Автор Тема: БЪЛГАРСКА АСОЦИАЦИЯ НА СОБСТВЕНИЦИТЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИ ЗЕМИ  (Прочетена 4728 пъти)

admin

  • Administrator
  • Sr. Member
  • *****
  • Публикации: 265
    • Профил
    • Балкански рекорд за „Най-много хора правещи заедно Български мартеници за 5 минути“
СДРУЖЕНИЕ БАСЗЗ СЕ ОБЯВЯВА ПРОТИВ ''ЗАРОБВАНЕТО'' НА 8 МИЛИОНА СОБСТВЕНИЦИ НА ЗЕМЕДЕЛСКИ ЗЕМИ!


ДО: г-жа Цецка Цачева, председател на 41 НС

Г-жа Десислава Танева, председател на КЗГ

Г-жа Искра Фидосова, председател на КПВ

Г-н Йордан Бакалов, председател на КПЧВЖПГ

Парламентарна група на ГЕРБ

Парламентарна група на Синята коалиция

Парламентарна група на АТАКА

Парламентарна група на Коалиция за България

Парламентарна група на ДПС

Независими депутати – РЗС

д-р Мирослав Найденов, МИНИСТЪР НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ


СТАНОВИЩЕ

ОТНОСНО: Внесен от група Народни представители проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за Собствеността и ползването на земеделските земи.


                        Уважаема г-жо/г-не,

            БАСЗЗ се обявява категорично против внесения ЗИД ЗСПЗЗ и връщането в частност на чл. 4а!

След  като още в далечната 1992 г. в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ се роди термина „в реални граници”, започна голямото „дробене” на земеделската земя. Хората се лутаха по поземлени комисии и съдилища в опити да докажат какво им е национализирано и какво им е взето в ТКЗС-тата. Някои от тях умираха, преди да успеят да си върнат взетото, а на тяхно място заставаха наследниците – така собствениците ставаха все повече, а получаваха все по-малко. В РЕЗУЛТАТ НА ТОВА БЪЛГАРИЯ СЕ ПРЕВЪРНА В СТРАНАТА С НАЙ-РАЗПОКЪСАНА И РАЗДРОБЕНА ЗАМЕДЕЛСКА ЗЕМЯ В ЦЯЛА ЕВРОПА?! СОБСТВЕНИЦИТЕ БЯХА МЕЖДУ 8 И 9 МЛН. СЪС СРЕДНО ПРИТЕЖАВАНИ ОКОЛО 5 ДКА.
Мнозина от наследниците предпочетоха да заминат на гурбет и оставиха наследствените си ниви безнадзорни. Земеделската земя обаче не е двор да го оградиш, не е дом да го заключиш. И така предприемчиви хора започнаха да обработват къде своя земя, къде наета, къде без право на ползване. А селата се обезлюдяваха, хората ако не зад граница, поне гледаха в града да отидат и безстопанствените земи ставаха все повече и повече. Арендаторите кога даваха аренда – кога не. А и каква аренда даваха – 10 кг/дка или 2 лв/дка, при това с договори подписани и заверени за 10 и повече години. От друга страна цената на 1 дка. се движеше между 60 и 100 лв./дка.

Дойде 2004г. и се появи един нов закон  –  Закон за Дружества със Специална  Инвестиционна Цел (ЗДСИЦ), като за основа бяха ползвани т.н. REIT фондове в САЩ. През 2005 г. се появиха и първите дружества регистрирани по този закон и с предмет на дейност – покупка на земеделски земи. Така наречените АДСИЦ или фондове за земеделски земи започнаха да привличат пари от борсата и да ги влагат в земеделски земи – малки, разпокъсани имоти, със средна площ 5-10 дка. Само за 1 г. от дейността им (до 31.12.2006г.), те вече бяха закупили над 300 хил.дка. Ако към тях добавим и редицата други дружества, купуващи земеделски земи, ще видим за какъв ръст на сделките става дума. Още 1 г. и изтъргуваната земеделска земя вече надхвърляше 1 млн.дка, което е общо около 5% от поземления фонд. В потвърждение на това са и данните на САПИ.

 Факт стана и увеличението на цената на земеделската земя. При първоначални нива от 60/100 лв./дка. в края на 2008 и началото на 2009 г. цената стигна 500-550 лв./дка. или увеличението и парите които можеха да получат собствениците от продажбата и се увеличи ПОВЕЧЕ ОТ 500%!
Разбира се собствениците на земите нямаше как да оставят  старото положение на нещата и да разчитат на „милостта’’ на арендаторите и потърсиха свойте права – да получат адекватна рента за ползването на земите си и те да се обработват само при сключени договори за наем или аренда. Това беше и начина да се избегнат презастъпванията при очертаванията за плащане на субсидиите на единица площ. Благодарение на общите усилия на собствениците на земеделски земи, рентата от няколко кила продукция на дка. или равностойността и от няколко лева, СЕ УВЕЛИЧИ ЗНАЧИТЕЛНО И СТИГНА СЕГАШНИТЕ НИВА ОТ 25-30 ЛВ./ДКА.!

Успоредно с това започнаха и грешките. Старото ръководство на МЗГ отказа да изисква правното основание за обработване на заявяваните земи, което доведе до голям процент на застъпванията и получихме санкция в размер на 20 млн.евро от ЕС. Освен това направи и втора погрешна стъпка – подтикна арендаторите да инвестират в земя, а не в земеделие чрез въвеждането на чл.4а в ЗСПЗЗ?!
След 2-ве години ходене по мъките и сезиране на различни институции текстът бе отменен (отм. - ДВ, бр. 10 от 2009 г.).
По-малко от година след големия успех на българското гражданско общество, момент в който започнаха реалните стъпки към окрупняване на земеделската земя, модернизирането и реформата в земеделието ни, ГРУПА ДЕПУТАТИ СЕ ОПИТВАТ ДА ГО ВЪРНАТ ОТНОВО ТОЗИ ЧЛЕН И ТЕКСТ, ТЕКСТ КОЙТО ОЩЕТЯВА ПРАВАТА НА НАД 8 МИЛ. БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИ?!

В едно гражданско общество, в условията на пазарна икономика, всеки стопански и обществен субект има своята роля и функция. Но ролята  и функцията не се ли „размиват” с последните промени в закона за собствеността и ползването на земеделските земи:
Собственикът на земеделска земя трябва при продажба да я предложи  първо на дългосрочния и ползвател; Дългосрочен ползвател е този, с когото има договор за аренда или наем за 4-ри и повече години и по него са изплатени всички дължими ренти; Ползвателят трябва в едномесечен срок да обяви дали приема офертата за покупка на земя; отказът му се удостоверява с обратна разписка или нотариално заверена декларация от собственика.
Тоест, ако собственик на нива иска да я продаде, първо трябва да предложи имота на арендатора си. Само в случай че той откаже, може да се търси купувач на свободния пазар.
Изискването при продажба да се пита ползвателят вече веднъж беше отменено през 2008 г. Тогава пазарът на земя беше блокиран, защото арендаторите не даваха отговор дали ще купят нивата с месеци. Вместо да се занимават със земеделие мнозина всъщност станаха брокери на недвижими имоти.

Това беше една разпоредба, която грубо ограничаваше правото на собственика свободно да се разпорежда с недвижимото си имущество, в частност със земеделски имоти. Този член даде възможност на арендаторите да определят кой на каква цена да продава земята си.
Изкупуваха  земя на по-ниски цени, а след това  я препродаваха за много повече. Те не правеха земеделие, те правеха брокерство, това ли е идеята за ефективно използване на поземлените ресурси и създаване на условия за развитие на модерно земеделие в Република България?
   
  Безспорно разпоредбата ограничава свободата на договаряне, призната и гарантирана от законите и Конституцията на България. Предвижда се задължение за собственика предварително да се обърне към определен купувач – ползвателя на имота. Собственикът е лишен от възможността за свободен избор на страната, с която да договоря. Същевременно задължението за отправяне на предложение до ползвателите за закупуване на земеделската земя е свързано и със задължението за изчакване на отговор от тяхна страна в продължение на 30 дни. Отделно от това остават усилията и разходите, свързани с намирането на ползвателя и снабдяване с документи, които да удостоверят отказа от закупуване.
   
 Третото лице, което желае да закупи имота  трябва да изчака изпълнението на всички формални условия, които едиствено утежняват и затрудняват процеса на продажбата. Крайният резултат ще бъде оттеглянето на сериозния инвеститор от сделката и претърпените вреди си остават изцяло и единствено за собственика.
            Нека  да не забравяме, че повечето собственици  са възрастни хора, които отново трябва да бъдат подложени на унижението да се молят, да изпращат писма, да издирват арендаторите. Същите тези арендатори, които им плащат минималната арента, и в същата тази държава, в която според КОНСТИТУЦИЯТА  на Република България:

Чл.17.  (1) Правото на собственост и на наследяване се гарантира и защитава от закона.
(2) Собствеността е частна и публична.
(3) Частната собственост е неприкосновена.
(4) Режимът на обектите на държавната и общинската собственост се определя със закон.
(5) Принудително отчуждаване на собственост за държавни и общински нужди може да става само въз основа на закон при условие, че тези нужди не могат да бъдат задоволени по друг начин и след предварително и равностойно обезщетение.
Законът за собствеността и ползването на земеделските земи се променя прекалено често и „на парче”. Този закон е променян повече от 60 пъти. Ако един закон е променят над 60 пъти, то това означава, че има нужда изцяло от нов закон за поземлените отношения. Oсновната отговорност на държавата не е да замести пазарните механизми или да налага „пълна” рестрикция, а да  подпомага връзките между свойте граждани - данъкоплатци и стопанските субекти.

БАСЗЗ за пореден път отправя апел към всички заети в сектора на селското стопанство, към държавата и общините за обединяване на действията и тяхното насочване към създаване на условия за развитие на модерно земеделие в РБ. Категорично не приемаме подхода за „прокарване” на закони, от които ще се облагодетелстват определен кръг от хора.

ДАМИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ, НЕКА ЗАЩИТИМ ПРАВАТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ И ДА НЕ ПРЕВРЪЩАМЕ НАД 8-ЕМ МИЛИОНА БЪЛГАРИ В ‘’КРЕПОСТНИ СЕЛЯНИ’’ НА 4-ри ХИЛЯДИ АРЕНДАТОРИ!


Борислав  Петков

Председател на УС на БАСЗЗ

http://www.baszz.net/index.php
« Последна редакция: 04 Юни, 2010, 22:12:05 от admin »
Да си собственик не е само притежаване, а грижа и мъка.
http://www.sobstvenik.com/
Балкански рекорд за „Най-много хора правещи заедно Български мартеници за 5 минути“ http://www.babamartaworld.com/

Гето

  • Ентусиаст
  • *
  • Публикации: 3
    • Профил
Аз подкрепям новите промени и така е по цялия бял свят!
„Бъди възторжен идеалист, честен до самопожертване, смел до безумство, влюбен в България до фанатизъм!”
Полковник Борис Дрангов