Материята за първи път е уредена със Закона за благоустройство на населените места от 1897 г. Закон със същото наименование е приет и през 1905, а трети – 1936 г. През 1941 г. се приема Закона за благоустройството – дословен превод от немски. През 1949 г. се приема Закона за плановото изграждане на населените места. При действието на този закон почти цялата територия на страната бе регулирана с подробни устройствени планове (ПУП). Счита се, че около 1958 г. в груби линии устройството е приключило.
През 1973 г. е приет Закона за териториалното и селищно устройство (ЗТСУ). Той бе отменен от ЗУТ през 2001 г., който действа и понастоящем. Смисълът на устройствените планове е да се даде възможност за най-рационално изпълнение на територията на страната, както и да се осигури достъп на всички недвижими имоти до обществен път. Именно това налага да се създават както общи, така и ПУП. Принципната промяна, извършена със ЗУТ, бе изоставянето на понятието „парцел” и замяната му с термина „УПИ”. Освен това ЗУТ зае принципната позиция, че с подробни планове могат да се урегулират само неурегулирани територии. Тази позиция доведе до значително ограничаване на правомощията на администрацията с административно актове да се извършват отчуждения чрез регулация.
Именно на тази принципна основа ЗУТ създаде нова уредба относно общите и ПУП. Според закона общите планове определят преобладаващото предназначение и начин на устройство на територията. Чрез тях се определят териториите на жилищно строителство, вилно строителство, зелена зона и други. На основа на общите планове се изработват подробните. Това е така, защото общите планове нямат пряко отношение относно застрояването о статута на конкретен поземлен имот. Именно с подробните планове се определя конкретното предназначение на всеки поземлен имот. Условие за ПУП е с този план да се регулират само имоти, които не са били регулирани с предишни.
С такъв последващ план могат да се регулират само улици и квартали, без да се променят границите между поземлените имоти.
Задачите на ПУП – Основната задача е да урегулира територии с неприложена регулация, както и да урегулира неурегулирани имоти. На тази основа съществуват няколко вида планове. Първият е план за регулация и застрояване. Вторият е план само за регулация без режим за застрояване. Третият е план за застрояване – прилага се тогава, когато е налице планът за регулация. Четвъртият е работен устройствен пла. Петият е план за техническа инфраструктура извън границите на урбанизираните територии.
При урегулиране на поземлени имоти при ниско застрояване следва да се спазват следните размери. В градовете – най-малко 14 м. лице и 300 кв.м. повърхност. Лице е тази част на имота, която е обърната към обществения път. В курортните населени места размерите са най-малко 16 м. лице и 500 кв.м. повърхност. Във вилните зони – 16 м. лице и 500 кв.м. лице повърхност, а ако са в планински терен – 14 м. лице и 300 кв.м. повърхност. В преобладаващ стръмен терен до 12 м. лице и 250 кв.м. повърхност.
Прави впечатление, че законът си служи с минималните размери, без да поставя ограничения пред по-големите. Независимо, че стойностите са изключително малки, законът допуска те да бъдат намалени с още 1/5 въз основа на заключение на общинския експерт на съвета. Тези размери са задължителни и при извършване на съдебна или доброволна делба. Ето защо, преди конкретното извършване на делбата, техническата служба издава съответната документация за съществуващото положение, както и за последиците от извършване на делбата, а именно образуването на два или повече поземлени имота.
С ПУП се посочват следните решения:
1.Поземлени имоти, предназначени за обекти публична собственост. Това е изключително важна последица на плана, тъй като могат да се отчуждават за държавни или общински нужди само онези недвижими имоти, за които се предвижда да станат публична собственост;
2.Поземлени имоти за застрояване и позамлени имоти без застрояване;
3.Посочват се имоти за предимно жилищно застрояване с допустима плътност и интензивност, височина на застрояване и начин на застрояване;
4. Посочват се имоти за производствени, складови дейности, селскостопанско производство и други;
5.Имоти за озеленяване и рекреационна дейност;
6.За спортна дейност;
7.Имоти за сгради за обществено обслужване;
8.Имоти с културно-историческо значение и начинът за устройство и опазването им;
9.Училищна мрежа;
10.Техническа инфраструктура;
11.Както и тези със смесено или друго предназначение.
Определения:
УПИ – това е поземлен имот, за който с ПУП са определени граници, достъп от улица, път или алея, конкретно предназначение и режим на устройство.
Квартал – урегулирана територия, ограничена от улици или от улици и граници на урбанизирана територия, която обхваща един или повече поземлени имоти.
Застроена площ – това е площ, ограничена от външните очертания на ограждащите стени на първия надземен етаж или на полуподземния етаж, ако няма друг, включително площа на проветрителните шахти.
Разгърната застроена площ – това е сборът от застроените етажи на основно и допълващо застрояване на и над терена. В разгърнатата застроена площ се включват и застроените площи в подпокривното пространство на сградите, когато са предвидени за жилища, ателиета и кабинети. В застроената площ се включват и цялата площ на балконите и терасите.
Коефициент на интензивност на застрояването – този коефициент представлява отношението на разгъната застроена площ към площта на УПИ, изразена в абсолютно число. Интензивността на застрояването може да се определи и общо за квартал, устройствена територия или зона.