Покажи участието

От тук може да видиш всички публикации на този потребител.

Теми - elissa

Страници: [1]
1
Раздумки и хрумки / СПАЛНЯТА
« -: 17 Май, 2010, 00:36:21 »

Да се възползваме от свободата в новия форум  ;)  си разкриваме с Филката тази темичка!  :) :) 




2


Ако децата получават несправедливи упреци,
те се научават да презират.
Ако децата са заобиколени с враждебност,
те се научават да се бият.
Ако децата растат в страх,
те се научават да се тревожат.
Ако изпитвате към децата съжаление,
те се научават да се самосъжаляват.
Ако към децата се отнасяте с присмех,
те се научават да се срамуват.
Ако децата се измъчват от ревност,
те научават какво е завист.
Ако децата живеят с чувство за срам,
те се научават да се чувстват виновни.
Ако проявявате към децата толерантност,
те се научават да бъдат търпеливи.
Ако вдъхвате на децата кураж,
те се научават да бъдат уверени.
Ако децата получават похвала,
те научават какво е благодарност.
Ако децата срещат одобрение,
те се научават да харесват себе си.
Ако се отнасяте към децата с благосклонност,
те се научават да търсят любовта в света.
Ако децата получават признание,
те се научават да следват целта си.
Ако обграждате децата с разбиране,
те се научават да бъдат щедри.
Ако децата живеят сред честност и почтеност,
те научават какво е истина и справедливост.
Ако децата живеят в сигурност,
те се научават да вярват в себе си и в хората.
Ако децата опознаят приятелството,
те научават, че светът е хубаво място за живеене.
Ако децата живеят в спокойствие,
те постигат хармония на духа.

Дороти А. Нолт


12 - годишно момиче накара света да млъкне за 6 минути

 *flower2* *flower1* *flower2* *flower1* *flower2*

"Ние изминахме 5 хиляди мили за да дойдем и ви кажем, на вас възрастните, да промените пътищата си. Аз не заставам пред вас със скрити намерения, аз се боря за моето бъдеще. Да загубим бъдещето си не е като да загубиш изборите или няколко процента на Стоковата борса. Аз съм тук, за да говоря от името на моето поколение, от името на всички умиращи от глад деца, чиито плач остава нечут... от името на милионите умиращи животни по целия свят, само защото не е останало място, където да живеят. Аз  се страхувам да изляза на слънце заради озоновите дупки. Страхувам се да дишам въздуха, защото не знам какви химикали има в него. Нещата от природата които съм  мечтала да мога да видя, сега се чудя дали въобще ще съществуват, за да могат моите деца да ги видят. Вие трябваше ли да се тревожите за тези неща, когато бяхте на моята възраст?

Всичко това се случва пред очите ни, а ние продължаваме сякаш няма нищо. Аз съм дете и не знам как да оправя тези неща, но вие също не знаете. Не знаете как да върнете изчезналите животински видове... Ако не знаете как да поправите всичко това, моля ви, спрете да го рушите!

Тук вие може да сте изтъкнати политици, президенти, лидери... но всеки от вас е и нечие дете. Аз съм само дете, но знам, че всички ние сме едно 5-милиардно семейство. Границите и правителствата никога няма да променят това. Аз съм още дете, но разбирам, че всички трябва да действаме заедно, като единен свят, насочен към една цел.

В моята страна правим толкова разхищение! Купуваме и хвърляме... но не споделяме с нуждаещите се. В Канада ние имаме храна, подслон, всякакви матерялни неща... но в страни като Бразилия срещнах деца които живеят на улицата и нямат какво да ядът. Защо ние които имаме всичко сме все още толкова алчни? Защо има такава разлика в това къде си роден?

Аз съм само едно дете, но знам, че ако всичи пари, похарчени за войни, бяха отделени за разрешаване на екологичните проблеми, премахване на бедността и създавнето на мир, нашият свят щеше да е едно прекрасно място. В училище ни учите да не се бием с другите, да решаваме проблемите си, да се уважаваме, да почистваме, когато сме разхвърляли, да не нараняваме други същества, да споделяме с другите, да не бъдем алчни. Тогава защо вие отивате и правите нещата, които ни казвате да не правим?

Ние сме ваши деца, а вие сте като наши родители. Родителите би трябвало да могат да успокоят децата си, че всичко ще е наред. Но не мисля, че вече можете да кажете това. Даже се чудя, дали ние сме във вашия списък с приоритети?

Ние сме това което правим, а не това което казваме. Но това което вие правите, ме кара да плача нощем."

3
Нещата за развлечение не са "нещо останало", мисля аз! В този смисъл това крайно и последно място във форума не ми се нрави. Понякога тази тема може да е  ПО- значима от доста ВАЖНИ ГЛУПОСТИ! Додо, помисли дали трябва да се намираме точно тук! Ако си ни подредил по приоритет, уверявам те, че темите за ... "останалото" са не по-малко важни. От тях идва и първото и второто. Ако трябва да се изживяваме като "десерт" поне ни сложете в тема "диабетици". Ясно е, че не е "лъжица за всяка уста", но не пречи ...  8)

Brende Lee - Sweet Nothings

 

Страници: [1]