Автор Тема: Някой ще се познае ли  (Прочетена 3961 пъти)

admin

  • Administrator
  • Sr. Member
  • *****
  • Публикации: 265
    • Профил
    • Балкански рекорд за „Най-много хора правещи заедно Български мартеници за 5 минути“
Някой ще се познае ли
« -: 25 Август, 2010, 09:33:41 »
Комплексите на един луд блогър
[/b]


 
 
Още от малък Юли Септемврийски си бе пикльо и посерко. По някаква прищявка на природата не му държаха кранчетата и неговите родители вместо да се консултират с лекари, решиха  да го лекуват сами. Строгата му майка защипваше малчугана за чурката с яка щипка за пране, а понеже преди двадесет и пет години в България все още нямаше памперси навсякъде, омотаваше стари вестници около дупето му.

После му топяха муцуната в акито, също както се прави с домашните котки и кучета, за да се научат на ред. Това породи силни комплекси у хлапето и когато порастна, то не пожела да  играе с връстниците си на улицата. Седеше си цял ден у дома и учеше английски. Искаше с нещо да превъзхожда здравите и буйни момчета, които играеха футбол, боксираха се, скачаха през оградите без да се страхуват и дори пушеха цигари. От импровизираната терапия на майка си, бе намразил вестниците, жените и секса.

Още в пуберитета получи за подарък компютър и от тогава никой не можа да го отдели от него. Докато растеше и учеше му бе забавно да чете, какво пишат възрастните по една или друга тема в сайтовете. Постепенно започна да пише коментари. Следствие изкривеното му детство, коментарите бяха злобни и дребнави, но понякога печелеше внимание, защото защитаваше правилната страна в спора.Това му стана хоби и за да се прояви  като ерудит, реши да ползва малко филосовски трактати.

Цели филосовски книги не можеше да изчете, защото бяха ужасно скучни за него. Отделни абзаци обаче идеално вършеха работа, когато се използваха на място. Юли си измисли странен ник и започна да съчинява статийки. В тях хулеше журналистите за неправилен превод от английски, патриотите, мъжете и жените. Той се чувстваше побратим на кучетата и котките, затова не можеше да понася излъчването на хубава жена или силен мъж.

Пишеше за бедните животни и ги защитаваше, когато ухапеха или убиеха някой невинен човек.
Защитаваше също и циганите, независимо какво зло са сторили. Бе наясно, че от западните демокрации дават луди пари за защита на гражданските права на малцинствата. Покрай стоенето на компютъра бе развил някаква зависимост от него.
Друга работа не желаеше да върши, макар вече да караше двадесет и шестата си година. За щастие работодателите напоследък държаха кандидатите за работа да знаят английски и да работят добре с компютъра.

Това му подсказа идеята да стане блогър. В чата се бе запознал с няколко откачалки като него, с които поддържаше виртуален контакт. Договориха се да си правят съвместен пиар, когато се наложи.
Така един ден той провокира вниманието на редакторите в един сайт, като посочи правописни грешки при превода от английски, на една от техните журналистки.
Неговите приятелчета – хейтърите го подкрепиха с коментари по темата и изведнъж Юли се оказа значима личност. Така стана блогър към този сайт. С ирония и недосегаемо самочувствие той критикуваше и се присмиваше на хора, организации и дори правителството. Пишеше интелигентно и на пръв поглед никой не можеше да обори написаното от него.

 В извратеното си съзнание той си представяше как с всяка своя статия, слага по една щипка на мъжете където трябва и как размазвайки по лицата на жените. Това му носеше неземно удоволствие и за да бъде наистина недосегаем, често плагиатстваше от западни автори. Тъй като си даваше сметка колко луд е самият той, при спор с опонент в нета го наричаше психично болен. Това според него би трябвало да отклони вниманието към другия, а той да мине за нормален.

И така, без да си мръдне пръста, и дори да излезе от дома си навън, Юли започна да печели добри пари. От няколко организации защитаващи ромите започнаха да му плащат на статия, при това повече, отколкото всеки редовен журналист в каквато и да било медия получаваше. От две организации защитаващи бездомните кучета също получаваше хонорари. Това го правеше състоятелен, но споменът от щипката в детството не му позволяваше да мисли с желание за момичета.

С всеки изминат ден той все повече избръмчаваше и за да усмири зова на природата, минаваше на ръкоблудство. Съзнавайки собствената си нищожност, той надменно се надсмиваше на хорските слабости и грешки в статиите си. Знаеше, че няма как читателите в нета да разберат, какво голямо недоразумение на природата е самия той.Манипулираше общественото мнение доста успешно и собствениците на сайта го ценяха за това.

Колкото и дълго да продължи една измама, все пак идва и нейния край. Съвсем случайно един психиатър прочете статия на Юли. Забелязъл характерните симптоми на шизофренията, лекаря провокира с коментар нашия блогър. Естествената негова реакция бе психиатъра да бъде наречен луд. След няколко спора в нета, хората в бели престилки се погрижиха за Юли. Проблемът обаче не е окончателно решен, защото все пак нашия блогър не заплашва буквално живота и здравето на околните.

През повечето време, той както по-рано си седи в къщи и драще  заядливи статийки.Това, че е млад не е проблем за него да разбира от политика, икономика, образование, спорт и дори секс.
Добре, че  има периоди когато го прибират в психодиспансера и в нета настава спокойствие. Ако някой прояви любопитство как е истинското име на този блогър, нека просто поразгледа сайтовете. Хващам се на бас, че ще намерите повече от един, подобни на Юли!
 
Красимир  Бачков


      
« Последна редакция: 24 Ноември, 2010, 12:17:50 от admin »
Да си собственик не е само притежаване, а грижа и мъка.
http://www.sobstvenik.com/
Балкански рекорд за „Най-много хора правещи заедно Български мартеници за 5 минути“ http://www.babamartaworld.com/