Автор Тема: Как са се променяли законите за имената на гражданите 2  (Прочетена 2855 пъти)

admin

  • Administrator
  • Sr. Member
  • *****
  • Публикации: 265
    • Профил
    • Балкански рекорд за „Най-много хора правещи заедно Български мартеници за 5 минути“
Продължение

ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА НАЦИЯТА /ЗЗН/                                                       Действа до: 27.11. 1944 г. при влизане в сила

ДВ. бр. 16 от 23.01.1941 г.                                                                                       на Наредба – Закон за отменяне на

ЗАПОВЕД №380 ДВ.бр. 11 от 1943 година                                                  ограниченията за лицата от небългарски произход

Заповед 379 ДВ. Бр.11 от 1943 г.               

                                                                                                           

            Заповед № 380 е издадена въз основа на чл.13 от Наредбата на Министерски съвет от 26 август 1942 година.

Тази заповед и Закона за защита на нацията е основание за промяна на имената на лица от еврейски произход. Промяната се е отразявала в актовете за раждане в графа "Бележки" със специален щемпел.

 

 


НАРЕДБА - ЗАКОН ЗА БРАКА /ЗБ/                                                                Действа  до:  приемането на

Д.В. 108/12.05.1945 г.                                                                                                           Закона за лицата и семейството;                                     

1.      Основни направления

Този нормативен акт влиза в сила на 27.05.1945 г.

Само гражданският брак, сключен във формата, описана от този Закон, поражда права и задължения,  които законите свързват с брака /чл. 1ЗБ/.

 

1.      Форма на брака

            Ако бракосъчетаните желаят да получат черковно благословение на сключеният вече граждански брак, свещенослужителят извършва обреда само след като му се представи  препис от акта за женитба /чл.2 ЗБ/.

 

 

3. Условията за сключване на брак:

            За първи път в Закона за брака се регламентират условията за сключване на брак между чужди поданици, а те са спазването на отечествения закон на държавата,  чиито поданици са те. Условията по разпоредбите на чл.чл. 4, 5 и 6 остават задължителни и за чуждия поданик, който встъпва в брак с български поданик в страната. Бракът, сключен от български поданик в чужбина, е действителен и когато е сключен във формите, предписани от законите на страната, където е извършено бракосъчетанието.

            Когато български поданик встъпва в брак в чужбина, бракът може да бъде сключен пред консулски или дипломатически представител./чл.13 ЗБ/

 

4. Акт за женитба –вписване на имената на лицата

Пример: Акт за брак от 1946 г. Съпругът и съпругата са се изписвали с три имена/ собствено, бащино и фамилно/. В акта се е вписвало и името, което съпругата ще носи след брака. В повечето случаи съпругата е приемала освен фамилното име на съпруга и бащиното.

При съставянето на акта за женитба жената, заявява ще запази ли и след брака своето име, ще носи ли името на мъжа си, или пък ще прибавя последното към своето име. До този момент в Актовете за брак се е вписвало името на съпругата и презимето./чл.15/

В §4 от особените разпореждания на ЗБ думите "име, презиме, прякор" се заменят с "името, бащиното и презимето"

 

 


ЗАКОН ЗА ЛИЦАТА И СЕМЕЙСТВОТО /ЗЛС/                                       Отменя: Закона за лицата; Закона за                 

ДВ. Бр.182 от 9.08.1949 година                                                                                извънбрачните деца и осиновяването;

Закона за настойничеството;  Закона за брака с

изключение на §5-9 от особените разпоредби на ЗЛС, които остават в сила.

1. Имена на българските граждани

            Чл.6 /ДВ, бр.  182 от 1949 г/  Всяко лице носи име, което се състои от собствено име, презиме и семейно име.  Презиме може да бъде името на един от родителите или на съпруга на лицето;  за семейно име може да служи и презимето на един от родителите или на съпруга на лицето.

По - късно през 1953 г.  претърпява промяна -   “Всяко лице носи име, което се състои от собствено име, бащино име и фамилно име.  И трите части на името се вписват в акта за раждането.”

            Собствено име е: името, дадено на лицето при раждането му, бащино име е собственото име на бащата, а фамилно име е онова на дядото или на рода на бащата, с което той е известен в обществото.

            Пример: собствено - Райна, бащино - Иванова, фамилно - Карацанова - име на рода на бащата.

Следващото изменение на чл.6 от ЗЛС е през 1985 г.  Всяко лице носи име, което се състои от собствено име, бащино име и фамилно име.  И трите части на името се вписват в акта за раждане.

Собствено име е: името, дадено на лицето при раждането му, бащино име е собственото име на бащата, а фамилно име е онова на дядото или на рода на бащата, с което той е известен в обществото.

            При осиновяване по чл.  62 от Семейния кодекс - Осиновеният може да приеме собственото и фамилното име на осиновителя като свое бащино и фамилно име. Тази промяна трябва да се впише в решението, с което се допуска осиновяването.

             

ПРАВИЛНИК ЗА ВОДЕНЕ РЕГИСТРИТЕ                                                              Отменя:  ПВРГС от 2.07.1929 г.

ЗА ГРАЖДАНСКО СЪСТОЯНИЕ                                                                                   Действа до: Влизане в сила на

ДВ. бр.35 от 11.02.1950 г.                                                                                                     Наредбата за гражданско състояние

                                                                                                                                                                                                                                     

1. Акт за раждане

Когато детето се е родило в  община, в която родителите му нямат  свое местожителство, длъжностното лице по гражданското състояние в десетдневен срок от съставянето на акта за раждане изпраща заверен препис от него на длъжностното лице по гражданско състояние в общината, където родителите на детето имат свое местожителство, за да го впише в регистрите на тази община /чл.21ПВРГС/

2. Акт за женитба

            Чл.35 Акта   за женитба съдържа:

-          името, презимето и семейното име на длъжностното лице по гражданско състояние, което е извършило бракосъчетанието

-          годината, месеца и деня, в които е извършено бракосъчетанието

-          мястото, където е извършено бракосъчетанието

-          името, презимето и семейното име, възрастта, занятието, местожителството, месторождение, народност, гражданство и предишно семейно положение на съпрузите.

-          името, презимето и семейното име и местожителството на техните родители

-          разрешение от председателя на окръжния съд в случаите на чл.30, т.1 и т.6 от настоящия правилник

-          в кой по ред брак встъпва всеки от съпрузите

-          името, презимето и семейното име на свидетелите

-          бележка от длъжностното лице че се е уверило в самоличността на встъпващите в брак и че им е напомнило за пречките за сключване на брака и за наказателната отговорност за лъжлива декларация

-          изявление на съпрузите, че са съгласни да встъпят в брак и на длъжностното лице, че е обявило брак за сключен

-          изявление на съпрузите относно презимето и семейното име, което ще носят след брака

-          изброяване на всички представени доказателства писмени декларация и разрешение

 

В актовете за женитба, както при  Закона за лицата и семейството, лицата са се вписвали със семейно име.

 

 


ПРАВИЛНИК ЗА ИМЕНАТА НА ГРАЖДАНИ /ПИГ/                              Отменен: с влизането в сила на НГС

ДВ.бр.48 от 9.06.1953 година         

                                                                                                                                                                       

1. Имена на гражданите

 Чл.1 Всяко лице носи име, което се състои от собствено име, бащино име и фамилно име. За бащино име на всяко лице служи собственото име на неговия баща.

За фамилно име на всяко лице служи собственото име на неговия дядо по баща или по името на рода на бащата според това, с кое име последният е известен в обществото.

Всички актове, съставени преди влизане в сила на този правилник, в които бащиното и фамилното име не са записани съгласно Правилника,  подлежат на съответната поправка.

Имената на извънбрачно дете без установено бащинство се състои от собствено и фамилно име./чл.2 от ПИГ/

Пример: детето има име: Методи, няма установено бащинство затова в акта за раждане се записва с собственото и фамилното име на майката. Майката - собствено име Иванка, фамилно име Петрова. Името на детето ще се образува по следния начин: Методи Иванков Петров.

 

2. Съставяне на акт за женитба

При съставяне на акт за женитба всеки от съпрузите запазва своето собствено и бащино име и  заявява дали запазва предишното си фамилно име или приема за свое фамилно име, бащиното име на другия съпруг или неговото фамилно име според това с кое той е познат  в обществото. /чл.4. ПИГ/

При липса на такова заявление съпрузите запазват своето фамилно име отпреди брака, но всеки от тях при наличност на важни причини може и в последствие да приеме фамилното име на другия съпруг, като подаде съответно заявление в съда     

Дава се възможност  за  женитби станали преди действието на този правилник  декларация по &4  ако такава не е направена при сключване на брак може да се направи в 6-месечен срок от обнародване на правилника пред длъжностното лице по гражданско състояние с писмено заявление, като тази декларация се отбелязва  отстрани в акта за женитба./чл.5 ПИГ/

Лице което носи две собствени имена може да заяви в 6 месечен срок от обнародването на този Правилник, кое от тези имена ще запази. Ако не подаде такова заявление второто име се заличава служебно.За тези промени се прави бележка в акта за раждане. /чл.11ПИГ/

Пример:  Маргарита - Изабела Йосифова  Николова. Служебно ще бъде заличено Изабела.

 
    
 


ИЗМЕНЕНИЕ НА ПРАВИЛНИКА ЗА ВОДЕНЕ РЕГИСТРИТЕ                     

ЗА ГРАЖДАНСКОТО СЪСТОЯНИЕ

ДВ. бр.2 от 5.01.1960 г.

ДВ. бр.18 от 01.03.1960 г.

 

            В изменението на Правилника за водене на регистрите за гражданско състояние от 01.03.1960 г. - с § 56 ал.3 се дава възможност на трудещите се от небългарски произход по писмена молба
Да си собственик не е само притежаване, а грижа и мъка.
http://www.sobstvenik.com/
Балкански рекорд за „Най-много хора правещи заедно Български мартеници за 5 минути“ http://www.babamartaworld.com/