Автор Тема: Османските падишаси  (Прочетена 3466 пъти)

admin

  • Administrator
  • Sr. Member
  • *****
  • Публикации: 265
    • Профил
    • Балкански рекорд за „Най-много хора правещи заедно Български мартеници за 5 минути“
Османските падишаси
« -: 13 Април, 2013, 23:47:43 »
За династиите на другите държави са написани многобройни пространни монографии. Обемното произведение на известния специалист по руска история Иван Забелин за Романови и Рюрикови, чийто исторически живот и битие са къси, а именно „Всекидневният живот на руските царе", „Всекидневният живот на руските царици" и „Всекидневният живот на руските царевичи" е показателен пример в това отношение.
Когато погледнем в архива на двореца „Топкапъ", ще видим, че в него се намират безбройни документи, някои от които са в състояние да ни разкажат много по-подробно любопитни неща от европейските дворци - например за 50-60 вида ястия, предлагащи се всекидневно на падишаха. Но да оставим голямото разнообразие. Дори сравнението на най-скромните от тях например с френската дворцова кухня от епохата на Луи XIV може да стане тема за развлекателна монография. Всекидневните дворцови разходи, йерархията в двореца и всекидневният живот на падишасите са фрагменти, намиращи място в летописите за тях. Отделно, текстовете на посланиците и пътешествениците за двореца и падишасите са също много интересни извори.
Какво представлява животът на османските султани? Кои са османските падишаси?
Те са членове на една стара династия. В ислямския свят толкова дълговечни династии има само две. Едната води началото си от Огуз хан или от Осман бей и баща му Гюндюз Алп (а напоследък се твърди, че Ертугрул Гази е Гюндюз Алп). Продължава и до днес. Ясно се знае седемвековният й живот. А другата се състои от родови династии на Кримското, Казанското, Астраханското ханство, които произтичат от Чингиз хан.
В първите 150 г. от политическия си живот османската държава приема за принцип оженването на принцовете за дъщерите на съседните владетели. Оженвайки се за дъщерята на бея на Гермиян, синът на Мурад I Баязид осигурява включването на населението на Кютахия към Османския бейлик като зестра. Повече от ясно е, че оженването на Орхан Гази за дъщерята на византийския император Кантакузин същевременно привнася в османската династия аристократичната византийска синя кръв - изключително важна стъпка пред християнския свят. Същото прави и династията Аккоюнлу, тъй като Узун Хасан встъпва в роднинство с Трапезундската империя на Комнините. С други думи, шах Исмаил едновременно е внук на шейх Хайдар и на Комнините. Като че ли последните принцове, които се оженват за дъщерите на кримския хан, са синовете на Баязид II. Селим I Грозни се оженва за Хафса, дъщерята на Менгли Гирай. Макар че историкът ни Чагатай Улучай изразява съмнение по този въпрос, обикновено се приема, че Хафса - майката на Сюлейман Законодателя, е дъщеря на кримския хан. По такъв начин можем да говорим за пресичане на османската и чингизханската династия.
Оттук нататък пък в османския дворец се забелязват не принцеси със синя кръв, а красиви и умни жени, като например смятаната за „баба" на цялата династия Хюррем. Или Роксолана - единствената тъмна особа, за която се говори, че е дъщеря на поп от Галиция. При все че Хюррем никога не става валиде1 султанка, присвоява й се това звание. С благотворителните си учреждения тя се споменава в Истанбул и Йерусалим. Хюррем проявява интерес към поезията и много добре използва езика. Особено кореспонденцията й със Сюлейман Законодателя е изпълнена със страници, които ще преминат в литературната ни история, но у кого остана желание да предаде това на подрастващите?
На второ място сред „бабите" в династията е жената на Ибрахим I - Хатидже Турхан. Не може да не споменем и жената на Ахмед I, майка на Мурад IV и Ибрахим I и баба на Мехмед IV - намиращата се в двореца като „велика майка" Кьосем Махпейкер. Дори не знаем откъде произхожда тази известна и дълговечна господарка на османския харем. Майките на османските султани получават титлата султанка. Генеалогията на Хюррем и валиде султанките без съмнение не е така ясна и безспорна, както тази на самите султани.
От гледна точка на всекидневния живот османският падишах е подчинен на един много строг протокол. Сутрин, като напусне харема, дори е ясно и определено къде из двореца ще сяда. В XVII в. тези места са Реван кьошк, Багдад кьошк или Залата за аудиенции, или Библиотеката на Ахмед III (и тя е там), или други подобни места в Ендерун. Всекидневният протокол на падишаха е точно регламентиран - знае се, например, с кои аги от Ендерун ще се събира, дори в колко часа ще обядва, а обядът - поради ранната закуска - е в 11 часа. Знае се откъде и как ще се донесе храната. След Баязид II твърдо се използва порцеланова посуда. Всъщност това обяснява и богатата порцеланова колекция в двореца „Топкапъ". А как се опитва ястието, което се поднася? Първо то се опитва от готвачите, а после от чешнигирите2, за да се избегне отравяне и покушение. Разбира се, не бива да се допуска, че всяко от 60-те поднесени ястия се яде. Прекрасните ястия, които падишахът съзерцава, а само понякога ги опитва, вероятно след него по протокола се консумират от другите, и това си е стара ориенталска и турска традиция. Падишасите през нощта се оттеглят в харема. Как ще протече нощта в харема, с коя наложница и по какъв начин ще бъде с нея, е подчинено пак на протокола.
Всеки един от падишасите владее някакъв занаят и техника. Ние не знаем какъв занаят е владеел всеки един от тях, но всички те имат по някое занимание. Владетелят на света султан Сюлейман Великолепни (Законодателя) е много способен и изкусен ювелир. Поради това в някои случаи получаваните отвън, от Венеция или други градове, произведения, подбрани за този владетел с тънък усет за красивото, оформят много интересни колекции. Например едно такова произведение е получената от Венеция корона, за която проф. д-р Гюлру Неджибоглу написа монография.
Съществуват много интересни наклонности у падишасите - Мурад III е един от поетите с най-обемист диван (сборник от поеми). Тънкият усет на падишаха за тъканите показва, че в тази област, най-малкото в тезхиб3, той притежава вкус във висша степен.
Мурад IV е голям атлет. Великият военачалник на XVII в. носи тежък боздуган, стреля много точно с лък, но този исполин притежава и едно неочаквано умение - той е изкусен калиграф, пише много красиво. Владее и обича поезията и музиката.
Прочуто е ловджийството на Мехмед IV. Голяма част от времето си той прекарва в лов. Ловът става неразделна част от живота на османското висше съсловие, но повече от ясно е, че падишахът, за да може да бъде добър ловец, е и добър атлет.
Ахмед III е голям калиграф. Селим III е дотолкова голям композитор, че частично се занимава и с падишахлък. Махмуд II, който наследява от него престола, е и калиграф, притежаващ много оригинален стил, и добър музикант, макар и не в степента на чичо си.
Абдулхамид II пък е дотолкова изкусен дърводелец, че ако не бе падишах в Истанбул, щеше да стане милиардер - дизайнът му е без конкуренция. Днес това може да се види от шкафовете на Истанбулското мюфтийство, в които се пазят съдебните регистри, от няколко маси в дворците, от един шкаф за книги в Истанбулския университет и от отделението в „Йълдъз", което може да се смята за начало на градския музей.
А Абдулмеджид е не само модерен художник, но и алафранга-композитор. Новите му изкусни музикални композиции едва сега излизат наяве.
И Абдулазиз, известен на мнозина с пехливанлъка си и яденето на агнета и представящ ни се погрешно от историографията, е добър художник. А в музикалните си композиции в стил алатурка и алафранга е дотолкова добър, че да не оставя равнодушен слушателя.
Мурад V е много добър пианист, има музикални композиции и в същото време е художник.
Професията на Сейфеддин ефенди, един от принцовете на Абдулазиз, е още по-интересна - с едрото си тяло слиза и се качва скоростно по онези вити стълби на минарето и приготвя махйа4 през време на Рамазана. Владее дотолкова добре тази работа, че да остави име в тази сфера. Добър композитор е, все още продължава да се слуша с увлечение.
Османските падишаси, покрай тези свои способности, в скромния си дворец живеят като хора на този установен протокол, който едва в XIX в. частично се променя. Когато на един падишах му предстои обрязване, определено е къде ще стане това. За тази цел се използва стаята за обрязването в двореца или частта на свещените реликви, която е в съседство. Тази традиция продължава и след като се преминава в новия дворец. В случай на смърт падишахът или принцовете се умиват и се подготвят за погребение в стария дворец, в помещението Хърка-и саадет5. Погребалното шествие излиза оттам. Падишасите са принудени да посещават този дворец и вътрешната хазна докрая на империята се охранява в „Топкапъ". С други думи, всички скъпоценности, които днес виждаме там, са останали по местата си.
Главното тържество, когато падишасите влизат в досег с народа, е коронясването, познато като препасване на сабя. Тя се препасва в Еюб от светите шейхове на мевлевийската6 секта, към която династията принадлежи, и с това официално се смята, че властването им започва. Естествено, най-напред падишахът се покланя пред тленните останки на предходния владетел и едва след това възсяда златния трон, който се изкарва пред Баб-юс Сааде7. Още в този миг държавният апарат му изразява верноподаничеството си. С възгласи като „Отечеството и народът са на султан Ибрахим... или на султан Сюлейман" глашатаите навсякъде известяват народа. Това тържество и обичай никога не се променят. Дори последният падишах, а именно Мехмед VI Вахидеддин, възсяда златния трон пред Баб-юс Сааде и приема верноподаничеството. Единствените две изключения, възприемани като отклонения от традицията, са султан Мурад V (превратаджията Хюсеин Авни паша му изразява верноподаничество в генералния щаб) и султан Мехмед V Решад (комуто след събитието от 31 март 1325 /14 април 1909 представителите на „Единение и прогрес" набързо изразяват верноподаничество в Министерството на войната).
Селямлъкът представлява изпълнение на петъчната служба от султана в една от истанбулските джамии и аплодирането му, но не с ръкопляскане, а с възгласите „Падишахо, не бъди горд, има по-голям от теб - Аллах!" Официалността на селямлъка е много важна. В класическия период някои жалби на народа се слагали в стремето на коня на султана. Тези жалби рикабдар-ага8 ги събирал и им се обръщало внимание, те са сред най-богатите документи на османския архив. От торбите, които се слагали в стремето на султана, излизали много интересни жалби, написани не само на турски, а и на други езици.
Контактът на падишаха с великия везир се осъществявал с т.нар. писма телхис. Писмата, които великото везирство поднася в XIX в., са основните документи на нашия управленчески и политически живот.
Османските султани са с много различен характер. Баязид I много обича да чете. Султан Мехмед I е хитър и злопаметен владетел. Благодарение на това в Периода на междуцарствието9 побеждава братята си и възкресява османската държава. Мурад II се интересува много от източната литература, особено от политическите трактати. Най-големите преводи са направени по негово време. Мехмед II Завоевателя е владетел, който осветява епохата си, предизвиква у всички изумление и възхита. Независимо, че понякога знанията на този млад предводител по гръцки, италиански, персийски и арабски се преувеличават, от местните и чуждите рапорти много добре се разбира, че в действителност те са били стабилни и че по история също притежавал дълбоки познания.
Освен него и други султани владеят множество езици. Братът на Селим I Грозни - принц Ахмед - е начетен по политика и арабски до такава степен, че да напише политически трактат на арабски език. Самият Селим I владее много добре персийския език и поезия. Капацитетът на четене на Сюлейман Законодателя е изключително висок, а и от поезия е разбирал много.
Селим I Грозни бил много сприхав. Особено нетърпим бил към лъжата. Всъщност това някога е било основно правило. Когато се разбере, че един велик везир е излъгал господаря си, моментално му се отсичала главата. Лъжата се смятала за най-опасната привичка в държавния живот и сигурност и не можела да се прости на един държавен мъж - лъжливият политик винаги получавал наказанието си. В това отношение изключенията са много малко, на пръсти се броят тези, които се спасяват от казън.
Сред падишасите има и много общителни, но като че ли основната особеност на представителите на османската династия е съчетаването на различни способности и умения и криенето на това, което мислят за държавата. Дори такива избухливи султани като Селим I криели чувствата си. Би било добре да се спрем малко повече върху това.
Това е характерна особеност на османското семейство. В протежението на дългото им господство никой не помисля да смени османската династия. Тя притежава специфични за себе си черти във връзките си с народа. Османската династия излъчва дузина успешни предводители и в нея има много изкусни творци, заслужаващи преклонение. Няма спор, че за издигането на един народ и държава във висините на благополучието и властта са необходими и умения за приспособяването на тази държава към индустриалната епоха. Не на последно място - за разпадането на империята способстват и свойствените на династията слабости и недостатъци.
 
 
1Майката на управляващия султан
2Надзорник в кухните и трапезариите на дворците или големите богаташки къщи
3Позлатяване
4Светещи надписи между две минарета през Рамазана
5Плащът на Пророка, който се съхранява в едноименното помещение в двореца "Топкапъ"
6Мюсюлмански орден, създаден през ХІІІ в. от Джеляледдин Руми Мевляна
7"Вратата на щастието", през която се влиза в третия двор на двореца "Топкапъ"
8Важен служител при султана
9Междуособицата, настъпила в Османския бейлик след разгрома на Баязид Светкавицата от Тамерлан в битката при Анкара през 1402 г.
 
 
Илбер Ортайлъ
 
Да си собственик не е само притежаване, а грижа и мъка.
http://www.sobstvenik.com/
Балкански рекорд за „Най-много хора правещи заедно Български мартеници за 5 минути“ http://www.babamartaworld.com/