Форум за хората, имотите и проблемите
Собственик История => Стари закони, царе, султани => Темата е започната от: OwnerBG в 22 Юни, 2010, 21:29:00
-
Етикети: История на Българската държава и право
Известно е, че през разглеждания период няма много случаи на престъпления между българи и съдебни процеси. Изглежда чуждата власт е сплотила българския народ и резултатът е налице. Въпреки че османската власт запазва съдилищата за себе си, българите избягват да стигат до тях. Правосъдието между тях се раздава от съветът на старейшините и местните първенци и църковния съд. В някои селища дори старейшините забраняват на българите да ходят в конака.
Църковният съд се състои от митрополитски съдилища и патриаршески съд. Правомощията на църковния съд са ограничени в правораздавателен план. Третират се предимно наследствени и семейно-правни спорове. Подобно на практиката на общинския съд, делото се предшества от помирителен съд . Митрополититският съд регистрира актове за осиновяване, договори за съдружие, брачни и разводни актове. Процесите са устни, в присъствието на много свидетели. През 1871 г. се приема Екзархийският устав, според който се формират епахийски съвети и Светият синод - редовни църковно-съдебни органи. Епархийският съвет се състои от духовни лица и миряни, начело на който стои митрополитът.
Съществува и т.нар. еснафски съд. Устабашията е едноличен съдебен орган, а лоджата - колективен. При нужда се свиква еснафски съд с членове на лоджата - 6-8 души. Юрисдикцията на този съд се простира единствено върху членове на еснафското съсловие. В повечето случаи се разглеждат незначително спорове.
Общинският съд е общ обичен съдебен орган, компетентен по всички граждански спорове и наказателни конфликти, страни са лицата, които живеят в общината.
Ако някоя от страните не е доволна от решенията на българските съдилища, има право да се обърне към турски. Обичайният процес е елементарен - има състезателен характер; делото се започва по инициатива на пострадалия; познато е съдебното представителство; самопризнанието все още е от основните доказателства по делото, но вече не можем да кажем, че процесът е инквизиционен; свидетелските показания са допустими, както и писмените такива; известен е рабошът - пръчка, 1.20 метра, състояща се от две неравни части - по-голяма майка, по-малката щерка, майката е при кредитора и при всяко плащане се правят резки по нея - така трябва резките по двете части да съвпадат; понеже българите са изключително суеверни, често се прилагат методи като баене