За да се говори за наследство и наследствено право, преди всичко трябва вече да съществува частната собственост - колективна такава не може да се наследява. Интерес за развитието на наследственото право като правен отрасъл има имотната прослойка. Наследство наричаме имуществото на дадено лице, което остава след неговата смърт (това имущество може да включва както земя и имоти, така и права и задължения).
Българското средновековно наследствено право се урежда в Еклогата и в Синтагмата на Матей Властар.
2) Начини на наследяване
Наследяване по завещание
Завещанието е едностранен договор, формален (изисква се някаква форма за валидност от закона), завещателят може да го отмени ако реши, правен акт, с който едно лице се разпорежда с имуществото си след своята смърт. Съответно завещанието може да влезе в сила едва след смъртта на завещателя. Валидно е последното по време завещание, в случай че лицето е изготвило повече от едно такова. Предходното би могло да бъде валидно само в частта, в която не противоречи с последното.
За да е валидно едно завещание, според Еклогата има няколко изисквания:
>> Завещателят трябва да бъде пълнолетен (над 15 г. за мъже и 13 г. за жени), душевно здрав и собственик на вещта;
>> Формата на завещанието може да бъде и писмена, и устна;
>> Завещанието трябва да бъде изготвено пред свидетели - 7 или 5 души, допускат се 3 в извън населено място или 2, ако войник прави завещание на бойното поле. Те трябва да присъстват едновременно на място, а ако формата е писмена - да се разпишат;
>> В Еклогата има разпоредба, която защитава децата, според нея винаги има запазена за тях част от имуществото на техния родител, която при всички положения остава за тях. Това е т.нар. фалкидиева четвърт, като размерът й зависи от броя на децата: до 4 деца - 1/3, над 5 - 1/2). С останалата част от имуществото си, лицето разполага както намери за добре.
>> Според Еклогата, ако от брака няма деца, съпругата получава 1/4 от наследството.
Наследяване по закон
Това става в случай, че няма завещание, имуществото се наследява от кръвните роднини.
Кръвно родство е налице между лица, произхождащи едно от друго (права линия) или които имат общ родоначалник (съребрена линия). Степента на родство се определя посредством броя раждания, които стоят между две лица.
Права линия
майка/баща <> дете I степен
баба/дядо <> внук II степен
прабаба/прадядо <> правнук III степен
Съребрена линия
брат <> сестра II степен
чичо/леля <> племенник III степен
първи пратовчеди IV степен
Групи законни наследници
>> низходящи
Надолу по правата линия; ако има деца, внуците не наследяват; децата наследяват по равно, независимо от пола. Те могат да бъдат лишени от наследство в случай на: побой над наследодателя; тежка обида над него; отправяне на обвинение за престъпление към него; конспирация против неговия живот; магьосничество, отказ за встъпване в брак при девойките и др.
>> възходящи
Нагоре по правата линия;
>> братя и сестри - ако пълнокръвните братя и сестри са мъртви, наследяват децата им (първите братовчеди);
>> еднокръвни (общ баща, различни майки) и едноутробни (обща майка, различни бащи) братя и сестри;
>> останалите съребрени роднини .
Съпругът (съпругата) не е кръвен роднина, стои едва след петте групи наследници. Ако наследодателят няма кръвни роднини от петте групи, а има съпруга - тя наследява половината от имуществото му, като другата половина се дава на държавата. Ако няма съпруга, наследството се дели между държавата (1/2) и църквата (1/2).
Приемане на наследството:
Наследниците трябва да направят волеизявление, че приемат наследството (то може да включва и права и задължения). То бива: изрично (устно или писмено), мълчаливо (показва, че приема наследството само с действията си);
Може да бъде и направо или по опис (изписвайки какво е приел).
