Автор Тема: Български царски грамоти от XIII-XIV в.  (Прочетена 1016 пъти)

admin

  • Administrator
  • Sr. Member
  • *****
  • Публикации: 265
    • Профил
    • Балкански рекорд за „Най-много хора правещи заедно Български мартеници за 5 минути“

Царските грамоти се издават от владетеля и по своя характер са официален домашен юридически извор, представляват оригинално и автентично доказателство. Тези актове на владетелската канцелария са с голямо и първостепенно значение.

Българските царски грамоти са създадени по византийски модел, не са написани в еднакъв размер (най-малка е Брашовската, а най-голяма е Рилската). Съгласно изписването, те се делят на два вида:
>> Тези, които дават права и привилегии на чуждестранни търговци (Брашовска и Дубровнишка) са царска заповед (оризмо). Те са по-скоро бедни откъм съдържание.
>> Тези, които са оформени като дарствени актове и с които се дава собственост и привилегии на феодалите. От своя страна те са три вида:
- хрисовул или хрисовулис (златопечатническо слово) - те са подпечатани със златния печат на царя;
- аргировул - със сребърен печат;
- моливдовул - подпечатани с оловен печат.
Запазените от този вид български царски грамоти са със златен печат.
Всички те се отнасят за манастири, а имената идват от името на съответния манастир. Но това не е причина да смятаме, че практиката е била да се надаряват само манастири.

Хрисовулите от своя страна се състоят от три части: уводна част (аренга) - описва се колко е важно царете да даряват манастирите, като обаче не всички запазени хрисовули имат уводна част; същинска част (диспозитив) - посочва адресата и дарението; заключителна част - съдържа санкция за този, който наруши царствената грамота, като тя има духовен характер (най-често "Който нещо им напакости, велик гняв ще понесе от царството ми"). Накрая се поставя името на владетеля заедно с датата на грамотата.

Царските грамоти от XIII в. са написани върху специална хартия, а тези от XIV в. - върху пергамент. В повечето случаи мастилото е черно, като името на владетеля се изписва с червено. Въпреки, че следват византийския модел на изработка, между българските и византийските владетелски грамоти има и разлики - докато първите могат да се издадат и извън столицата, то вторите не могат. Също така византийските се подписват собственоръчно от владетеля, а в българските името на владетеля се изписва от писаря.

2) Съдържание
До днес са известни 8 царски грамоти:
- Ватопедска (1230) - от цар Иван Асен II - за манастира "Св. Богородица Ватопедска" на Атон;
- Дубровнишка (1230) - от цар Иван Асен II - за дубровнишките търговци;
- Зографска (1342) - от цар Иван Александър - за манастира "Св. Георги Зографски" на Атон;
- Мрачка (1347) - от цар Иван Александър - за манастира "Св. Никола" в местност Мраката, до София;
- Витошка (1382) - от цар Иван Шишман - за манастира "Св. Богородица" при Драгалевци, Витоша;
- Рилска (1378) - от цар Иван Шишман - за Рилския манастир;
- Брашовска - от цар Иван Срацимир - за брашовските търговци;
- Виргинска - от цар Константин Тих Асен - за манастира "Св. Георги" в областта Вергина, Скопско. Тя е по-скоро късен фалшификат, но възпроизвежда разпоредби от оригинални грамоти.
Да си собственик не е само притежаване, а грижа и мъка.
http://www.sobstvenik.com/
Балкански рекорд за „Най-много хора правещи заедно Български мартеници за 5 минути“ http://www.babamartaworld.com/