Собственик История > Стари закони, царе, султани

Кадийството е много важна институция

(1/1)

admin:
Кадийството е много важна институция и на Османската империя, и на всички ислямски страни. Думата кадия произхожда от арабски и означава съдия. Всеизвестно е, че това е една много своеобразна институция. Същевременно и не е, защото докато съществуват човешки общества и държава на този свят, ще има съдия. Интересното тук по-скоро е, че в средновековна Европа кадията управлява градовете.
 
Османският кадия може да бъде както съдия в съда, така и нотариус, инспектор на вакъфите в града и, естествено, управник на общината. С други думи, той проверява задължените да спазват сигурността в града забити1, субашии2, асесбашии3 и е техен началник. Мухтесибът (чиновникът, имащ задължението да проверява еснафа в чаршията), също е прикрепен към него и тук забелязваме съвместяването на няколко длъжности. Това е така и в другите империи. Префектът в стария Рим, номархът, наричан още епарх във Византия, и прикрепеният към него агораномос (осигуряващ реда в пазара), са точно като кадията и мухтесиба в ислямските държави.
 
За създаване на силно централизирано управление от Османската империя като последната Римска империя в Средиземноморието върху една много голяма територия, на първо място е нужно едно такова чиновничество. В центровете на санджаци из областите, в които Османската империя господства, и, както и името показва - в каазите, кадиите се назначават от Истанбул.
 
Началник на всички кадии в Анатолия и Румелия са казаскерите на Румелия и Анатолия. И като добавка към това, за Египет е открита една отделна йерархия. С други думи, османските кадии изпълняват длъжност във всяка от най-малките до най-големите каази върху три континента и всеки един от тях се назначава от Истанбул.
 
Кадията е член на османското съсловие на учените - той трябва да завърши медресе и да получи свидетелство за това. Завършилите медресе започват професиите си в три кариери. Първата е ифта, или консултантски мюфтия, втората е мюдеррийство - тоест професура, и третата е именно кадийство. Издигналите се в подобни професии почти във всички ислямски страни се ползват с особено уважение. Само че в османската система има известна разлика - всички кадии от гледна точка на протокола са приравнени един на друг по хоризонтала и по вертикала и за заемането на тази професия се изисква определено образование или издържане на съответен изпит. Важно е не колко години и в кои медресета сте учили, а полагането на изпитите, равняващи се на медресарско образование. През XV-XVI в. особено важно било да сте завършили медресетата във Фатих, наричани Сахн-ъ Семан, или в XVI в. да сте завършили големите медресета в Сюлеймание. Излизащите оттук като данишменд4, т.е. получилите от учителите си свидетелство, се явяват на изпит пред една смесена научна комисия, отговарят устно и писмено на въпросите, които им се задават, и накрая, ако успеят да се представят добре, смята се за уместно да им се даде степента истанбулски руус. Неполучилият тази степен, и 40 години да посещава медресета, не се удостоява с това уважение. Такива хора в империята не могат да заемат длъжности като мюдеррис, мюфтия, а практикуването на кадийство пък е направо невъзможно. Кадийствата имат своите степени. По същия начин в Анатолия, Румелия и Египет и мюдеррисът има степени. Започвали работа с 25 акчета5 надница. Ниските степени - в градчетата, а високите - в медресетата. Ако званието му позволява - повишава се, или ако е много начетен, се назначава на по-високо място.
 
Джевдет паша, една от известните правно-административни фигури в османската история, както всички знаем, твърде млад започва работа като кибар-ъ мюдеррис (което означава ординариус в онази епоха) в едно от най-високите учебни учреждения - медресетата на Сюлеймание. Поради успеха му, по едно време му се присвоява званието казаскер. Бидейки казаскер, напуснал съсловието на учените, като везир преминава в управленското съсловие. Кадия като него в една малка кааза в Анатолия и в Румелия започва работа с надница от 25 акчета. Какво означава това? Това означава, че той ще получи своята заплата от приходите, постъпващи в съда. Но е изключено да вземе за себе си целия приход на съда. След време, повишен в степен, той сменя мястото си, без да остава никъде повече от 1,5-2 г. Предполага се, че съдията би могъл да се сближи с местното население, а на останалия дълго време на едно място не му се оказва уважение. Съдията, както всички знаем, същевременно е управник на община, инспектор на вакъфите и паралелно с това съблюдава събирането на данъци. И още - ако има крепост там, където се намира, а такава обикновено имало, кадията проследявал дали крепостните войници са там и дали гарнизонът и диздарят6, който им е начело, изпълняват длъжността си. Любопитното тук е, че това проследявал именно кадията, а не санджакбеят, който е военният командир на областта, или бейлербеят.
 
За инспекцията на кадиите се назначавали други кадии. Което е по-важно, понякога кадиите от името на населението подавали молби до централното правителство. Това всъщност е един статут, определящ функциите на ръководството на общината и според шериата кадията е колкото държавен чиновник, толкова и представител на управляваното население. Това е много важна точка - в кадийския съд има единствено съдия (без прокурор и адвокати), което по-късно се променя.
 
Институцията на прокурора, както и адвокатството, се развиват през XIX в. Това са институции, които нямат място в традиционното ислямско право. Всъщност от гледна точка на онази епоха нямало и особена нужда от тях. Кадията в Османската империя прилагал не само шериатското право, а и традиционните закони, когато се налагало да бъдат коментирани в същите рамки. Като управляващо лице кадията носел голяма отговорност. От това произтичали понякога и много трагични последствия. Например по време на Багдадския поход Мурад IV заповядва обесването на кадията на Изник, задето не е почистил пътищата от снега. Това означавало, че кадията не е изпълнил административните си задължения. Иначе в Османската империя хората с този важен управленчески, но на първо място - съдийски статут, притежавали и своеобразен имунитет. Не ги убивали, нито пък ги принуждавали да упражняват политика. Дотолкова, че в публикувания от проф. д-р Халил Иналджък документ от 1595 г. падишахът заплашва някои длъжностни лица: „Ако не си изпълнявате задълженията, ще приложа строги наказания." Там има и такива нечувани преди и страшни заплахи като: „И кадиите могат да бъдат бити, а и убити." Разбира се, не се е случвало един кадия да бъде бит, но тук става дума за едно наказание отпреди исляма: „Не бъдете в никакъв случай спокойни за това, че не ви очаква кръвно наказание. В случай на незаконност от ваша страна, аз ще казня без да проливам кръвта ви."
 
И така, османският кадия е повишен в степен, отива някъде, връща се и отново чака в Истанбул, след което му се присъжда по-висока степен. Снемането от длъжност в този смисъл не е акт в резултат на някаква незаконност, извършена от кадията. Като чака, той най-накрая ще бъде назначен в някакъв по-голям санджак. Такива възрастни кадии, чакащи в Истанбул назначението си, се наричат тахтабашъ.
 
Ето ви един малък анекдот: Един кадия, завърнал се от Къркларели (с тогавашното му име - Кърккилйсе, в превод „40-те църкви"), по време на дългото си чакане подава молба да бъде назначен като кадия в Манастър (Битоля) и настоява. Казват му: „Това е много важен център на санджак, твоят опит не е достатъчен за там." Кадията възразява: „След като сме управлявали четиридесет църкви, един манастир ли няма да можем?"
 
Без съмнение в това отношение има строго съблюдаване на йерархия, образование, изпити в съдебното съсловие, додето някои незаконности в другите институции и случаи на рушвет напълно ги подкопават и затриват. До края на империята обаче кадийството си остава.
 
Тук искам да ви покажа един погребан в страниците на историята документ, разказващ за тази институция. В Юскюдар, в точката на пресичане на ул. „Харем искелеси" и бул. „Тъббийе", с други думи, в гробището Караджаахмед, между надгробните камъни, които с всеки изминат ден намаляват и се премахват, много интересен е изразът в надгробния надпис на един от високозваните кадии: „Huvel Baki", значи „Вечен е Той, Аллах". След като е бил кадия на Египет, пътувайки по суша към Дамаск, се разболял и починал. Покойният кадия е Султан Ахмедимамъзаде.
 
Имамите на султанските джамии са много начетени и получават по-високи заплати. Знаят се в Истанбул. Става дума за сина или внука на един такъв имамин. „За духа на покойния и опростения Ессейит Мустафа ефенди - Фатиха7! 1919 г." В последните години на империята Дамаск вече не е под османско владичество, но кадията е все още там.
 
Повишените в това високо звание хора в повечето случаи го наследяват от семейството - видно е, че изпълнявайки тази приемственост и длъжностите си, те се намират в четирите краища на тази огромна империя. Тук и там виждате такъв тип гробници и погледнете страните, от които идват: роденото в Румелия момче е погребано в Багдад или Трабзон. По същия начин ще видите надгробния камък на сина на някой от улемата в Трабзон или Истанбул някъде в Анатолия или Румелия.
 
Ролята на това съсловие, без съмнение, е премахната с еничарските събития от 1826-а. С ликвидирането на капъкулу и еничарството, кадийството е значително разтърсено.
 
С ликвидирането на еничарския корпус на първо място е разтърсена организацията по сигурността. Защото началниците по сигурността на градовете като асесбашии и субашии принадлежат към този корпус. Полицейските участъци са местата, където еничарите (а в такива места като Касъмпаша - корабостроителните левенти) осигуряват сигурността. В островите и в някои пристанища сигурността обезпечават пак те. Не само в Истанбул, навсякъде кадията като разпореждаща сила се опира на това съсловие. Тогава изведнъж длъжностите на кадиите намаляват. На първо място управлението на общината, финансовите длъжности, инспекциите са премахнати. След определено време, когато вакъфите се обединяват в отделно министерство, кадиите са отстранени и оттук. В крайна сметка са създадени съдилища в административен смисъл, а така също и наказателни съдилища, и съдийската длъжност на кадиите се свежда до процесите в т.нар. област на специалното право.
 
В този смисъл виждаме регресирането на това съсловие и отпадането на изискването за медресарско образование. Защото Танзиматът всъщност предпочита светското обучение и училище пред другите. Какво е направено? Незабавно османското правно-юридическо съсловие взима необходимите мерки. Създава се едно правно-юридическо училище - Медресет-юл нювваб, или Медресет-юл кудат наиб - т.нар. кадийско медресе, като трябва да се изтъкне и това, че в сравнение с основаното от Махмуд II правно-юридическо училище Мектеб-и Маариф-и Адлийе, програмата му е по-близка до западното право. Изучават се някои дялове на западното право, дори римско право, и за разлика от старата образователна система, тъкмо като в днешните юридически факултети и като в старата учебна програма на Политически науки в определени часове се провеждат определени уроци, фиксира се всеки урок в кой ден и час на седмицата ще се провежда, учениците и особено самите мюдерриси се подчиняват на определена дисциплина. Следователно това съсловие успява да задържи в ръцете си правно-юридическия живот на империята. Дотолкова, че когато с провъзгласяването на Републиката и приемането на Гражданския кодекс се преминава към римски правен порядък, се вижда, че важните съдии, дори някои членове на касацията, произхождат от старата правна система, тоест от кадийските медресета.
 
Няма съмнение, че създаването на едно централизирано управление става чрез определено обучение и възпитание на административно-гражданските съсловия. Задържането в определени основи на правната система на една голяма империя е постижение на последния период. Османската империя по време на шествековното си съществуване демонстрира и в тази област определени различия от ислямските държави в историята.
 
***************
 
В османската държава кадията и казаскерът са много важни. До появата на шейх-юл исляма в XVII в. в съсловието на учените и духовниците (а това започва в периода на Законодателя и става с усилията на Ебус-сууд ефенди) румелийските и анатолийските казаскери - началниците на кадиите - са важни и участват в Дивана. В Дивана шейх-юл ислямът не влиза.
 
За изкачването на върха се налага изграждането на сериозна кариера. В имперския ни живот са регистрирани много важни мюдерриски и кадийски семейства. Ето, Ебу-Исхакзаде, Карачелебизаде, Кьопрюлюзаде, Минкяризаде и още безброй много династии на улемата... Това е група, която и по отношение на начина си на живот, и с богатствата си, и по културата си е на челно място в тази държава, тя развива и предава османската култура.
 
Следователно трябва много добре да познаваме това съсловие. Особено сериозно трябва да се отнасяме към опазването на надгробните камъни на улемата и кадиите в големите гробища в Истанбул - като към исторически документи. И е жалко, че всеки ден изчезва по едно гробище на семейство от улемата...
 
1Офицер или управител, съчетаващ административни и стопански функции
2Пълномощник на феодал, комуто е предоставено управлението на тимара или зиамета; той събира данъците от раята и ги предава на спахията. Освен тимарски има и държавни субашии, които изпълняват полицейско-надзирателски функции в градовете през ХVІ-ХVІІІ в.
3Полицейски началник
4Лице, завършило медресе
5Османска сребърна монета, започва да се сече при Орхан /1324-1360/. С течение на времето теглото и пробата на среброто непрекъснато се влошават и през XVII-XVIII в. акчето става най-дребната монета в империята
6Комендант на крепост
7Заупокойна молитва

 
Илбер Ортайлъ
 

Навигация

[0] Списък на темите