Собственик История > Стари закони, царе, султани

Византийско земеделско законодателство през VIII в.

(1/1)

OwnerBG:


3 е м е д е л с κ и  з а κ ο н
 
Земеделският закон е един от най-важните паметници от VIII в,, който съдържа интересни данни във връзка с аграрните отношения по това време и по-специално с положението на свободната селска община. Литературата върху него е твърде обширна. Срв. Д. Ангелов, История на Византия, ч. I, стр. 214 сл. Текст и превод на този закон с обяснителни бележки са поместени в „Извори за българската история", т. VI, София, 1960 г., стр. 208—220. Настоящият превод е направен по Zepos, lus Graecoromanum, II, Athenis, 1931, р.65—71.

 
1. Земеделец, като обработва собствената си нива, трябва да бъде справедлив и да не прекрачва междите на съседа си. А ако някой ги премине и намали частта на съседа си, ако е направил това при оране, той се лишава от своята оран, а ако е престъпил през време на сеитба, престъпилият земеделец се лишава и от посева, и от работата, и от добива.
 
2. Ако някой земеделец без знанието на стопанина на земята влезе в нея и я изоре или засее, да не получи нито за труда си за изораването, нито от добива, нито дори семето, което е засял.
 
3. Ако двама земеделци се споразумеят помежду си пред двама или трима свидетели да си разменят земите и са се споразумели за постоянно, волята им и размяната да остане в сила и да бъде постоянна и ненакърнима.
 
4.  Ако двама земеделци се споразумеят да си разменят земите по време на сеитба и едната страна се отвърне, ако зърното е посято, да не развалят договора. Но ако не е засято, да го развалят. Ако този, който се отвръща, не е изорал, а другият е изорал, и първият нека изоре.
 
5. Ако двама земеделци си разменят земи или за известно време, или за постоянно, и едната земя се окаже по-малка от другата, а те не са се уговорили за това, който има по-голямата част, да даде на притежателя на по-малката съответна част земя. Ако са се споразумели така, да не му дава повече.
 
6. Ако земеделец, който се съди за нива, влезе в нея без знанието на този, който я е засял, и я ожъне, ако се окаже прав, пак да не получи нищо от нея. Ако ли пък се окаже, че не е имал право, да върне в двойно количество ожънатия добив.
 
7. Ако две села спорят за граница или нива, нека съдиите разследват и да дадат правото на селото, което я е владяло повече години. Ако и границата е стара, нека старото владение бъде ненакърнимо.
 
8. Ако станала делба е онеправдала някои при жребието или в место-разположението, нека бъде възможно да се отмени делбата.
 
9. Ако земеделец-мортит ожъне без знанието на земедателя и прибере снопите, като крадец да бъде лишен от целия си добив.
 
10. Частта на мортита е девет снопа, а частта на земедавеца е един сноп. Този, който дели другояче, да бъде прокълнат от бога.
 
11. Ако някой вземе земя от обеднял земеделец и уговори само да я изоре, при подялба нека споразумението бъде в сила. Ако са се споразумели и за сеитбата, нека договорът бъде валиден.
 
12. Ако земеделец вземе от някой обеднял земеделец на изполица за обработване лозе, но не го подреже, както се следва, не го окопае и не му постави колове, да не получи нищо от добива.
 
13. Ако някой земеделец вземе земя, за да я засее на изполица, и в определеното време не я изоре, но разхвърли семето отгоре по земята, да не получи нищо от добива, защото е излъгал и се е подиграл над собственика на земята.
 
14. Ако този, който вземе на изполица нивата на отсъстващ обеднял земеделец, се откаже и не я обработва, да предаде добива в двойно количество.
 
15. Ако някой вземе на изполица за обработване, а се откаже преди започване на работата и заяви на собственика на нивата, че не е в състояние да я работи, а притежателят на нивата не обърне внимание, изполичарят не понася никаква отговорност.
 
16. Ако земеделец вземе за обработване лозе или земя, като се уговори със собственика, и като вземе залог, започне работа, но после се откаже и го изостави, да заплати съответно за нивата обезщетение и нивата да си вземе собственикът.
 
17. Ако земеделец се заеме да обработва обрасла земя на друг земеделец, да се ползва от добива й три години и тогава да я върне на собственика й.
 
18. Ако земеделец, който няма възможност да обработва собственото си лозе, го напусне и отиде другаде, държавните бирници да оберат плода му, без да има право земеделецът, ако се върне, да им иска виното.
 
19. Ако земеделец напусне собствената си нива, които я обработват, да плащат всяка година извънредните данъци. В противен случай да бъдат отговорни в двоен размер.
 
20. Който сече чужда гора без знанието на стопанина й, и при обработката на земята, и при засяването и да не получава нищо от нейния добив.
     
21. Ако земеделец построи къща и си засади лозе в чужда нива или място, а след някое време дойдат и стопаните на мястото, те нямат право да съборят къщата и да изкоренят лозите, но могат да получат равностойно място. А ако този, който е построил къща или засадил лозе в чужда нива, откаже да даде равностойно място, стопанинът на мястото има право да изкорени лозите и да събори къщата.

22. Ако земеделец във време на копан открадне лопата или мотика и след време бъде открит, да плаща за това за всеки ден по 12 фола. Също така и който открадне във време на подрязване на дървета градински нож или по време на жътва сърп, или във време на сечене на гора брадва.
 
23. Ако пастир вземе сутринта от земеделец вол в стадото си и се случи волът да бъде разкъсан от вълк, да покаже трупа на стопанина му и няма да подлежи на отговорност.
 
24. Ако пастир вземе вол и го загуби и в същия ден, в който волът е изчезнал, не съобщи на стопанина на вола, че „там и там го видях, какво стана после, не зная", да не се смята за невиновен, а ако пък е съобщил, да се смята за невиновен.
 
25. Ако пастир вземе сутринта вол от земеделец и тръгне на паша, а волът се отдели от стадото и навлезе в обработена земя или лозя и причини щета, да не се лишава от заплатата си, но да възстанови щетата.
 
26. Ако пастир вземе сутринта вол от земеделец и волът се загуби, да се закълне в името на господа, че не е злоупотребил с него и че не е виновен в загубването му, и да не подлежи на отговорност.
 
27. Ако пастир вземе сутринта от земеделец вол и се случи той да се нарани или ослепее, да се закълне пастирът, че той не го е повредил, и да не подлежи на наказание.
 
28. Ако пастир се закълне за загубването на вол или за нараняване или ослепяване и по-късно със сигурност се установи, че се е заклел лъжливо, да му се отреже езикът и да възстанови загубата на стопанина на вола.
 
29. Ако пастир с тоягата, която носи със себе си, убие вол или го нарани, или ослепи, да не се смята за невиновен и да бъде наказан. А ако стори това с камък, той е се смята за виновен.
 
30. Ако някой скъса звънец на вол или на овца и бъде признат за крадец, да бъде бит с камшик. А ако животното се загуби, този, който е скъсал звънеца, да го набави.
 
31. Ако има израснало дърво в участъка на обработено място и ако съседният участък е градина и се засенчва от близкото дърво, собственикът му да му отреже клоните. А ако не е градина, да не се отрязват клоните.
 
32. Ако бъде посадено дръвче от някого в неподелено място и след това при делбата то попадне в чужда част, да няма право над дървото друг освен този, който го е посадил. А ако собственикът на мястото каже, че „това дърво ми пречи", на този, който го е отгледал, да дадат друго вместо това дърво, а това да му вземат,
 
33. Ако градински пазач бъде заловен, че краде вътре в мястото, на което е пазач, да се лиши от заплата и да бъде здраво набит.
 
34. Ако ce залови нает овчар да дои стадото тайно от стопанина му и да продава (млякото), да бъде бит и лишен от платата си.
 
35. Ако бъде заловен някой да краде чужда слама, да я върне в двойно количество.
 
36. Ако някой вземе вол, магаре или друг добитък без знанието на стопанина му и си отиде по работа, да даде наем за него в двоен размер. А ако по пътя добичето умре, да даде две вместо едно (такова), каквото е било животното.
 
37. Ако някой вземе за работа вол и той умре, съдиите нека направят разследване. Ако той е умрял при тая работа, за която е бил поискан, да не се смята за виновен. А ако е умрял на друга работа, да даде цял здрав вол.
 
38. Ако някой види вол в лозето си или в нивата си, или на друго място да прави пакост и не го предаде на стопанина му, за да си поиска от него всичкия унищожен плод, но го убие или осакати, да даде вол срещу вол, магаре срещу магаре или овца срещу овца.
 
39. Ако някой сече в гора дърво и по невнимание остави то да падне и да убие вол, магаре или друго такова животно, да даде глава срещу глава.
 
40. Ако някой, като сече дърво, хвърли отвисоко по невнимание брадва и убие чуждо животно, да даде (на стопанина също) такова животно.
 
41. Ако някой открадне вол или магаре и бъде уловен, като бъде бит, да върне в двоен размер животното и всичко изработено с него.
 
42. Ако някой иска да открадне вол от стадо и стадото, като се разбяга, бъде издавено от зверове, да бъде ослепен.
 
43. Ако някой излезе да прибере собствения си вол или магаре и като го гони, подгони с него и друго животно, а не го прибере с него и то се загуби или бъде изядено от вълци, да даде на стопанина му вол срещу вол или магаре срещу магаре. Ако пък съобщи и покаже мястото, като обясни, че не му е било възможно да го удържи, да се смята невиновен.
 
44. Ако някой намери в гората вол и го заколи и му вземе месото, да му се отреже ръката.
 
45. Ако някой роб заколи вол, магаре или свиня, господарят (на роба) да го заплати.
 
46. Ако някой роб, решил да краде нощем, отмъкне овците от кошарата и те погинат или бъдат разкъсани от зверове, да се разпъне, както убиец.
 
47. Ако нечий роб често краде нощем добитък или често отмъква добитъка, да се искат щетите от господаря му като знаещ вината на роба. А самият пък роб да бъде разпнат.
 
48. Ако някой види, че вол върши пакост, и не го предаде на стопанина му, за да си възвърне щетата, но му отреже ушите или го ослепи, или му отреже опашката, стопанинът му да не го приема, но да получи друг вместо него.
 
49. Ако някой види свиня, овца или куче да върши пакост, да я предаде най-напред на стопанина й. След това втория път, като я предаде, да отправи предупреждение към стопанина й. Третият път да отреже опашката или ушите й или да я убие безнаказано.
 
50. Ако вол или магаре, като влиза в лозе или в градина, падне в рова на лозето или на градината и умре, да се смята невиновен стопанинът на лозето или на градината.
 
51. Ако вол или магаре, като влиза в лозе или в градина, се набоде на коловете на оградата, собственикът на градината да се смята невиновен.
 
52. Ако някой постави капан през времето, когато се събират плодовете, и в него падне куче или свиня и умре, поставилият капана да се смята невиновен.
 
53. Ако някой след първо и второ нанасяне на щета убие и не предаде животното на стопанина му, за да получи обезщетение за щетата, да предаде такова (животно), каквото е убил.
 
54. Ако някой затвори свиня или куче и ги убие, да заплати в двоен размер.
 
55. Ако някой убие овчарско куче и не съобщи и зверове нападнат кошарата, когато след това бъде открит убиецът на кучето, да върне цялото стадо заедно със стойността и на кучето.
 
56. Ако някой запали огън в собствената си гоpa или в нивата си и огънят премине и запали къщи или плодни ниви, не се осъжда, ако не е направил това при силен вятър.
 
57. Който подпали чуждо землище или сече чужди дървета, се осъжда в двоен размер.
 
58. Който подпали плет на лозе, да бъде бит и да му бъде дамгосана ръката и освен това да се накаже с връщане в двоен размер на щетите.
 
59. Който сече или изкоренява чужди плодни лози, да се накаже с отсичане на ръката и да бъде глобен.
 
60. Които през време на жътва навлизат в чужди землища и разпиляват снопи, класове или бобови растения, да им се отнемат дрехите и да бъдат бити.
 
61. Които влизат в чужди лозя или смокинови градини, ако са сторили това, за да ядат, да не бъдат наказвани. Ако пък за кражба, да бъдат бити и да им се отнемат дрехите.
 
62. Които крадат рало, палешник или ярем, да бъдат наказани според броя на дните, които са изминали, откакто е станала кражбата, на всеки ден по 12 фола.
 
63. Които запалят или откраднат чужда кола, да я заплатят в двоен размер.
 
64. Които за вражеско отмъщение подхвърлят огън на хармана или купите, да бъдат изгорени на клада.
 
65. Които подхвърлят огън в постройка за слама или сено, да бъдат наказани с отсичане на ръката.
 
66. Които събарят чужди къщи самоволно или разсипват плетове, за да оградят или за да си построят свои, да бъдат наказани с отсичане на ръката.
 
67. Ако се окаже, че които вземат нива под лихва, са използвали добива й повече от седем години, съдията да реши, целият годишен доход след седмата година и половината от дохода преди това да се причисли към главницата.
 
68. Който бъде заловен да краде жито в чужд имот, да бъде бит с камшик първия път със сто удара и да възстанови на собственика откраднатото. Ако се залови втори път, да плати откраднатото в двоен размер. Третия път да бъде ослепен.
 
69. Който краде нощем вино от бъчва или от чебър, или от лин, да бъде подложен на същото наказание, каквото е описано в по-горния член.
 
70. Които имат по-малка мярка за жито и вино и не спазват старата мярка, предадена от прадедите, но поради користолюбие накърняват определените мерки, да бъдат бити като нечестивци.
 
71. Който предаде за паша животни на роб без знанието на господаря му и робът ги продаде или ги направи негодни по някакъв друг начин, да се смята невиновен робът и господарят му.
 
72. Ако роб със знанието на господаря си вземе по някакъв начин животни и ги изяде или по някакъв друг начин ги погуби, господарят на роба да възстанови щетата на техния собственик.
 
73. Ако някой минава по пътя и намери осакатено или убито животно и като го съжали, съобщи, а стопанинът на животното подозира, че известителят е извършил злосторството, той да се закълне за осакатяването, а за убиването никой да не бъде държан за отговорен.
 
74. Който убива чуждо животно по какъвто и да било повод, като бъде открит, да възстанови загубата на стопанина му.
 
75. Който убива овчарско куче с отрова, да получи сто удара с камшик и да заплати двойната цена на кучето на стопанина му. Ако е последвала и загуба в стадото, убиецът да възстанови цялата щета като виновник за убиването на кучето. Кучето да бъде освидетелствано и ако е било ловджийско, нека да бъде, както казахме по-горе. Ако е било обикновено, както се случва по-често, за наказние да бъде бит и да заплати само стойността на кучето.
 
76. Ако две кучета се сдавят и стопанинът на едното удари чуждото с нож, тояга или камък и от тоя удар кучето ослепее или умре, или пострада в нещо друго, той, като заплати на неговия стопанин стойността му, да получи 12 удара с камшик.
 
77. Ако някой, който има зло куче, което се нахвърля срещу другите кучета, насъска злото куче срещу по-слабите кучета и се случи някое куче да бъде осакатено или да умре, същият, като възстанови щетата на стопанина му, да получи 12 удара с камшик.
 
78. Ако някой ожъне своя дял тогава, когато съседите му още не са ожънали своите дялове, и пусне добитъка си и направи пакост в имота на съседите си, да бъде бит с 30 удара и да възстанови загубата на пострадалия.
 
79. Ако някой е обрал собственото си лозе, докато други лозя още не са обрани, и пусне в тях добитъка си, да бъде бит с 30 удаpa с камшик и да възстанови загубата на пострадалия.
 
80. Ако някой, който се съди с другиго, самоволно изсече лозите му или пък някое друго дърво, да му се отреже ръката.
 
81. Ако някой, който живее в селото, реши, че известна общинска земя е годна за построяване на мелница, и я вземе, след това, след завършването на постройката, селската община обвини собственика на постройката, че е присвоил общинска земя за свои нужди, тя да му даде цялата припадаща се сума за изкарване на постройката и да стане съучастница на този, който е започнал работата.
 
82. Ако при подялба на земята на селото някой намери на собствената си част място, подходящо за постройка на мелница, и се заеме с построяването й, земеделците, които са взели другите участъци, нямат право да възразяват нищо портив тази мелница.
 
83. Ако водата, която отива в мелница, опустоши обработени земи или лозя, да се дава обезщетение за вредите. Ако ли не се даде, мелницата да се спре.
 
84. Ако стопаните на обработена земя не желаят да преминава вода през техните земи, да имат право за това.
 
85. Ако земеделец намери чужд вол да прави пакост в чуждо лозе и не съобщи на стопанина му, но като иска да го прогони, го убие или осакати, или намуши с кол, да му даде пълно обезщетение.

Навигация

[0] Списък на темите