Автор Тема: Копривщенските баби белят лук като куршуми  (Прочетена 2913 пъти)

admin

  • Administrator
  • Sr. Member
  • *****
  • Публикации: 265
    • Профил
    • Балкански рекорд за „Най-много хора правещи заедно Български мартеници за 5 минути“
С Юнашки тиган родолюбецът прославя кулинарните ни традиции.
Един неуморен българин кръстосва държавата нашир и надлъж с огромен Юнашки тиган, в който бърка кебап по стари рецепти, а после го раздава на гладниците по събори и фестивали. Мечтата му е да вижда около себе си много хора, щастливи в съвремието си, но и здраво стъпили на традициите. Идеята за мнозина звучи екстравагантно, особено като се има предвид, че човекът е с амбиции всяка година да сръчква Гинес с нов български рекорд.

Представяме ви Ангел Ангелов – голям на ръст нашенец с още по-големи идеи. Неизменна част от визитката му е характеристиката, че е копривщенски зет. Вземайки си жена от китния подбалкански градец, той сякаш прихваща и от неспокойния дух на жителите му – наследници на славни герои. И Ангел си поставя задачата именно да съхрани безценната ни родова и национална памет.

Като председател на „Национален тръст за съхранение на културно-историческото наследство България“ Ангел Ангелов развива смайваща с мащабите си дейност, в която бихме открили дори възрожденски плам. Показва ми две от книгите, които издава със съмишлениците си. „Копривщица в сърцето“ е с автор Вельо Дебелянов, роднина на Димчо Дебелянов.
Оказва се, че именно прочутият архитект е „виновник за превръщането на Копривщица в град музей. Той е създател и на една от най-известните жилищни кооперации в София на Орлов мост, която носи името „Асеновец“. Другата книга – „Обсебен“, е на първия носител на литературната награда „Димчо Дебелянов“ – учителя от Френската гимназия Георги Н. Киров. „Уникален човек. Такива стихове и есета за поета няма да намерите в нито един учебник“, хвали го Ангелов.
За съжаление повече от 50 книги не сме продали, обикновено ги подаряваме, уточнява Ангел. Той е особено горд от диска със стихове на Дебелянов, който продуцират. Те са прочетени от Стефан Сърчаджиев-Съра, негов кум. Оказва се, че за записа Стефан се е консултирал със самия Сава Хашъмов, известен като най-добрия четец на Дебелянов.
Хашъмов отглежда Стефан като свое дете след смъртта на баща му, режисьора проф. Стефан Николов Сърчаджиев. „Аз исках да го направим със Савата и Стефан – стария и младия, но Хашъмов не се чувстваше добре“, разказва Ангелов. Школата на майстора и намесата му обаче безспорно си личат.

Каквото и да си говорим за идеите на Ангелов, най-популярна си остава инициативата му „Кулинарен историк“, в рамките на която се правят възстановки на стари рецепти за приготвяне на храна. Въоръжен с Юнашкия тиган – реплика на стар мандраджийски съд от 17-18 век с диаметър 1,50 м.
Ангел и съмишлениците му обикалят фестивали и събори и бъркат юнашки манджи за юнашки гърла. За по-малко от година тиганът навъртява огромен километраж – посрещат го в Копривщица, Трън, Разград, Жеравна, Благоевград и Сопот. И в момента не спират да ги канят – стига да се намери спонсор и тръгваме, казва Ангел. Повече от година му отнема направата на Юнашкия тиган, който кандидатства за Гинес като най-голямата реплика на традиционен български съд.

Свързва се с представители на най-различни фирми, които като разберат какво се иска от тях, започват да гледат странно. „Сигурно са ме помислили за луд“, казва си Ангелов, но в крайна сметка го изработват в Пловдив. Материалът е специална неръждавейка, която отговаря на изискванията на ХЕИ. Иначе оригиналът бил от мед и трябвало да се калайдисва. Това обаче притеснило готвачите, защото цялото им начинание щяло да рухне след алергична реакция на някого от гладниците.
Ангел Ангелов издава основната рецепта, по която готвят навсякъде из страната – кебап. В зависимост от традициите на населеното място обаче основата от месо, лук и моркови се видоизменя. Ангелов е категоричен, че никога няма да забрави първата си изява пред публика в Копривщица. Тогава обявили, че ще готвят яхния от свински късчета с попски лукчета. За целта Ангелов закупил над 120 кг балучка – „Стана страшно – няма белене. Имаше момент, когато щяха да ме линчуват“, казва той, уточнявайки, че съпругата му също му се вързала на акъла и готви редом с него.

Тогава му хрумва да се обърне за помощ към копривщенските баби. Събира ги, връчва им по една кофа с лук и им поръчва да обелят балучката до другата сутрин. „Казах им: каквото изчистите, изчистите, останалото боднете в градината, че поне да не го хвърляме“. В крайна сметка бабите свършили работата, а гозбата станала да си оближеш пръстите. Проблемът бил, че като чули, че ще има уникална гозба, се изсипали 15 000 души, а те сготвили 700 порции. „Стана малко като с гръмването на първата пушка на Априлското въстание, имаше възрожденска атмосфера, но втори път няма да се хвана на такава въдица“, казва Ангелов. На 1 май тази година ще сготвим 3000 порции, за да има за повече хора.
Всички ненахранени гладници мигом се втурнали по кръчмите, а ресторантьорите чак до Клисура благославяли нашия човек.
 
В Сопот ги очаквала друга изненада. За „Трифон Зарезан“ общината финасирала гостуването им в рамките на събора „Вино и любов“. Солидно подгрели поогладнелите мераклии се втурнали към юнашкия тиган, в който се бъркал „Старопланински кебап по сопотски“. Той включвал 150 кг прясна свинска плешка, лук, чушки, праз и моркови. Ангел добавил и килограм мас, собствено производство. „Бутнаха масите, все едно ще атакуват банка“, спомня си готвачът, който сериозно се поуплашил, че първите редици ще паднат право в Юнашкото огнище.

Наложило се да вземе микрофона и да успокои хората, че храна има за всички. Именно в Сопот за пръв път той лансира и новата си идея за Юнашка скара. На нея всеки можел да сложи каквото си е донесъл сам от хладилника – 550 кебапчета можело да събере. Някои си носели и личните скари от дома. Ангел особено много бил впечатлен от модел с джанта, а върху нея решетка от хладилник.
„Беше страхотно. Даже и да е намръщен, човек няма как да не се усмихне при гледката на гигантския димящ тиган, а около него пълно с хора, които бъркат“, откровен е Ангелов, според когото този тип готвене зарежда храната със страхотна емоция.
В Разград ги подлагат на друг изпит. Трябвало да приготвят „Капански кебап“. А капанците, затворен етнос с дълбоки корени и уникални традиции, които живеят в този район, били особени чешити. Оказало се, че кебапът им не става без чушки от туршия.

Притеснен, Ангелов трябвало да импровизира и цяла нощ мариновал чушки в лимонов сок.
Въпреки че за кратко време натрупа опит и известност, Ангел Ангелов няма никакво намерение да спира дотук.

 На 4 май (Велика събота) той кани всички софиянци на събитието „България – част от Гинес рекордите“, за да се включат в опита за подобряване на рекорда на Гинес по брой боядисани яйца за 3 минути. За да прославят родната православна традиция, той и хората му ще сварят 2500 яйца в Юнашкия тиган, а след това ще ги раздадат на мераклиите заедно с чашка и боя.
Мястото е голямата поляна на Южния парк. На 6, 7 и 8 септември пък в Копривщица Ангелов кани всички на фестивала „Златна българска гайда“ на вкусна трапеза под звуците на гайда. „Ще съберем гайдари от цяла България и ще бъде щура веселба“, обещава той.
АГЛИКА ГЕОРГИЕВА
http://novinar.bg
Да си собственик не е само притежаване, а грижа и мъка.
http://www.sobstvenik.com/
Балкански рекорд за „Най-много хора правещи заедно Български мартеници за 5 минути“ http://www.babamartaworld.com/