадането на великите империи. Интервю на италианския професор Умберто Еко пред списание „Цицеро”.

Въпрос: Вие предупреждавате за популизма, който изглежда ще обхване цяла Европа. Как си обяснявате този феномен?

Умберто Еко: Ние не трябва да вярваме на твърде прибързаните разсъждения. Привидното завръщане на национализма - особено в страните от Централна и Източна Европа - се дължи основно на разпадането на съветския режим. Обхванати от динамиката на съвременността, ние лесно забравяме продължителния характер на историческите процеси, които се разпростират в продължение на векове. Помолих Жак Льо Гоф, съставител на поредица книги за историята на Европа, да даде поръчка за издаване на една книга за разходите, които е предизвикал краят на различните империи. Това е такова огромно начинание, за което никой не е осмелил да се залови, за съжаление. Една такава работа ще бъде от първостепенно значение за разбирането на съвременния свят.


Балканските страни, например, все още страдат от последиците, предизвикани от края на Римската империя. Точно както в Близкия изток все още се изплащат последствията, които донесе със себе си разпадането на Османската империя. Ще продължат още десетилетия, докато бъдат изплатени изцяло последиците от разпадането на съветската система. Настоящият западен национализъм е свързан с тектониката на империализма. След шока от неговото разпадане ще минат няколко столетия, докато националните „нива” се стабилизират и шоковите вълни затихнат.

В творбата си „Горещи войни и медиен популизъм” Вие пишете, че този популизъм няма нищо общо с народа. Защо?

Много просто, защото споменатият народ не съществува! Или е налице езикова злоупотреба, когато се цитира цяла една страна, чието мнение се узнава едва в деня на изборите. При това въобще не става дума за народа, а за избирателите, една обикновена статистическа величина. Популистът не се опира на народа, а на също толкова съвършената, както и мечтана проекция на едно събрание, което е убедено в неговото дело и чиято основна задача е да одобрява неговата политика. Освен това популистът системно избягва всяка действителна конфронтация с народа. Берлускони никога не е ходил в парламента, a изнася речите си пред медиите.

Изпитвате ли недоверие към излишеството от информация?

Прекомерното значение на медиите започна с победата на Кенеди над Никсън, не заради безспорното политическо превъзходство, а благодарение на една приветлива външност и на един противник, който не умееше да се бръсне както трябва! По-рано, в един свят без медии, народът нямаше контакт с ръководството си. Той виждаше царя веднъж в живота, и то когато на следващия ден след коронацията си царят посещаваше неговия край и амнистираше затворниците. В този момент обаче, когато политикът започна да се показва, той се превърна в артист. За един честен политик ще бъде много трудно самият той да не бъде измамен от системата.

Днес политиците дават гласност на своите изявления пред телевизията, преди да се обърнат към парламента, който би им позволил да получат подкрепа за своите предложения и да ги обсъдят. Тук е началото на популизма. Като се дава предимство на ефективното появяване в медиите и всичко се ограничава до едно единствено послание - лозунг. Този подход на практика е станал задължение. Който отказва да ползва този „метод”, рискува политическото си оцеляване.

През целия си мандат Берлускони заявяваше във вторник редовно точно обратното на това, което беше обявил предишния ден. Но динамиката на медиите насърчава загубата на паметта. Между другото, за да понеса именно този феномен, останах цял живот в университета, тъй като е привилегировано място, в което младите хора култивират своята дългосрочна памет, бавността и смисъла за хронологията на историята.

От другата страна на Атлантическия океан според Вас се занимават твърде зле със смисъла на значението на историята, особено неоконсерваторите ...

Причината е, че днешна Америка не е проумяла нито значението на историята, нито ролята, която се възлага на една водеща сила.... Днешна Америка плува изцяло върху вълните на миналото, от една страна поради горчива липса на култура, от друга страна поради своята необузданост. Впрочем това беше типично за големите европейски сили по времето на Луи-Филип.

Как си обяснявате тази липса на образование?

Нека помислим за собствените си недостатъци! Загубата на чувството за история, едно типично болестно състояние в САЩ, за съжаление, се разпространява все повече и повече сред младите европейци. Ако попитате един млад англичанин, французин или италианец, кой е бил държавен глава през петдесетте години в тяхната страна, той ще отговори с голямо затруднение, за разлика от учениците от моето поколение! По онова време училището даваше на учениците още една представа за поредността на историческите събития.

Съединените щати са застрашени от загубата на колективната си памет, застрашени - от провала на енциклопедията, т.е. на общото знание, което в едно общество има двойна роля. За съхраняване на спомени и за филтриране на други анекдотични елементи, така че да се запази само историческият разказ. Царството на Интернет допринася значително за ускоряване на тази загуба на историческа перспектива, като просто се доставя едно голямо количество от неподредена информация. Прекомерното количество информация може да бъде точно толкова опасно, колкото и твърде малкото.

Съединените щати обаче имат богат и разнообразен културен живот!

Но тази интелигенция няма никакво влияние! Разделена на най-малки части, тя е затворена в своите луксозни гета, в университетите. В големите вестници никой от академичните среди не взема думата. И ако все пак някой реши да се включи в политиката, той се отказва веднага от академичната си работа, както направиха Бжежински и Кисинджър. Ако в Европа интелектуалци подпишат манифест и не му се отделя винаги най-голямо внимание, то поне най-малкото е, че трудно може да бъде напълно пренебрегнат.

Превод: Господин Тонев; със съкращения от списание „Цицеро”
Да си собственик не е само притежаване, а грижа и мъка.
http://www.sobstvenik.com/
Балкански рекорд за „Най-много хора правещи заедно Български мартеници за 5 минути“ http://www.babamartaworld.com/