При работа със стари документи за собственост, има някои несъответствия с личните и фамилни имена.
Предложената хронология ще ви помогне да се ориентирате как са се променяли законите през годините
ХРОНОЛОГИЯ НА НОРМАТИВНИТЕ АКТОВЕ, СЪДЪРЖАЩИ РАЗПОРЕДБИ ЗА ИМЕНАТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ ЗА ПЕРИОД ОТ 1892 г. ДО 1999 г.
Кратка историческа справка:
Преди освобождението на България от Османско иго е съществувала система за регистрация. Тя е включвала поименно описание на лицата по домакинства. Турските административни власти стриктно спазвали регистрацията.
Успоредно с гражданската регистрация предприета от турските власти на някои места в България се въвежда църковна поименна регистрация на населението. Регистрацията в църковните книги е включвала, отразяване на настъпили събития по гражданско състояние: раждане, брак, разтрогване на брак и смърт.
Само няколко години след освобождението на България от Османско иго с Указ от 10.12.1880 г. се утвърждава Закон за забележаване ражданията, женитбите и умиранията /ЗЗРЖУ/. Съгласно този закон, регистрите по гражданско състояние са се водели от енорийските свещеници, имамите и хахамите, които са се задължавали да отбелязват в особен регистър всяко раждане, женитба и смърт.
Реално действието на Закона за забележаване ражданията, женитбите и умиранията, се отразява едва след въвеждане на официални регистри по гражданско състояние през 1892 г., когато ЗЗРЖУ, възлага на общинските съвети дейността по регистрацията на населението.
Актовете за гражданско състояние са въведени от 1.01.1893 г. със Закона за забележаване ражданията, женитбите и умиранията от 15.12.1892 г. Фактическите регистри започват да се водят след обнародване на Правилника за забележаване ражданията,женитбите и умиранията от 24.03.1893 г. Според този правилник доказателство за настъпването на събитие по гражданско състояние /раждане, брак и смърт/ е само съставеният съгласно закона и правилника акт за гражданско състояние.
1. Регистри за населението преди влизане в сила на Закона за забележаване ражданията, женитбите и умиранията
Едни от първите регистри за населението са въведени в гр. Русе по времето на Османската империя. Те са съдържали информация за броя на лицата във всяко домакинство. Данните в регистъра са били много точни и пълни, поради факта, че чрез тях турската администрация е осъществявала контрол на данъчните задължения за всяко лице от мъжки пол в едно домакинство.
В този регистър се е вписвало първо главата на домакинството, след това всички останали членове на семейството като се вписват и всички родственици: внуци, племенници, зетьове, баджанаци, чичовци като изрично се е упоменавала родствената връзка с главата на домакинството.
Първите писмени доказателства за вписването на лицата в регистри, където всяко от тях се е показвало с име, занятие място на живеене датира от 1850 г. Редовното водене на Метрическите книги на християнските църкви в България започва от 1862 г. В тях са се записвали ражданията, браковете и смъртните случаи.
2. Имена на лицата отразени в регистъра за населението и метрическия регистър
През Възрожденската епоха именната система е двукомпонентна и се е състояла от собствено и бащино име. Фамилните имена по това време не са имали голямо отражение. Те са се официализирали след освобождението на България от Османско робство. От вписванията направени в регистъра от турската администрация личи формата на изписване на имената:
Пример: “Петър син на Пени” – вписване в турския регистър
Пример: “Петър Пенин” – вписване в българските метрическите книги
В много случаи в турските регистри се е вписвало и прякор или прозвище, характеризиращо дадено лице.
По –късно тези прякори и прозвища са прераснали и във фамилни имена.
Пример: “Петър Пенин – Тенекеджията /прякор характеризиращ професията на лицето/
Пример: Кара Иван /прозвище характеризиращо външния вид и характера на човека/
При раждане
Тогавашната практика изисквала при всяко кръщение в църковните книги да се вписва името на новокръстения и датата, на която е извършено кръщението. Общоприето е било децата да се кръщават след осмия ден от раждането си, но поради съществуващите опасения да не почине дете некръстено, за болните и слаби деца се е правило кръщение извън църковния храм. В Метрическите християнски книги на църквите са фигурирали имената на всички живородени деца, чиито родители са православни християни.
Имената на православните християни през 1863 г. са се оформяли по следния начин:
Пример: собствено Иван; бащино - /взема се името на бащата на детето Игнат/ така бащиното име Игнатов или Игнатин.
Освен имената на лицата в регистъра се е вписвала и възрастта. Попълването на годините е ставало според устна декларация на лицето, тъй като тогавашната практика не е изисквала представянето на метрични документи, издавани от църквата или общината, които да свидетелстват за точната дата на раждане.
При осиновяване
По данни на “дефтера” – поименен регистър в него са се вписвали деца отбелязвани като “храненици”. Съществувала е традиция в бездетни семейства и същевременно в многодетни семейства да се взимат за отглеждане деца сираци или такива за които собствените родители не могат да се грижат.
В много семейства са се отглеждали подхвърлени и деца на неизвестни родители.
В повечето случаи при тогавашната форма на осиновяван семействата, които поемат грижата за децата дават своето име и те приемат името на своите нови настойници.
При сключване на брак
През 1861 г. сключването на бракове е било отбелязвано от Църковните настоятелства. Така нареченият Венчален обред се е извършвал от духовното лице. По това време са действали църковни закони, които определяли начина на венчавки, както и при особени обстоятелства и причините за разтрогване на брак. За разтрогването на брака се е произнасяла църковната общност.
При смърт
Смъртните случаи са се вписвали в християнските метрически книги на християнските църкви в раздела за отразяване на погребенията. В тях освен името на покойника и името на свещеника, извършил опелото, се е записвала и причината за смъртта.
ЗАКОН ЗА ЗАБЕЛЕЖАВАНЕ НА РАЖДАНИЯТА
ЖЕНИТБИТЕ И УМИРАНИЯТА /ЗЗРЖУ/ Отменен: с бр. 273 от 1907г. ;
15.12.1892 в сила от 1.01.1893 г. Действа до: влизане в сила на Закона за лицата;
ПРАВИЛНИК ЗА ЗАБЕЛЕЖАВАНЕ НА РАЖДАНИЯТА
ЖЕНИТБИТЕ И УМИРАНИЯТА /ПЗРЖУ/
24.03.1893 г.
1. Съставяне на регистри по гражданско състояние и актове за гражданско състояние.
Воденето на “Държавни регистри за гражданско състояние в България” се утвърждава на 15.12.1892 г. с приемането на Закона за забележаване на ражданията, женитбите и умиранията”.
Законът за забележаване на ражданията, женитбите и умиранията е основния нормативен документ, даващ начало на всички бъдещи нормативи отнасящи се до отразяване на събития по гражданското състояние.
Съставят се регистри за регистрация на гражданското състояние на населението.
Регистърът се е състоял от актове по гражданско състояние, които се въвеждат законово от 01.01.1893 г. Регистрите по гражданско състояние се водят след влизане в сила на Правилника за забележаване на ражданията, женитбите и умиранията от 24.03.1893 г.
Съгласно чл. 23 от ПЗРЖУ “Когато не съществуват никакви регистри за раждания, женитби и умирания по каквато и да било причина, станали раждания, женитби и умирания могат да се доказват с писмени документи и със свидетелски показания.”
2. Имена на българските граждани по време на ЗЗРЖУ
Пример: Акт за раждане от 1903 година.
Името на лицето се е състояло от две имена: Васил Иванов
Родителите на детето също са се вписвали с две имена, като майката в акта за раждане се е вписвала само със собствено име и бащино име.
ЗАКОН ЗА ЛИЦАТА /ЗЛ/ Отменя: ЗЗРЖУ и глава ІІ от Закона за наследството.
ДВ. бр. 273 от 17.12.1907 г. Действа до: влизане в сила на Закона за лицата и семейството
в сила 01.1.1909
1. Именни традиции и законови изисквания относно имената при действието на ЗЛ.
Пример: Акт за раждане от 1916 г. Името на роденото лицето се е състояло от две имена – собствено и бащино. В някои случай се е вписвало и презимето на бащата.
Съгласно Чл. 143. Актът за раждане трябва да показва общината, къщата, годината, месеца, деня и часа на раждането, пола на новороденото, както и дали детето е родено живо или мъртво. Ако детето е родено живо, показва се още името, което са му дали или мислят да му дадат.
2. Съдържание на актовете за гражданско състояние
Чл. 121. Актовете за гражданското състояние показват общината, къщата, годината, деня и часа, в които са съставени; името, презимето и качеството на длъжностното лице, което ги е съставило; името, презимето, възрастта, занятието, местожителството или местопребиваването на лицата, които са показани в качеството на заявители и на свидетели, и документите, представени от страните.
2. Формиране на имената на гражданите в актовете за женитби
В актовете за женитба са е вписвало: името и презимето на лицата сключващи брак. В акта за женитба, съпругата се е показвала със собствено и бащино име. След приключване на венчалния обред съпругата приема бащиното име на съпруга.
ПРАВИЛНИК ЗА ВОДЕНЕ РЕГИСТРИТЕ ПО
ГРАЖДАНСКО СЪСТОЯНИЕ /ПВРГС/ Действа до: 1950 г. след влизане в сила на ПВРГС
ДВ.бр.73 от 2.07.1929 г.
1. Формиране на имената на лицата в актовете за гражданско състояние:
В заглавието на акта за раждане се вписва:
- името, презимето и прякора - в актовете от 1929 година, освен собственото име на лицето и презимето, e имало възможност да се вписват като трето име /фамилия/ прякора.
Например: собствено име: Атанас; презиме: Георгиев; и прякор, според това например, какво е работил бащата или дядото: Керемедчиев.
По този начин са се оформили прякори от традиционните занаяти в България, които по-късно са се преобразували на фамилни имена.
Примери за прякор от занаят: Железничаров, Авджиев, Дюлгеров, Воденичаров и много други.
2. Формиране на имената на лицата в акта за женитба:
Акт за женитба: Женитбата се обявява от длъжностното лице по гражданското състояние на общината, в пределите на която е станало бракосъчетанието/чл.50 ПВРГС/.
Женитбата, която се обявява се установява чрез представяне от съпрузите на едно свидетелство, издадено от духовното лице, което е извършило обряда на бракосъчетанието.
След обявяването на женитбата и установяването на бракосъчетанието, длъжностното лице по гражданско състояние веднага, в присъствието на двама свидетели, съставлява акта /чл.52 ПВРГС/.
В акта за женитба се вписва: името, презимето и прякора, възрастта занятието, месторождението, местожителството, поданство, вероизповедание, народност, по- предното семейно положение и грамотността на съпрузите, а също така и родство по между им, ако има такова.
В акта съпругата се показва само с името, презимето и прякора по баща.
Актове за женитба на български граждани съставени в странство от гражданската власт в страни, дето гражданския брак е узаконен се вписва само по представен препис и заверен превод от тях в регистрите на общината, където съпругът е имал последно местожителство.
Акт за смърт: Актът за смърт се съставя от длъжностното лице по гражданско състояние на тази община в пределите на която се е случило събитието: смърт /чл.56 ПВРГС/.
В актовете за смърт омъжените жени се вписват с името, презимето по баща и по мъж.