Царски грамоти.
Определение им е следното: актове на владелческата канцелария, издавани по нареждане на владетеля. Имат голямо значение за историята на държавата и правото, защото са официални юридически домашни извори, съдържащи информация за административно-териториалното деление, формите на феодална собственост и за държавните чиновници. Запазени са 8 царски грамоти: Ватопедската, Витошката, Зографската, Мрачката (Дубровнишката, Брашовската) – с тях се създават привилегии за чуждестранни търговци и са вид администартивни заповеди, Рилската и Вергилската, за която има съмнение, че не е достоверна. С някои царски грамоти се предоставят привилегии на чужди търговци или граждани или се предоставят земи на селяни, които да ги обработват, на манастири и светски феодали. Няма нормиран формуляр, всяка грамота има различна специфична дължина. Грамотите са изразявали дарствените намерения на владетеля и тържествено оформени, подпечатани със златен печат се наричат христовули. Българските грамоти са следвали византийския модел, но има и определени различия.
Христовулите се състоят от 3 части: Уводна, в която се отразява важността и полезността на владетелското дарение. Някои грамоти нямат уводна част, което се дължи на по-голямата свобода на българските писари. В Същинската част се отбелязват конкретните постановления. Заключителна част, в която се посочват санкциите за всеки, който наруши царската заповед. В края името на владетеля се изписва с червено мастило. При изработване на българските грамоти писарят е полагал подписа на владетеля, за разлика от византийските, където императорът винаги саморъчно се е подписвал.
http://www.legaltheory.org/index.php?rid=43&id=28
