Без траките нямаше да има ЕвропаУви, Румъния ни измести в изследванията, казва най-големият специалист проф. Иван Маразов
Специално за "Стандарт" гуруто в тракологията и изкуствознанието - проф. Иван Маразов, написа "Боговете на Самотраки". Най-новата книжка от култовата поредица "Големите тайни" ще е на пазара в сряда. Тя разказва всички митове за траките, които Маразов разгадава 15 години.
Проф. Иван Маразов е завършил изкуствознание в Художествена академия "Репин" в Санкт Петербург през 1967. От 1993 г. проф. Маразов преподава в Нов български университет, департамент "История на културата", и е ръководител на същия департамент от 1995 до 2006 г. Носител е на куп наши и международни награди. От 1988 г. е член на Флорентинската академия "Медичи", а от 1996-а е почетен член на Културния институт "Саланзара" в Париж.
- Проф Маразов, какво още не знае българинът за траките?
Българинът знае всичко - и за политиката, и за футбола, и за траките. Но траколозите все още не знаят много неща. Мисля, че колкото по-дълбоко се навлиза в нашата тракийска древност, толкова повече нови и интересни проблеми се появяват, толкова повече неща трябва да се изясняват в контекста на общата антична история.
- За боговете от Самотраки - кабирите, наистина малцина са чували...
- Вярно е. Този култ към кабирите, развил се на най-близкия до тракийските земи егейски остров Самотраки, наистина ражда много въпроси.
- Не е ли бил този остров място за среща на елинската и тракийската култура?
-
Самите гърци са знаели много добре, че този остров принадлежи на траките. Неслучайно и езикът на мистериите е именно тракийски.
Но Самотраки е бил център на подобни духовни контакти на траките навярно много преди изявяването на класическите гърци - с критско-микенската цивилизация и с още по-древните култове на Египет и въобще Близкия изток.
-
Какво ще научат читателите на "Стандарт" за боговете на Самотраки?
-
Ще научат защо тракийските царе са били приобщавани към този култ. Защо в гробниците им се намират толкова предмети, свързани с него, защо в двореца на одриските царе в Севтополис основното светилище е това на кабирите. С една дума - какво тракийските царе са виждали за себе си със своето посвещение в кабирските мистерии.
-
Под думата "мистерия" днес разбираме нещо неясно, загадъчно и необяснимо. Какво е представлявало това за жреците от Самотраки?
Думата мистерия идва от гръцкото местес -затворен. На непосветения са затворени очите, защото той е незнаещ. Затворени са му устата, защото не бива да разгласява тайните на мистерията. Едва след като прогледне, което е втората степен на посвещение, той вече знае истината за живота и притежава познанието. С една дума, мистерията е свързана с тайно знание. И тъй като ковачите още от епохата на халколита са носители на това знание, те са и жреци. Защото именно металургията - властта над огъня и метала - въплъщава най-високата степен на знание. Неслучайно елините имат бог ковач - Хефест, който е диоскур, т.е. син на Зевс. Ето това е древната връзка между боговете от Самотраки и тези на гърците. Впрочем до най-ново време шаманите на местните племена в Сибир или Африка са били и ковачи.
Явно пред българската тракология има много поле за работа...
Българската тракология е в състояние да се справи с тези наистина големи научни предизвикателства. За съжаление, няма разбиране за нейната обществена роля.
След 1972 г., когато покойният Александър Фол основа Института по тракология, България стана център на тракологията в световен мащаб. И това бе естествено - в крайна сметка траките са живели преди всичко на територията на днешна България. Е, и на Румъния, доколкото даките също са тракийски племена. А днес центърът на тези изследвания се измести освен в Румъния - и в Турция, Гърция, Русия, САЩ. Просто на държавно равнище нещата са изпуснати.
Напоследък се забелязва засилен интерес към античността като цяло. Възпроизвеждат се битките на римските легиони, провеждат се фестивали на келтската култура и т.н. На какво се дължи този феномен?
На ясното разбиране, че именно от средиземноморската античност произлиза цялата ни съвременна цивилизация. Така съвременна Европа търси и утвърждава своята идентичност. Но у нас липсва разбиране за това. През 1999 г. бе организирана една пътуваща изложба, която се наричаше "Богове и герои на древна Европа". Целта й беше именно тази - да обоснове единството на индоевропейските народи. Но в нея траките просто липсваха. А без тях не може да се разбере "раждането" на Европа.
Да не говорим, че тракологията като наука се занимава с най-конвертируемата "стока", гледано в контекста на културния туризъм. Всяка изложба на тракийски съкровища по света предизвиква невероятен интерес. Хората започват да питат - как може да се посетят на място тези археологически разкопки, гробници и музеи. Но у нас няма нито един туроператор, който да предложи съответната оферта. Изобщо всички говорят за културен туризъм, но никой нищо не прави по въпроса.
Защо политиците загърбват тогава тракологията?
Не мисля, че политиците не разбират значението на тракологията. Но само когато се открива поредната изложба с нови съкровища, за да ги видят хората.
За мен обаче познанието за траките не е въпрос само на подобна туристическа конюнктура. Или по-точно в липсата на такава засега. Това познание е нужно преди всичко за младото поколение, което трябва да придобие самочувствие и от това, че е наследник на тази цивилизация. Тя присъства и в цялата ни традиционна духовна култура.
За съжаление, май точно това сме наследили от траките - да не се осъзнаваме като народ.
Популяризирането на тракийската древност има значение и за промяна на отношението на Европа към България и българина. За да ни свързват не само с проститутки, джебчии и източване на дебитни карти, а и с това, че сме част от древната европейска цивилизация.
След 1996 г. вие се оттеглихте от политиката. Кое ви отказа - разочарование, умората или желанието да се посветите изцяло на науката?
По малко от всичко, но най вече последното. Пък и не виждам у нас политиците да са помогнали за развитието на науката. А в малките страни няма друг спонсор, друг меценат за нейното развитие, освен държавата.
Константин Събчев
http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2010-06-05&article=327371