Умберто Еко: Силата на медиите започна с победата на Кенеди над Никсън
Интервю с Умберто Еко, роден през 1932 г. в Александрия, в италианската провинция Пиемонт, писател и професор по семиотика в университета в Болоня. Популизмът в Европа се увеличава и модерното медийно общество е негов старателен помощник. Причината за това развитие Умберто Еко открива в разпадането на великите империи. Интервю на италианския професор Умберто Еко пред списание „Цицеро”.
Въпрос: Вие предупреждавате за популизма, който изглежда ще обхване цяла Европа. Как си обяснявате този феномен?
Умберто Еко: Ние не трябва да вярваме на твърде прибързаните разсъждения. Привидното завръщане на национализма - особено в страните от Централна и Източна Европа - се дължи основно на разпадането на съветския режим. Обхванати от динамиката на съвременността, ние лесно забравяме продължителния характер на историческите процеси, които се разпростират в продължение на векове. Помолих Жак Льо Гоф, съставител на поредица книги за историята на Европа, да даде поръчка за издаване на една книга за разходите, които е предизвикал краят на различните империи. Това е такова огромно начинание, за което никой не е осмелил да се залови, за съжаление. Една такава работа ще бъде от първостепенно значение за разбирането на съвременния свят.
Балканските страни, например, все още страдат от последиците, предизвикани от края на Римската империя. Точно както в Близкия изток все още се изплащат последствията, които донесе със себе си разпадането на Османската империя. Ще продължат още десетилетия, докато бъдат изплатени изцяло последиците от разпадането на съветската система. Настоящият западен национализъм е свързан с тектониката на империализма. След шока от неговото разпадане ще минат няколко столетия, докато националните „нива” се стабилизират и шоковите вълни затихнат.
В творбата си „Горещи войни и медиен популизъм” Вие пишете, че този популизъм няма нищо общо с народа. Защо?
Много просто, защото споменатият народ не съществува! Или е налице езикова злоупотреба, когато се цитира цяла една страна, чието мнение се узнава едва в деня на изборите. При това въобще не става дума за народа, а за избирателите, една обикновена статистическа величина. Популистът не се опира на народа, а на също толкова съвършената, както и мечтана проекция на едно събрание, което е убедено в неговото дело и чиято основна задача е да одобрява неговата политика. Освен това популистът системно избягва всяка действителна конфронтация с народа. Берлускони никога не е ходил в парламента, a изнася речите си пред медиите.
Изпитвате ли недоверие към излишеството от информация?
Прекомерното значение на медиите започна с победата на Кенеди над Никсън, не заради безспорното политическо превъзходство, а благодарение на една приветлива външност и на един противник, който не умееше да се бръсне както трябва! По-рано, в един свят без медии, народът нямаше контакт с ръководството си. Той виждаше царя веднъж в живота, и то когато на следващия ден след коронацията си царят посещаваше неговия край и амнистираше затворниците. В този момент обаче, когато политикът започна да се показва, той се превърна в артист. За един честен политик ще бъде много трудно самият той да не бъде измамен от системата.
Днес политиците дават гласност на своите изявления пред телевизията, преди да се обърнат към парламента, който би им позволил да получат подкрепа за своите предложения и да ги обсъдят. Тук е началото на популизма. Като се дава предимство на ефективното появяване в медиите и всичко се ограничава до едно единствено послание - лозунг. Този подход на практика е станал задължение. Който отказва да ползва този „метод”, рискува политическото си оцеляване.
През целия си мандат Берлускони заявяваше във вторник редовно точно обратното на това, което беше обявил предишния ден. Но динамиката на медиите насърчава загубата на паметта. Между другото, за да понеса именно този феномен, останах цял живот в университета, тъй като е привилегировано място, в което младите хора култивират своята дългосрочна памет, бавността и смисъла за хронологията на историята.
От другата страна на Атлантическия океан според Вас се занимават твърде зле със смисъла на значението на историята, особено неоконсерваторите ...
Причината е, че днешна Америка не е проумяла нито значението на историята, нито ролята, която се възлага на една водеща сила.... Днешна Америка плува изцяло върху вълните на миналото, от една страна поради горчива липса на култура, от друга страна поради своята необузданост. Впрочем това беше типично за големите европейски сили по времето на Луи-Филип.
Как си обяснявате тази липса на образование?
Нека помислим за собствените си недостатъци! Загубата на чувството за история, едно типично болестно състояние в САЩ, за съжаление, се разпространява все повече и повече сред младите европейци. Ако попитате един млад англичанин, французин или италианец, кой е бил държавен глава през петдесетте години в тяхната страна, той ще отговори с голямо затруднение, за разлика от учениците от моето поколение! По онова време училището даваше на учениците още една представа за поредността на историческите събития.
Съединените щати са застрашени от загубата на колективната си памет, застрашени - от провала на енциклопедията, т.е. на общото знание, което в едно общество има двойна роля. За съхраняване на спомени и за филтриране на други анекдотични елементи, така че да се запази само историческият разказ. Царството на Интернет допринася значително за ускоряване на тази загуба на историческа перспектива, като просто се доставя едно голямо количество от неподредена информация. Прекомерното количество информация може да бъде точно толкова опасно, колкото и твърде малкото.
Съединените щати обаче имат богат и разнообразен културен живот!
Но тази интелигенция няма никакво влияние! Разделена на най-малки части, тя е затворена в своите луксозни гета, в университетите. В големите вестници никой от академичните среди не взема думата. И ако все пак някой реши да се включи в политиката, той се отказва веднага от академичната си работа, както направиха Бжежински и Кисинджър. Ако в Европа интелектуалци подпишат манифест и не му се отделя винаги най-голямо внимание, то поне най-малкото е, че трудно може да бъде напълно пренебрегнат.
Превод: Господин Тонев; със съкращения от списание „Цицеро”