Мамка му и майчин език
03.02.2011 | от Калин Руменов |
На човека, който нарече децата ви „малки говненца” – какво ще му се случи. Ще го набиете – ако гневът ви не може да чака, ще го съдите – ако не ви е толкова спешно, или ще се направите, че не сте го чули и разбрали – с времето думите постепенно престават да обиждат. А ако накара децата ви да ядат животински лайна до натравяне – тогава какво ще му се случи. Ще пратите и него в болница, тихо и кротко ще разчитате съдбата да му го върне – например да го глоби държавата, или философски ще приемете нещата като полезен житейски урок за подрастващи. Колкото по-малки се научат да ядат истински лайна, толкова по-лесно ще им бъде да преглъщат метафоричните на живота.
Причинен от неизвестен извършител пожар, който да превърне в екарисаж ферма с 300 серящи в питейната вода крави – такава новина трябваше да имаме вече отдавна. От Исперих трябваше да идва яко дим, но със седмици яко закъснява. В този град не живее ли елементарното усещане за човешко унижение и оскърбление. Или усещането е само за животинска дефекация в устната кухина. Говедата на местен думбаз с небългарско име ходят по нужда във вододайната зона, нуждата се прикрива с повече хлор от местното ВиК, а деца с небългарски имена пият разтворими изпражнения и леко се разболяват. Но пък развиват лайнян имунитет и родителите им много-много не се оплакват. Станала е смесена човешко-животинска грешка, която бързо ще се преболедува. И след това всичко пак ще си е нормално – който има крава, ще пие мляко. Който няма – ще пие каквото пуснат по чешмата.
Обаче не е просто грешка, а прилича на друга култура. Преди няколко месеца в Исперих случайно имах лингвистична експедиция. На случаен принцип търсих местен, който на официалния език в държавата да ми обясни как да стигна донякъде. След неприлично много опити, успях да се натреса на един с развален моряшки български. И си заминах, вероятно задълго от този град, с усещането, че математическата вероятност майчиният ми език да бъде разбираем е по-голяма в Истанбул, отколкото в Исперих.
Въобще не ми е приятно, но нещо се отдалечаваме завинаги с тези хора – те не ме разбират какво им говоря, аз не ги разбирам как ядат и пият лайна, без да правят от това проблем. Раздялата започна първо от езика, но вече не ни дели само езикова бариера, а културна бодлива тел. Не мога и не искам да я разбирам тази култура – децата ти да пият кравешки shit, който причинява гадене и повръщане, но не и спонтанно организиран родителски гняв. Не мога и не искам да я уважавам, нито да я приемам заедно с бариерата, но се налага.
На 48 % от първокласниците майчиният език не е българският, с тенденция процентът да се увеличава. Статистиката може да е малко преувеличена, може да не е много реална, но във всеки случай не е много далеч от истината. Очертава се половин поколение, което в първите си седем години е пропуснало семейните уроци по елементарно уважение към държавата и хората, живеещи в нея. В основата на това уважение е официалният език. Ако половин ново поколение не е възпитано да го говори – няма смисъл да говорим за нещо повече, най-малкото защото няма да се разберем. Тази лингвистична липса я смесете с кравешки лайна – и чакайте да видите какво ще произлезе. На повечето от вас няма да им се размине и ще го доживеят. И тогава ще съжаляват, че са били прекалено заети с ежедневни глупости и прекалено лицемерни да си отговорят честно на един прост въпрос.
Хубаво ли е, мамка му, половин поколение на една държава, което е родено, а не емигрирало в нея – да не знае официалния й език. 48 или колкото са там процентите – това е само статистика, зад която започва минираната зона на бъдещото време. В него ще е изключено да живеем на една и съща улица „България” като добри съседи заради дефицита на елементарно възпитание и уважение. На един децата му ще пият кротко от задника на кравите лайна, на друг ще бъдат по-цапащи и досадни от кучешките лайна, а останалите ще се опитват да им направят забележка, но няма да има кой да ги разбере.
Мамка му, но не е хубаво това с майчиния език. Не защото е лошо да се знаят езици, а защото се изражда в друга култура. Тя няма нищо общо с културното многообразие, по-близо е до социалната изродия. Чиито акушери са майките и бащите на очертаващото се поколение - хора, за които не е проблем децата им да консумират животинско кафяво с хлор или за които е проблем да направят разлика между човешкото и животинското. От тези хора без самоуважение ли очаквате да научат синовете и дъщерите си на уважение към вас - като към съседи на една улица.
в-к “Новинар” 03.02.2011
