Теми

61

Читалня / Япония

« -: 12 Март, 2011, 08:18:31 »

Horror quake hits Japan as tsunami smashes city

62

Стари закони, царе, султани / Геноцидът над българите в Османската империя 1396-1913 г.

« -: 09 Март, 2011, 09:05:32 »

Геноцидът над българите в Османската империя 1396-1913 г.

Геноцидът по смисъла на международното право означава унищажение на исторически формирани човешки общности – родове, племена, етноси, народи, нации. Понятието е съставено в ново време от гръцката дума генос /род/ и латинската цедо /убивам/. Унищожението не означава непременно физическо убийство, а всички действия, които водят към изчезването на общността от определена територия, включително икономическо и културно разорение, смяната на идентичността и етническото прочистване. Ние отделяме останалите субекти /гърци, сърби, румънци/ в геноцида над българите след унищожаването на средновековната българска държава от османските турци, защото те се отнасят за сблъсък между равнопоставени в историята общности и са отделна тема. Акцентът върху държавата и обществото на османските турци идва от тяхната роля и отговорност за съдбата на Югоизточна Европа през втората половина на миналото хилядолетие.
Завоеванието
През 1352 г. османските турци завладяват крепостта Цимпе на полуостров Галиполи и от тази година започва тяхното разселение по територията на Югоизточна Европа. По това време тези земи населяват народи, чиято култура от близо 1000 години принадлежи на християнската цивилизация. Турското нашествие въвежда нова обществена структура, дело на идеологията на исляма, според която хората от всички други религии имат ограничено право на съществуване и са потенциални мюсюлмани. В доктрината на исляма е отчетливо указано, че за неговото приемане се прилагат всички средства, включително насилие до заплахата от смърт и практикуването на смъртно наказание без съд и присъда. Самата философия на тази религия предписва геноцид над всички, които не я изповядват, при което самото означение включва: смяна на религията /ценностната система/, респективно смяна на етническата принадлежност, изтощаване на генофонда на завладените народи чрез така наречения кръвен данък, физическо унищожаване /масови убийства/.
През цялата втора половина на 14 век османските турци воюват срещу гърци, българи и сърби, завладяват техните земи с големи кръвопролития, далече превъзхождащи всичко познато за насилието в средновековната история на Европа. Многобройни писмени извори свидетелстват за повсеместното разорение на селища в плодородната Тракийска равнина, при което са избити множество мирни жители, а отвличанията на деца и млади жени като стока за робските пазари в Мала Азия е масова практика.
През 1393 г. пада столицата на Търновското, а през 1396 г. и столицата на Видинското царство на българите. От превземането на Царевград Търнов е останало писменото сведение на Григорий Цамблак за избиването на най-висшия слой на българската аристокрация пред катедралната църква „Света Богородица“. Този документ в определен смисъл символизира съдбата на българите през следващия 15 век, в който те се оказват на границата на своето физическо съществуване като етнокултурна общност. Цялото столетие преминава във войни на завоевателите османци с кръстоносните походи на унгарските крале Владислав 4 и Сигизмунд, на трансилванския воевода Янош Хуниади, на влашките князе. Сраженията се развиват на територията, населена с естнически българи, което само по себе си води до тяхното изтребване. Победоносните турски войски, след като разбият и изтласкат противниковите войски, винаги изсипват гнева си върху българското население. Десетки турски документи свидетелстват за поголовни кланета в превзетите градовеи крепости, и след което останалите живи се продават в робство по малоазийските пазари или масово се преселват пак в Мала Азия, където загубват своята етнокултурна идентичност. Анализът на турските данъчни регистри и отчети от първото столетие на завоеванието показва, че „преформулирането“ на обществото в новообразуваната държава се отразява на българите по следния начин: Изчезват 2600 населени места, от селата изчезват 560000 души от градовете изчезват 90000 души. Следователно в края на 15 век българският етнос се лишава от 680000 души. В същото време според анализа на отчетните ведомости за данъка джизие към 1490 г. българите в Османската империя са общо 890000 души. Проста сметка показка: унищожени са 43,5% от българската общност населявала Югоизточна Европа към края на 14 и началото на 15 век. Колкото и да са относителни тези цифли, извлечени от турските държавни документи, става ясно, че живите българи били на ръба на физическото и етнокултурно оцеляване.
През 15 век започва административното организиране на турската държава в бъдеща империя на Османидите. Всички документи показват, че завоевателите са малцинство в разширяващата се държава и по тази причина ислямизират, което значи потурчват, просветените и производящите слоеве от населението на завоюваните земи, най-вече българи, а също и гърци, арменци, грузинци и т.н.

63

Пътеводител на Собственика / РАЗРЕШАВАНЕ НА СТРОИТЕЛСТВО ИЗВЪН ГРАНИЦИТЕ НА УРБАНИЗИРАНИТЕ ТЕРИТОРИИ

« -: 25 Февруари, 2011, 22:22:06 »

РАЗРЕШАВАНЕ НА СТРОИТЕЛСТВО ИЗВЪН ГРАНИЦИТЕ НА УРБАНИЗИРАНИТЕ ТЕРИТОРИИ

Цел
Основното предназначение на процедурата е да създаде възможност на възложителя да реализира строителство в поземлен имот1, намиращ се извън границите на урбанизираните територии2.

Правно основание
Чл. 59-60 от Закон за устройство на територията
Чл. 12, ал. 3 от Закон за устройство на територията

Участници
1. Възложителят3 на строежа.
2. Кметът на общината, на територията, на която се намира имота.
3. Проектантът, който изработва подробния устройствен план и/или инвестиционните проекти.
4. Главният архитект на общината, който одобрява инвестиционните проекти и издава разрешението за строеж.
5. Консултантът, извършващ оценка за съответствието на инвестиционните проекти и/или упражняващ строителeн надзор.
6. Структурите на Министерство на земеделието и горите или областният управител, във връзка с промяна предназначението на земеделската земя или на горите или земите от горския фонд.

Описание
Предварителни условия
Наличие на одобрен общ устройствен план4 за територията на общината или за част от нея.
Действия на участниците
1. Изработване и одобряване на подробен план за застрояване (ПЗ)5, съобразен с предвижданията на действащ общ устройствен план (ОУП). Допустимо е ПЗ да бъде изработен в обхват само за конкретния поземлен имот или за група поземлени имоти.
След одобряването на ПЗ се процедира промяна предназначението на земята (земеделска земя или гори, или земя от горския фонд), когато това се изисква по реда на специален закон. Промяна предназначението на земята се извършва по реда на Закона за опазване на земеделската земя (ЗОЗЗ) или по реда на Закона за горите (ЗГ).
Съгласно чл. 17 ЗОЗЗ компетентните органи, които могат да разрешат промяна предназначението на земеделска земя за неземеделски нужди, в зависимост от продуктивните качества на земята и целите на промяната са:
а) комисиите към областните дирекции “Земеделие и гори” - когато исканата площ е до 50 декара и земята е в землищата на населените места на територията на съответната област;
б) Комисията за земеделските земи към Министерство на земеделието и горите - за останалите случаи.
Съгласно чл. 14а, ал. 2 ЗГ, изключването на гори и земи от горския фонд - собственост на физически и юридически лица, с площ по-голяма от 100 декара се извършва от Министерския съвет по предложение на министъра на земеделието и горите, а до 100 декара - от министъра на земеделието и горите по предложение на началника на Националното управление по горите (НУГ).
2. Изработване и одобряване на инвестиционни проекти.
При изработването на инвестиционните проекти се спазват общите правила на ЗУТ и на издадените от министъра на регионалното развитие и благоустройството, Наредба № 7 от 2003 г. за правила и нормативи и устройствени зони и на Наредба № 4 от 2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти.
При разполагането на строежа се има предвид бъдещо урегулиране на поземления имот, като не се допуска застрояване в близост до чупки или ивици, вдадени към пътища, улици или съседни поземлени имоти, и се оставя свободна площ за изграждане на улици. За бъдещите строежи задължително се осигуряват водоснабдяване, електрозахранване и транспортен достъп.
След изготвянето на инвестиционните проекти, възложителят или упълномощено от него лице подава заявление за тяхното одобряване и/или за издаване на разрешение за строеж. Към заявлението се прилагат следните документи:
1. документ за собственост .
2. влязъл в сила ПЗ или парцеларен план (ПП);
3. документ, удостоверяващ промяна предназначението на земята;
3. три копия от инвестиционния проект в обхват и съдържание, определени от Наредба № 4 от 2001 г. за ОСИП;
4. решение по оценка на въздействието върху околната среда, издадено по реда на ЗООС, в случаите, в които се изисква ОВОС;
5. оценка за съответствието, изготвена от съответното лице по чл. 142, ал. 6 ЗУТ, или решение на съответния експертен съвет в случаите по чл. 143, ал. 3 ЗУТ;
6. положително становище на органите за пожарна и аварийна безопасност, ако строежът е първа или втора категория;
7. предварителни договори с експлоатационните дружества за присъединяване към мрежите на техническата инфраструктура;
8. специалните разрешителни, изискуеми по специални закони (напр. разрешения от органите на държавен технически надзор).
Инвестиционните проекти се одобряват в случаите на чл. 143, ал. 1 (когато има изготвена оценка за съответствие) ЗУТ ­ в 7-дневен срок от внасянето им, а в случаите на чл. 143, ал. 3 ЗУТ (разглеждане от експертен съвет по устройство на територията) ­ в едномесечен срок от внасянето им.
3. Издаване на разрешение за строеж.
Приложими са общите правила на ЗУТ за съдържанието, сроковете за издаване и обжалване на разрешението за строеж.
Заявлението за разрешаване на строителство извън границите на урбанизираните територии се подава до главния архитект на общината, на територията на която се намира поземленият имот.
Когато възложителят изрично е поискал, разрешението за строеж се издава едновременно с одобряването на инвестиционния проект.
Разрешението за строеж се издава в 7-дневен срок от постъпване на заявлението, когато има одобрен проект.
Съгласно § 3 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ за съгласуване и одобряване на инвестиционни проекти и за издаване на разрешение за строеж се заплащат такси съгласно Закона за държавните такси и Тарифа № 14 за таксите, които се събират в системата на Министерство на регионалното развитие и благоустройството и от областните управители (в случаите, в които разрешаващият орган е областният управител или министърът на регионалното развитие и благоустройство) и съгласно Закона за местните данъци и такси и съответната наредба, приета от общинския съвет (в случаите, в които процедурата по разрешаване на строителство се провежда от общинската администрация).
Разрешението за строеж и един комплект от одобрените инвестиционните проекти се получават от възложителя или упълномощено от него лице, на място в общинската администрация, респ. администрацията, компетентна да разреши строежа.

Допълнения
- Без промяна предназначението на земята застрояването извън границите на урбанизираните територии е допустимо само при условията на чл. 12, ал. 3 ЗУТ, само за строежи, чиито функции са съвместими с предназначението на имотите, при спазване на действащата нормативна уредба и въз основа на подробен устройствен план или виза за проектиране, издадена от главния архитект на общината.
- Съгласно чл. 48, ал. 7 ЗУТ извън границите на урбанизираните територии се допуска поземлените имоти да се ограждат само с леки огради.
- По изключение, когато няма друга техническа възможност, може да бъде разрешено прокарването на временни пътища за осигуряване на достъп до законно разрешени строежи извън границите на урбанизираните територии, до разрешаване ползването им заедно с предвидените за тях постоянни пътища (чл. 190, ал. 5 ЗУТ).
- Специфичен случай на разрешаване на строителство има, когато компетентните органи не са органите на съответната общинска администрация. Това са случаите, в които се разрешават обекти на техническата инфраструктура с обхват и значение за повече от една община, където разрешаващ орган е областният управител, и на обекти с обхват и значение за повече от една област или такива с национално значение, където разрешаващ орган е министърът на регионалното развитие и благоустройство.
- Когато се разрешават обекти на техническата инфраструктура извън границите на урбанизираните територии, устройственият регламент се решава не с план за застрояване, а с изработване и одобряване на парцеларен план (ПП)6 за елементите на техническата инфраструктура7.
Съгласно императивната разпоредба на чл. 129, ал. 4 ЗУТ, за обектите на транспортната техническа инфраструктура парцеларният план се одобрява със заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството в едномесечен срок след приемането на проекта от Националния експертен съвет по устройство на територията. Съгласно чл. 142, ал. 3 ЗУТ за елементите на транспортната техническа инфраструктура се допуска техническият или работният инвестиционен проект да се разгледа от експертния съвет едновременно с приемането на ПП, като разрешение за строеж се издава след влизане в сила на плана.
- Строежите край водни площи (реки, канали, езера и други) се разполагат с оглед на вероятното им бъдещо коригиране.
- Чл. 147 ЗУТ допуска за изчерпателно изброени в цитираната правна норма строежи като условие за издаване на разрешение за строеж да не се изисква одобряване на инвестиционни проекти.
- Усложнения при настоящата процедура възникнат в случаите на обжалване на издаденото разрешение за строеж от заинтересованите лица по реда на чл. 216, ал. 2 ЗУТ, както и в случаите на служебна отмяна по чл. 156 ЗУТ. Усложнения има и в случаите, в които процедурата завършва не с разрешение за строеж, а с отказ.
- Усложнения възникнат и в случаите на постановен отказ за промяна предназначението на земеделска земя или на гори или земи от горския фонд.

Отказ и обжалване
Планът за застрояване като вид ПУП подлежи на обжалване пред окръжния съд по местонахождение на недвижимия имот, а за София ­ Софийски градски съд. ПП, който се одобрява със заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройство подлежи на обжалване пред Върховния административен съд. Влизането в сила на ПУП е предпоставка за одобряване на инвестиционните проекти и за издаване на разрешение за строеж.
Отказът за издаване на разрешение за строеж се постановява в срокове, в които се издава и разрешението за строеж. Отказът за издаване подлежи на обжалване по административен ред в 14-дневен срок от съобщаването пред началника на регионалната дирекция за национален строителен контрол (РДНСК), на територията, на която се намира недвижимият имот. Началникът на РДНСК се произнася в 15-дневен срок от завеждането на жалбата.
Разрешението за строеж подлежи на административен контрол и при служебна проверка, извършена от органите на Дирекцията за национален строителен контрол по реда на чл. 156 ЗУТ. Срокът за произнасяне на началника на РДНСК е 7 дни от уведомяването по реда на чл. 149, ал. 5 ЗУТ.

Правни последици
1. Дава възможност за реализиране на строителство в неурегулиран поземлен имот.
2. След влизането в сила на ПП за обектите на техническата инфраструктура може да започнат процедурите по отчуждаване на земята по реда на Закона за държавната собственост (ЗДС) или по реда на Закона за общинската собственост (ЗОС).

Пояснения
1 Легалната дефиниция, дадена ЗУТ (§ 5, т. 2 от Допълнителните разпоредби) и от Закона за кадастъра и имотния регистър (чл. 24, ал. 2) за поземлен имот е една и съща - част от територията, включително и тази, която трайно е покрита с вода, определена с граници съобразно правото на собственост.
2 Урбанизирана територия - територията на населени места и селищни образувания. Урбанизираните територии, както и земеделски територии, горски територии, защитени територии и нарушени територии за възстановяване се определят с устройствените схеми и планове. Всяко застрояване извън населените места и селищните образувания е извън границите на урбанизираните територии.
3 Възложител е собственикът на имота, лицето, на което е учредено право на строеж в чужд имот, и лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон (чл. 161, ал. 1 ЗУТ).
4 Съгласно чл. 104 ЗУТ общите устройствени планове (ОУП) са основа за цялостното устройство на териториите на общините, на части от тях или на отделни населени места с техните землища. Предвижданията на ОУП, с които се определят общата структура и преобладаващото предназначение на териториите, видът и предназначението на техническата инфраструктура и опазването на околната среда и обектите на културно-историческото наследство, са задължителни при изготвянето на подробните устройствени планове. Неразделна част от общия устройствен план са правилата и нормативите за неговото прилагане, които се изработват в съответствие с Наредба № 7 от 2003 г. за ПНУЗ и се одобряват едновременно с плана.
ОУП няма пряко приложение за разрешаване на строителство.
Чл. 105-107 ЗУТ отразяват приложното поле и обхвата на ОУП.
5 Съгласно чл. 110, ал. 1, т. 3 ЗУТ, планът за застрояване е вид подробен устройствен план.
6 Съгласно чл. 110, ал. 1, т. 5 ЗУТ, парцеларният план е вид подробен устройствен план, който се изработва и одобрява единствено за елементи на техническата инфраструктура извън границите на урбанизираните територии.
7 Техническа инфраструктура
Съгласно чл. 64, ал. 1 ЗУТ, елементи на техническата инфраструктура са:
1. транспортната техническа инфраструктура и съоръженията към нея (мостове, тунели, надлези, подлези, прелези и др.);
2. преносните (довеждащите и отвеждащите) проводи (мрежи) и съоръженията към тях в неурегулирана територия;
3. преносните (довеждащите и отвеждащите) проводи (мрежи) и съоръженията към тях в урегулирана територия;
4. разпределителните проводи и разпределителните устройства и съоръженията към тях (трансформаторни постове, електрически подстанции, пречиствателни станции за питейни и отпадъчни води, понижителни и разпределителни станции и др.), включително присъединителните проводи към сградните инсталации и общите средства за измерване.

Стоянка Илова

64

Пътеводител на Собственика / ЗАСТРОЯВАНЕ В ЗЕМЕДЕЛСКИ ЗЕМИ

« -: 25 Февруари, 2011, 22:02:17 »

Цел
Основното предназначение на процедурата е да създаде възможност на възложителя да реализира строителство в поземлен имот1, попадащ в земеделска територия2, което да бъде съобразено с предназначението є.

Правно основание
Чл. 12, ал. 3, чл. 59, ал. 2, чл. 60 от Закона за устройство на територията
Закон за опазване на земеделските земи
Правилник за прилагане на Закона за опазване на земеделските земи
Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
Наредба № 2 от 10.04.1998 г. за застрояване в земеделските земи

Участници
1. Възложителят3 на строежа
2. Проектантът, който изработва инвестиционните проекти
3. Консултантът, извършващ оценка за съответствието на инвестиционните проекти и/или упражняващ строителeн надзор
4. Главният архитект на общината, който одобрява инвестиционните проекти и издава разрешението за строеж
5. Общинската служба по земеделие и гори

Описание
Съгласно НЗЗЗ, без да се изисква промяна на предназначението на земеделските земи, в тях се разрешава застрояване, свързано с ползването им, както следва:
1. при имоти с площ до 10 дка ­ на едноетажни стопански постройки със застроена площ до 35 кв. м за съхранение на селскостопанска продукция и инвентар, в това число и помещение за обитаване, които нямат траен статут;
2. при имоти с площ над 10 дка:
а) на стопански сгради, постройки и съоръжения за съхранение на растителна и животинска продукция и отглеждане на животни съгласно списъка ­ приложение към чл. 2, ал. 1, т. 2, б. “а” НЗЗЗ, включително инженерни мрежи и съоръжения за благоустрояване на имотите;
б) на жилищни сгради за обитаване от домакинствата на собствениците на земята и/или на лицата, които произвеждат селскостопанска продукция от съответните земеделски земи.
Сградите и постройките в имотите с площ над 10 дка се разполагат в част от имота, предназначена за застрояване (двор за застрояване или фермерски двор).
Няколко категории земи са изключени от приложното поле на НЗЗЗ. Те са посочени изчерпателно в чл. 3 НЗЗЗ.

Описание
Предварителни условия
Подробен устройствен план4 ­ за имотите над 10 дка.
Действия на участниците
Получаване на виза за проектиране. За получаването є е необходимо подаване на заявление с приложен документ за собственост или друг документ, доказващ качеството възложител, и скица с местоположение, граници и размери на имота в координатна система 1970 г., заверена от съответната общинска служба по земеделие и гори.
Визата се издава от главния архитект на общината (района) в 14-дневен срок от постъпване на писменото заявление на възложителя и за нея се заплаща такса съгласно Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) и съответната наредба, приета от общинския съвет. За издадената виза не е предвидено съобщаване на заинтересувани лица.
Изработване на инвестиционни проекти. При изработването на инвестиционните проекти се спазват общите правила на ЗУТ и на издадените от министъра на регионалното развитие и благоустройството Наредба № 7 от 2003 г. за правила и нормативи и устройствени зони и на Наредба № 4 от 2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти. Допълнителни изисквания относно плътността и интензивността на застрояване, височината на сградите и постройките, а също и отстоянията до съседни имоти са определени в НЗЗЗ.
При разполагането на строежа се има предвид бъдещо урегулиране на поземления имот, като не се допуска застрояване в близост до чупки или ивици, вдадени към пътища, улици или съседни поземлени имоти. За бъдещите строежи задължително се осигуряват водоснабдяване, електрозахранване и транспортен достъп.
В зависимост от категорията на строежа5, за изработения инвестиционен проект може да е необходимо извършване на оценка за съответствието му със съществените изисквания към строежите (ОСИП), съгласуване със специализираните контролни и съгласувателни органи6 и сключване на предварителни договори с експлоатационните дружества7.
След изготвянето на инвестиционните проекти възложителят или упълномощено от него лице подава заявление за тяхното одобряване и/или за издаване на разрешение за строеж. Към заявлението се прилагат следните документи:
1. документ за собственост или друг документ, удостоверяващ качеството възложител;
2. ПУП ­ за имотите над 10 дка;
3. виза за проектиране (в случаите, в които няма ПУП);
4. три копия от съгласувания и одобрен инвестиционен проект с изключение на строежите по чл. 147 ЗУТ;
5. ОСИП (с изключение на строежите от шеста категория);
6. положително становище на органите за пожарна и аварийна безопасност, ако строежът е първа или втора категория;
7. решение по оценка на въздействието върху околната среда, издадено по реда на ЗООС, в случаите, в които се изисква ОВОС;
8. предварителни договори с експлоатационните дружества за присъединяване към мрежите на техническата инфраструктура;
9. специалните разрешителни, изискуеми по специални закони.
Инвестиционните проекти се одобряват в случаите на чл. 143, ал. 1 ЗУТ (когато има изготвена оценка за съответствие) ­ в 7-дневен срок от внасянето им, а в случаите на чл. 143, ал. 3 ЗУТ (разглеждане от експертен съвет по устройство на територията) ­ в едномесечен срок от внасянето им.
Издаване на разрешение за строеж.
Приложими са общите правила на ЗУТ за съдържанието, сроковете за издаване и обжалване на разрешението за строеж.
Заявлението за разрешаване на строителство в земеделски земи се подава до главния архитект на общината, на територията на която се намира поземленият имот.
Когато възложителят изрично е поискал, разрешението за строеж се издава едновременно с одобряването на инвестиционния проект.
Разрешението за строеж се издава в 7-дневен срок от постъпване на заявлението, когато има одобрен проект.
Съгласно § 3 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ за съгласуване и одобряване на инвестиционни проекти и за издаване на разрешение за строеж се заплащат такси съгласно Закона за държавните такси и Тарифа № 14 за таксите, които се събират в системата на Министерство на регионалното развитие и благоустройството и от областните управители (в случаите, в които разрешаващият орган е областният управител или министърът на РРБ) и съгласно Закона за местните данъци и такси и съответната наредба, приета от общинския съвет (в случаите, в които процедурата по разрешаване на строителство се провежда от общинската администрация).
Разрешението за строеж и един комплект, а по искане на възложителя ­ и повече комплекти от одобрените инвестиционни проекти се получават от възложителя или упълномощено от него лице на място в общинската администрация, респ. администрацията, компетентна да разреши строежа.

Допълнения
- Разрешаване на строителство е необходимо само ако става дума за строеж8 или обект9, притежаващ характеристиките на строеж. Не са строежи преместваемите обекти за обслужващи дейности като павилиони, кабини, маси. Сред строежите не попадат рекламните, информационните и монументално-декоративните елементи. За тези обекти се издава разрешение за поставяне по ред, установен с наредба на общинския съвет.
- Издаване на разрешение за строеж не е необходимо за такива строителни и монтажни работи10 като вътрешно боядисване на сгради и постройки, подменяне на покривни материали, вътрешни преустройства, с които не се изменя конструкцията на сградата, вътрешното є разпределение, предназначението на помещенията и натоварванията в тях, както и други текущи ремонти на сгради, съоръжения и части от тях.
- Разрешението за строеж на жилищна сграда във връзка със селскостопанската дейност може да се издава по реда на ЗУТ само в дворове за застрояване с изградени стопански сгради и инфраструктурни мрежи.
- Строежите край водни площи (реки, канали, езера и други) се разполагат с оглед на вероятното им бъдещо коригиране.
- Чл. 147 ЗУТ допуска за изчерпателно изброени в цитираната правна норма строежи разрешение за строеж да се издава, без да е необходимо одобряване на инвестиционни проекти.
- Съгласно чл. 18 ЗОЗЗ собствениците на земеделска земя могат да искат определяне и утвърждаване на площадки и промяна на предназначението на земята, когато това им е необходимо за изграждането на обекти, несвързани с използването на земята по предназначение.
- Усложнения при настоящата процедура възникват в случаите на обжалване на издаденото разрешение за строеж от заинтересованите лица по реда на чл. 216, ал. 2 ЗУТ, както и в случаите на служебна отмяна по чл. 156 ЗУТ. Усложнения има и в случаите, в които процедурата завършва не с разрешение за строеж, а с отказ.

Отказ и обжалване
Отказът за издаване на разрешение за строеж се постановява в срокове, в които се издава и разрешението за строеж. Отказът подлежи на обжалване по административен ред в 14-дневен срок от съобщаването пред началника на регионалната дирекция за национален строителен контрол (РДНСК), на територията, на която се намира недвижимият имот. Началникът на РДНСК се произнася в 15-дневен срок от постъпване на жалбата.
Разрешението за строеж подлежи на административен контрол и при служебна проверка, извършена от органите на Дирекцията за национален строителен контрол по реда на чл. 156 ЗУТ. Срокът за произнасяне на началника на РДНСК е 7 дни от уведомяването по реда на чл. 149, ал. 5 ЗУТ.

Правни последици
1. Дава възможност за реализране на строителство в неурегулиран поземлен имот.
2. Разрешението за строеж е основание за сключване на договор за упражняване на строителен надзор, съставяне на протокол за определяне на строителна линия и ниво и за откриване на строителна площадка, а също и за разчистване на терена, необходим за строителството.
3. След издаване на разрешението за строеж се допускат несъществени отклонения от одобрения инвестиционен проект при изпълнение на строителството. Допустими са и някои съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект, изчерпателно посочени в чл. 154 ЗУТ и при строго определени условия.
4. Собствениците са задължени при строителството да отнемат и оползотворяват хумусния пласт, да не увреждат и не замърсяват почвата и да спазват санитарно-охранителните, противопожарните и екологичните норми. Хумусният пласт не се отнема само от земите, предназначени за гробища, залесяване и включени в санитарно-охранителните зони, както и в случаите, когато той е с дебелина под 10 см.
5. Собствениците на едноетажни стопански постройки със застроена площ до 35 кв. м за съхранение на селскостопанска продукция и инвентар, в това число и помещение за обитаване при отчуждаване или комасация, са длъжни да ги съборят за своя сметка и да приберат материалите.
6. За започване на строителство, без то да е разрешено, освен административнонаказателна отговорност по ЗУТ се налага санкция и по ЗОЗЗ.

Пояснения
1 Легалната дефиниция, дадена от ЗУТ (§ 5, т. 2 от Допълнителните разпоредби) и от Закона за кадастъра и имотния регистър (чл. 24, ал. 2) за поземлен имот е една и съща ­ част от територията, включително и тази, която трайно е покрита с вода, определена с граници съобразно правото на собственост.
2 Земеделска територия съгласно чл. 8 ЗУТ е територия, която е предназначена за обработваеми земи (ниви, овощни и зеленчукови градини, лозя, ливади и др.) и необработваеми земи (пасища, скатове, дерета, оврази и др.). Съгласно ЗОЗЗ, предназначението на земеделските земи е за производство на растителна продукция и паша на добитък по начин, неувреждащ почвеното плодородие и здравето. ЗСПЗЗ, а също и правилникът за приложението му стесняват значително понятието за земеделска земя, като определят, че това са земи, които са предназначени за земеделско производство и:
1. не се намират в границите на урбанизираните територии (населени места и селищни образувания), определени с подробен устройствен план, или с околовръстен полигон;
2. не са включени в горския фонд;
3. не са застроени със сгради на промишлени или други стопански предприятия, почивни или здравни заведения, религиозни общности или други обществени организации, нито представляват дворове или складови помещения към такива сгради;
4. не са заети от открити мини и кариери, от енергийни, напоителни, транспортни или други съоръжения за общо ползване, нито представляват прилежащи части към такива съоръжения.
ППЗСЗЗ уточнява, че стопанските дворове на трудовокооперативните земеделски стопанства (ТКЗС) и държавните земеделски стопанства (ДЗС) или части от тях, намиращи се извън строителните граници на населените места, са земеделски земи, ако не са застроени и са годни за земеделско производство. Земеделски са и земите, заети със съоръжения или инсталации, които са бракувани или застроени с малоценни постройки, ако са годни за земеделско производство.
3 Възложител е собственикът на имота, лицето, на което е учредено право на строеж в чужд имот, и лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон (чл. 161, ал. 1 ЗУТ).
4 Подробните устройствени планове определят конкретното предназначение и начин на устройство на отделните поземлени имоти, обхванати от плана. При застрояването в земеделски земи с него се определя разполагането на сградите, постройките и съоръженията в двора за застрояване, като се съобразяват желанията на собственика на земята; местоположението и големината на имота в землището и достъпът до него от полски и други пътища и прокари; ограниченията при ползването на земеделските земи, описани в документите за възстановяване на собствеността им; традициите за застрояване в съответния район; конкретните климатични, почвени, хидроложки, санитарно-охранителни, ландшафтни и екологични условия за територията; възможностите за по-компактно застрояване чрез разполагане в съседство или групиране на сгради ­ при нотариално заверено съгласие на собствениците на съседните имоти; възможностите за електрозахранване, комуникационно-транспортно обслужване, питейно-битово водоснабдяване и водоснабдяване за нуждите на селскостопанското производство, за отвеждане, пречистване и заустване на използваните води.
5 Категориите строежи са определени в чл. 137 (1) ЗУТ, а номенклатурата на видовете строежи по категории се нормира с Наредба № 1 от 30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи. Строежите са категоризирани в шест групи в зависимост от характеристиките, значимостта и рисковете при експлоатация. Категорията на строежа определя режима, на който той се подчинява, по отношение на проектиране, оценяване за съответствието със съществените изисквания към строежите, разрешаване и изпълнение на строителството и въвеждане в експлоатация.
6 Специализирани контролни и съгласувателни органи са органите, чието становище, решение или разрешение се изисква по закон при одобряване на подробните устройствени планове, разрешаване на строителството и въвеждането в експлоатация.
7 Експлоатационните дружества са стопански субекти, които стопанисват и експлоатират мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура.
8 Строежи съгласно легалната дефиниция на § 5, т. 38 ЗУТ са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства с и без промяна на предназначението.
9 Обект според § 5, т. 39 ЗУТ е самостоятелен строеж или реална част от строеж с определено наименование, местоположение, самостоятелно функционално предназначение и идентификатор по Закона за кадастъра и имотния регистър.
10 Строителни и монтажни са работите, чрез които строежите се изграждат, ремонтират, реконструират, преустройват, поддържат или възстановяват.

Борислава Кишкилова

65

Читалня / Чу ли баба си на село – там има епидемия от изроди

« -: 25 Февруари, 2011, 00:46:46 »

Да не би да е някаква шибана епидемия по селата. Само за месец имаме шест подобни трупа в пет подобни убийства - от които едното е двойно, при които убитите мъже и жени са поравно. Средна възраст на нападнатите, пребитите и убитите заради няколко лева - 70 години. Най-младата жертва е на 40, най-възрастната - на 88 години, едната е сляпа. Общата стойност на откраднатите им вещи и пари - около 2000 лева. Средната възраст на седмината заподозрени убийци - 28 години. Общото между тях – почти всички са от един етнос.

Шест чифта отрязани уши на дилъри за месец достатъчни ли са да кажем, че на улицата има нарковойна. Шест счупени капачки с чук достатъчни ли са за потвърждение на същото. Шест подслушани разговора пак за толкова време достатъчни ли са за национална истерия за масово подслушване. Ако следващите 30 дни пречукат показно шест мутри – представяте ли си тогава какви етикети ще чуят неотрязаните уши. А тези шест трупа няма кой да ги оплаче извън селото. Няма даже кой да каже – абе, какво става тука, тия цигани пощуряха ли. Двама млади, прави и здрави държат старица, а третият я пердаши и я кара да се кълне в Корана, че няма скрити пари.

Абе, какво става тука, дайте да направим политика от цялата тази изродщина. Дайте да сменим селските кметове с шерифи. Дайте да им дадем пушки с разрешение да ги използват, когато някой влезе да брули орехи в чужд двор. Дайте да променим скапаните закони за правото на самозащита и на защита на частната собственост. Не че така щяхме да спасим онази старица нито оня слепец, но когато имаме епидемия - не можем да чакаме да мине от само себе си. Имаме си работа с изроди, които убиват на случаен принцип и за мизерни пари. А жертвите им не са като отвлечените жертви на „Наглите” например – такива, за които някой после ще има възможност да плати откуп. Жертва вече се става с минимална пенсия, с два златни пръстена или заради евтин телефон.

Трима изроди смазват от бой самотна баба – да ви го начукам в мъжете, да ви го начукам в престъпниците. Да бяхте поне серийни убийци като Синята брада, да бяхте поне психари като „Американски психар”, да бяхте изяли поне бабата като Ханибал Лектър. Но вие сте обикновени гладни боклуци и това е най-страшното - понеже сте много, понеже сте много гладни, понеже сте епидемия и понеже не знаем в кое село ще замръкнете. А всички сме от село и всички имаме живи роднина там.

Ако не бяха обирите на черкезите, щяхте ли да се вдигнете - този въпрос Иван Хаджийски задава във всички села, включили се в Априлското въстание. И навсякъде му отговарят с твърдо НЕ. Само 20 години след изкуственото им заселване по тези земи няколко десетки хиляди черкези правят възможно онова, което не е било възможно с векове – робът да се разбунтува. Левски, Ботев и всички останали са само романтика на свободата – красива, но безполезна без етническата битова престъпност. Която влиза в къшлата да краде овца заедно с неиздоеното й сирене. Хубав, лош или много спорен – този народ е оцелял заради манталитета на дребния собственик. И в редките проблясъци, когато е успявал да формулира нещо като национален идеал – в него непременно са били замесени частното имущество и стока. А в момента дори не разполага с нормални правила, по които да ги брани от антисобствениците.

Наистина ли ви е искрено мъчно и притеснено за изчезващото българско село, в което вече никой не иска да живее, нито да работи. Раздайте тогава на мъжкото население помпи „Мозберг” и му обяснете как и кога ги използват американските фермери. След като стойността на човешкия живот и без това девалвира – нека това да е животът на младите изроди, биещи старци с винкел по главата. Нека се умира заради кражба на меден кабел, а не за притежанието му. И без това програмата ни е запълнена с погребения – поне да погребваме с предимство по-заслужилите.

Не става въпрос за преразпределение на наркопазара, за парите от проститутки, от контрабанда нито за други смъртоносни територии на организираната престъпност. При тази всички са потенциални жертви. Затова е добре още сега да се обадите на село и да питате майка си, баба си - живи ли са, здрави ли са. Особено пък, ако скоро са взели пенсия.И дано си вдигнат телефона.

в-к “Новинар” 24.02.2011

66

Реставрации, ремонти / MОЗАЙКИ

« -: 23 Февруари, 2011, 23:29:58 »

Mosaic Man

67

Юридически казуси / Знаем ли финансовото състояние на другата страна при договаряне?

« -: 22 Февруари, 2011, 21:21:56 »

Знаем ли финансовото състояние на другата страна при договаряне?


Неблагоприятният финансов климат и продължаващата икономическа криза налагат все повече един изключително сериозен проблем, който през последните години въобще не беше поставян под светлината на прожекторите и взиман предвид от банките и търговците при взимането на бизнес решения и сключването на търговски сделки. Това е евентуалното наличие на неплатежоспособност, съответно свръхзадълженост на техните контрагенти, което към настоящия момент от своя страна води до масовото откриване срещу длъжниците на производство по търговска несъстоятелност.

В повечето от случаите търговската несъстоятелност се открива срещу търговци – търговски дружества и еднолични търговски и много по-рядко срещу физически лица. Предпоставките са изпадане в неплатежоспособност (за всички търговци) или свръхзадълженост (само за ООД, АД и командитните дружества с акции), които обстоятелства сами по себе си се явяват обективни икономически състояния легално дефинирани в чл. 608 и чл. 742 от Търговския закон.

Най-общо казано при неплатежоспособността краткотрайните активи – материални запаси, краткосрочни вземания, финансови активи и парични средства, не са достатъчни да покрият краткосрочните задължения, от които поне едно следва да е изискуемо и да е от търговска сделка или задължение към държавата или общините. При свръхзадължеността цялото имущество на длъжника (краткотрайни и дълготрайни активи) не е в състояние да покрие неговите задължения.

С откриване на производството по несъстоятелност освен, че съдът назначава синдик, спира изпълнителните дела и по-голямата част от висящите съдебни спорове. Той допуска обезпечителни мерки, насрочва събрание на кредиторите и може да обяви длъжника в несъстоятелност, като започне осребряване на имуществото му.

Съдът определя и началната дата на неплатежоспособността/свръхзадължеността, която може да е и няколко години преди датата на съдебното решение

По този начин се създава един особен период от търговската история на длъжника, известен в правната литература като „подозрителен период” – длъжникът е бил неплатежоспобен или свръхзадължен. В същото време е извършвал търговска дейност в това число е предоставял обезпечения чрез учредяване на ипотеки и залог, разпореждал се е с имуществото си като е изплащал паричните си задължения, без да има финансов ресурс да удовлетвори интересите на всичките си кредитори. Поради това законодателят се е опитал да съблюдава и да защити интересите на всички правни субекти като създаде сигурност в гражданския оборот, предоставяйки възможност за обявяване на нищожност на голяма категория от сделките извършени в подозрителния период.

Въобще, в производството по търговска несъстоятелност има възможност за успешно провеждане на голяма гама от отменителни искове. Те целят връщане в имуществото на длъжника на парични средства и активи, които са били отчуждени преди откриване на производството по несъстоятелност. Нищожни по отношение на кредиторите в производството по несъстоятелност са повечето безвъзмездни сделки, определена категория договори за заем, сделки със свързани лица, както и други правни действия подробно регулирани в чл. 645, 646 и 647 от Търговския закон.

68

Читалня / Не харчете повече, харчете по-добре

« -: 21 Февруари, 2011, 01:49:40 »

ЕС няма нужда от европейско данъчно облагане, а от програма за растеж с истински свободен пазар на услугите, фискални стимули за иновации и по-ниско административно бреме за малките и средни предприятия


ДЕРК ЯН ЕПИНК18.02.2011
 Eвропейският съюз набира инерция да опита да бръкне в по-дълбоки джобове за финансиране, откакто миналогодишният опит за по-голям европейски бюджет бе спънат от принципната съпротива на британския премиер Дейвид Камерън и холандския му колега Марк Руте. В отворено писмо лидерите на Великобритания, Франция, Германия, Холандия и Финландия настояха: „не харчете повече, харчете по-добре”. Въпреки това Европейската комисия крои планове да въведе европейско данъчно облагане при все, че е впечатляващо неспособна да изразходва правилно настоящия си бюджет.
Сметната палата никога не е одобрявала бюджет на Европейския съюз (за 2011 141,8 евро), тъй като не може да гарантира коректното му разходване. И по-специално фондовете за структурна и кохезионна политика са осеяни с финансови и административни грешки и дори измами. Знаменателни проекти излизат от контрол като например европейската система за сателитна навигация „Галилео“, чийто първоначален бюджет от 3,3 млрд. евро скочи рекордно до 5,5 млрд. евро.
Миналия месец холандецът Маартен Енгвирда, бивш член на Сметната палата, се нахвърли срещу „културата на покриване” в Европейския съюз. В интервю за холандския вестник „De Volkskrant“ той заяви, че съобщенията за пресата умишлено се изготвят на неясен и недостъпен език, за да заблудят журналистите. „Всички тези провали така и не достигнаха външния свят заради Кремълската информация, която предоставихме”, каза той.
В официалния си отговор Сметната палата зави, че забележките на Енгвирда са напълно „неоснователни” въпреки факта, че той е работил за институцията 15 години и я познава отвътре.
И така, закономерният въпрос е защо ЕС трябва да има по-голям бюджет? Нито може да изразходва средствата надлежно, нито може да изразходва всичките пари, с които разполага в хазната си.
Милиарди евро годишно остават неизползвани, защото проектите по структурната и кохезионната политика трябва да бъдат съфинансирани от страните членки. Тъй като повечето европейски страни не разполагат със средства и са напълно неспособни да съфинансират, Европейската комисия по закон е задължена да изпрати неизразходваните милиарди евро обратно на страните членки. Тази година Кохезионният фонд дори получи 4,5 млрд. евро повече от миналата година, но никой не знае как да ги използва.
Принципно бюджет от 1% от БВП е повече от достатъчен за провеждане на основните политики. Още по-малко оправдан е по-голям бюджет във време, когато европейските граждани са принудени да затегнат колана. Нека първо се съсредоточим върху правилното изразходване и да прекратим подаването на информация в Кремълски стил.
Защо европейските институции настояват за средства, които не могат да похарчат? Свързано е с власт. Тази година Европейската комисия оповести предложения да се увеличат „собствените ресурси” за Европейския съюз. В европейската терминология, „собствени ресурси” означава европейско данъчно облагане. В момента бюджетът на ЕС се финансира чрез вноски от страните-членки (75%) и „собствени ресурси” (25%). Европейско данъчно облагане вече съществува под формата на процент от данъка добавена стойност (ДДС), който страните-членки превеждат на Брюксел. Комисията предпочита да има изцяло общоевропейска данъчна система, чрез която Брюксел да събира средствата, от които смята, че се нуждае.
Миналата година председателят на Комисията Жозе Мануел Барозу представи „неизчерпателен списък собствени ресурси”: европейски данъци върху финансовия сектор, европейски данъци върху въглеродните емисии, европейски данъци върху въздушния транспорт, общоевропейски ДДС, европейски енергиен данък и европейски корпоративен данък.
В замяна на това Барозу обеща европейското данъчно облагане да позволи на страните-членки да намалят националните си вноски. Той иска да постигне „сделка”, която да е по вкуса на т. нар. “нетни платци” в ЕС като Германия, Холандия, Великобритания, Швеция, Финландия и Австрия. Звучи примамливо, но е номер. Това, което възнамерява да направи, е да увеличи драстично бюджета на ЕС и да прехвърли разходите на данъкоплатците в Европа. Онези в по-силните икономически страни – като цяло нетните платци , ще трябва да платят сметката.
Европейската комисия и много членове на Европейския парламент особено бленуват за данък върху финансовите транзакции (ДФТ), който би трябвало да донесе стотици милиарди евро в бюджета на ЕС. ДФТ, един вид европейски данък на Тобин, е прекият път към Европейска бюрокрация на стероиди. Но няма да облагодетелства по никакъв начин европейските данъкоплатци, защото повишените разходи за финансовия сектор ще бъдат прехвърлени на тях.
Брюксел изглежда е различна планета. Гражданите, както и правителствата, затягат коланите. Докато Европейският съюз не знае как да изразходва средствата. Единствената цел на европейските данъци е голяма власт в Брюксел, който преразпределя богатство вместо да го създава. Бюрокрациите не създават работни места освен за себе си. Но конкурентната икономика го прави с ограничена управленска намеса, ниски данъци и ефективна регулация. Брюксел трябва да създаде равнопоставени условия за действие за предприемачеството на единния пазар от 500 млн. души. Това е силата на Европа. Но ако се опита да създаде държава на благосъстоянието на европейско ниво – икономика на трансферите, направлявана от бюрократичната машина на Брюксел, Европа ще се провали. Това, от което се нуждае, е програма за растеж, например с истински свободен европейски пазар на услугите, фискални стимули за иновации и по-ниско административно бреме за малките и средни предприятия.
Въпросът за европейските данъци формира бъдещето на Европа. И точно затова европейските лидери трябва да попречат на европейско данъчно облагане, за да могат вместо това да настояват за ефективна програма за растеж.
* Авторът е член на Европейския парламент от групата на Европейските консерватори и реформисти.Заглавията са на в. „Политика”.

69

Читалня / Мамка му и майчин език

« -: 17 Февруари, 2011, 22:47:43 »

Мамка му и майчин език
03.02.2011 | от Калин Руменов |
На човека, който нарече децата ви „малки говненца” – какво ще му се случи. Ще го набиете – ако гневът ви не може да чака, ще го съдите – ако не ви е толкова спешно, или ще се направите, че не сте го чули и разбрали – с времето думите постепенно престават да обиждат. А ако накара децата ви да ядат животински лайна до натравяне – тогава какво ще му се случи. Ще пратите и него в болница, тихо и кротко ще разчитате съдбата да му го върне – например да го глоби държавата, или философски ще приемете нещата като полезен житейски урок за подрастващи. Колкото по-малки се научат да ядат истински лайна, толкова по-лесно ще им бъде да преглъщат метафоричните на живота.

Причинен от неизвестен извършител пожар, който да превърне в екарисаж ферма с 300 серящи в питейната вода крави – такава новина трябваше да имаме вече отдавна. От Исперих трябваше да идва яко дим, но със седмици яко закъснява. В този град не живее ли елементарното усещане за човешко унижение и оскърбление. Или усещането е само за животинска дефекация в устната кухина. Говедата на местен думбаз с небългарско име ходят по нужда във вододайната зона, нуждата се прикрива с повече хлор от местното ВиК, а деца с небългарски имена пият разтворими изпражнения и леко се разболяват. Но пък развиват лайнян имунитет и родителите им много-много не се оплакват. Станала е смесена човешко-животинска грешка, която бързо ще се преболедува. И след това всичко пак ще си е нормално – който има крава, ще пие мляко. Който няма – ще пие каквото пуснат по чешмата.

Обаче не е просто грешка, а прилича на друга култура. Преди няколко месеца в Исперих случайно имах лингвистична експедиция. На случаен принцип търсих местен, който на официалния език в държавата да ми обясни как да стигна донякъде. След неприлично много опити, успях да се натреса на един с развален моряшки български. И си заминах, вероятно задълго от този град, с усещането, че математическата вероятност майчиният ми език да бъде разбираем е по-голяма в Истанбул, отколкото в Исперих.

Въобще не ми е приятно, но нещо се отдалечаваме завинаги с тези хора – те не ме разбират какво им говоря, аз не ги разбирам как ядат и пият лайна, без да правят от това проблем. Раздялата започна първо от езика, но вече не ни дели само езикова бариера, а културна бодлива тел. Не мога и не искам да я разбирам тази култура – децата ти да пият кравешки shit, който причинява гадене и повръщане, но не и спонтанно организиран родителски гняв. Не мога и не искам да я уважавам, нито да я приемам заедно с бариерата, но се налага.

На 48 % от първокласниците майчиният език не е българският, с тенденция процентът да се увеличава. Статистиката може да е малко преувеличена, може да не е много реална, но във всеки случай не е много далеч от истината. Очертава се половин поколение, което в първите си седем години е пропуснало семейните уроци по елементарно уважение към държавата и хората, живеещи в нея. В основата на това уважение е официалният език. Ако половин ново поколение не е възпитано да го говори – няма смисъл да говорим за нещо повече, най-малкото защото няма да се разберем. Тази лингвистична липса я смесете с кравешки лайна – и чакайте да видите какво ще произлезе. На повечето от вас няма да им се размине и ще го доживеят. И тогава ще съжаляват, че са били прекалено заети с ежедневни глупости и прекалено лицемерни да си отговорят честно на един прост въпрос.

Хубаво ли е, мамка му, половин поколение на една държава, което е родено, а не емигрирало в нея – да не знае официалния й език. 48 или колкото са там процентите – това е само статистика, зад която започва минираната зона на бъдещото време. В него ще е изключено да живеем на една и съща улица „България” като добри съседи заради дефицита на елементарно възпитание и уважение. На един децата му ще пият кротко от задника на кравите лайна, на друг ще бъдат по-цапащи и досадни от кучешките лайна, а останалите ще се опитват да им направят забележка, но няма да има кой да ги разбере.

Мамка му, но не е хубаво това с майчиния език. Не защото е лошо да се знаят езици, а защото се изражда в друга култура. Тя няма нищо общо с културното многообразие, по-близо е до социалната изродия. Чиито акушери са майките и бащите на очертаващото се поколение - хора, за които не е проблем децата им да консумират животинско кафяво с хлор или за които е проблем да направят разлика между човешкото и животинското. От тези хора без самоуважение ли очаквате да научат синовете и дъщерите си на уважение към вас - като към съседи на една улица.

в-к “Новинар” 03.02.2011

70

Реклама от съмишленици / "ХРИСМАН-2008" ООД Строително тенекеджийство

« -: 03 Февруари, 2011, 12:47:48 »

Фирма "Хрисман" се занимава със специализирани дейности в областта на строителното тенекеджийство от 1996г.
От 2006г. прилагаме нови технологии при изготвянето и поставянето на американски безшевни улуци.
Продължаваме традициите на старите майстори с изработването и монтажа на медни покривни изделия.
Изпълняваме поръчки за климатична и вентилационна техника.
Работим индивидуално с всеки клиент според неговите изисквания.



http://hrisman.comli.com/

71

Юридически казуси / Частното съдебно изпълнение в България застрашава националната сигурност

« -: 14 Декември, 2010, 17:15:10 »

Частното съдебно изпълнение в България застрашава националната сигурност на страната

[/b]

В тази ситуация частното съдебно изпълнение изцяло обслужва интереса на чуждестранните банки и финансови институции. Отчита се нарастване от 20% на заведените изпълнителни дела за първото шестмесечие на 2010 г. в сравнение със същия период на миналата година. 110 000 е бройката на заведените дела за 2009 г. За периода януари-юли 2010 г. те са 65 000.  Принудителното изпълнение придобива масов характер и за съжаление обществеността няма доверие в частното съдебно изпълнение.

ДОКЛАД ЗА ПРОБЛЕМНИ ОБЛАСТИ В ЧАСТНОТО СЪДЕБНО ИЗПЪЛНЕНИЕ И ЗАПОВЕДНОТО ПРОИЗВОДСТВО ОТ
НАЦИОНАЛНА АСОЦИАЦИЯ НА БЪЛГАРСКИЯ БИЗНЕС

Доверието на обществеността в частното съдебно изпълнение е от изключително значение за нормалното функциониране на съдилищата и цялата съдебна система. Настоящият доклад систематизира проблемните области на частното съдебно изпълнение, с цел неговото реформиране и създаване на функциониращо частно съдебно изпълнение, без корупционни елементи при нормални такси. С въвеждането на частното съдебно изпълнение, държавата делегира всички възможни правомощия и то свързани с юридическата част от съдебно изпълнение на частни лица-частни съдебни изпълнители (ЧСИ). В същото време остана и държавното съдебно изпълнение, като по този начин в България се създаде една уникална смесена система на принудително изпълнение (ПДИ).
При държавното съдебно изпълнение всички такси, постъпват в държавния бюджет и държавните служители получават заплата. При частното съдебно изпълнение всички такси, постъпват по личните сметки на ЧСИ и по този начин се обогатяват лично. Чрез приетата Тарифа за таксите и разноските към закона за ЧСИ, се допусна принудителното изпълнение, да се превърне в законна форма за правене на бизнес и превръщането на едни частни лица (ЧСИ) в милионери за сметка на увеличаващия се брой на длъжници.
Корупцията в частното съдебно изпълнение започва, по малки отделни поводи като например в случаите, в които длъжникът „съзнателно” не бива открит и това дава основание за формализиране /изпращане/ на връчването на поканата за доброволно изпълнение. Последиците за изпълнителното производство по конкретното дело се свързват не с изпращането на ПДИ, а с връчването й на длъжника. Именно поради това ще обърнем особенно внимание именно на действията по връчването й, заедно с общите наказателно-правни и полицейски мерки за борба с корупцията. Настоящите нарушения при констатиране следва да бъдат преследвани изключително строго и ефективно чрез дисциплинарна и наказателна отговорност.
http://www.sobstvenik.com/?p=1342

72

Реклама от съмишленици / "Юпиел Тур" ООД Пътуване по света

« -: 27 Ноември, 2010, 10:54:39 »

"Юпиел Тур" ООД е лицензиран турагент - Удостоверение за регистрация за туристическа дейност No. РКК-01-06008. от Министерството на търговията и туризма. Служителите на фирмата притежават IATA дипломи и работят с най-добрите компютърни резервационни системи, включително и "AMADEUS".

Юпиел Тур е с локация в гр. Шумен. Офисът на фирмата се намира в топ-центъра на града на адрес пл. "Освобождение" 18А, непосредствено до клона на "Пощенска банка". Ако кликнете с мишката върху изписаният с червено адрес, може да се ориентирате и по карта на Шумен.

Юпиел Тур ООД извършва следните услуги:
Продажба на самолетни билети и хотелски резервации за цял свят на изгодни цени;
Групови и индивидуални екскурзии и морски круизи до екзотични дестинации;
Почивки на море и планина в България и в чужбина;
RENT A CAR в страната и в чужбина
За всеки вид услуга ще Ви бъдат предложени няколко варианта, за да изберете най-изгодния за Вас. Заповядайте!


http://www.upl-tour.com/index.php?option=com_content&view=article&id=25&Itemid=28

73

Стари закони, царе, султани / Как са се променяли законите за имената на гражданите 2

« -: 26 Ноември, 2010, 16:23:44 »

Продължение

ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА НАЦИЯТА /ЗЗН/                                                       Действа до: 27.11. 1944 г. при влизане в сила

ДВ. бр. 16 от 23.01.1941 г.                                                                                       на Наредба – Закон за отменяне на

ЗАПОВЕД №380 ДВ.бр. 11 от 1943 година                                                  ограниченията за лицата от небългарски произход

Заповед 379 ДВ. Бр.11 от 1943 г.               

                                                                                                           

            Заповед № 380 е издадена въз основа на чл.13 от Наредбата на Министерски съвет от 26 август 1942 година.

Тази заповед и Закона за защита на нацията е основание за промяна на имената на лица от еврейски произход. Промяната се е отразявала в актовете за раждане в графа "Бележки" със специален щемпел.

 

 


НАРЕДБА - ЗАКОН ЗА БРАКА /ЗБ/                                                                Действа  до:  приемането на

Д.В. 108/12.05.1945 г.                                                                                                           Закона за лицата и семейството;                                     

1.      Основни направления

Този нормативен акт влиза в сила на 27.05.1945 г.

Само гражданският брак, сключен във формата, описана от този Закон, поражда права и задължения,  които законите свързват с брака /чл. 1ЗБ/.

 

1.      Форма на брака

            Ако бракосъчетаните желаят да получат черковно благословение на сключеният вече граждански брак, свещенослужителят извършва обреда само след като му се представи  препис от акта за женитба /чл.2 ЗБ/.

 

 

3. Условията за сключване на брак:

            За първи път в Закона за брака се регламентират условията за сключване на брак между чужди поданици, а те са спазването на отечествения закон на държавата,  чиито поданици са те. Условията по разпоредбите на чл.чл. 4, 5 и 6 остават задължителни и за чуждия поданик, който встъпва в брак с български поданик в страната. Бракът, сключен от български поданик в чужбина, е действителен и когато е сключен във формите, предписани от законите на страната, където е извършено бракосъчетанието.

            Когато български поданик встъпва в брак в чужбина, бракът може да бъде сключен пред консулски или дипломатически представител./чл.13 ЗБ/

 

4. Акт за женитба –вписване на имената на лицата

Пример: Акт за брак от 1946 г. Съпругът и съпругата са се изписвали с три имена/ собствено, бащино и фамилно/. В акта се е вписвало и името, което съпругата ще носи след брака. В повечето случаи съпругата е приемала освен фамилното име на съпруга и бащиното.

При съставянето на акта за женитба жената, заявява ще запази ли и след брака своето име, ще носи ли името на мъжа си, или пък ще прибавя последното към своето име. До този момент в Актовете за брак се е вписвало името на съпругата и презимето./чл.15/

В §4 от особените разпореждания на ЗБ думите "име, презиме, прякор" се заменят с "името, бащиното и презимето"

 

 


ЗАКОН ЗА ЛИЦАТА И СЕМЕЙСТВОТО /ЗЛС/                                       Отменя: Закона за лицата; Закона за                 

ДВ. Бр.182 от 9.08.1949 година                                                                                извънбрачните деца и осиновяването;

Закона за настойничеството;  Закона за брака с

изключение на §5-9 от особените разпоредби на ЗЛС, които остават в сила.

1. Имена на българските граждани

            Чл.6 /ДВ, бр.  182 от 1949 г/  Всяко лице носи име, което се състои от собствено име, презиме и семейно име.  Презиме може да бъде името на един от родителите или на съпруга на лицето;  за семейно име може да служи и презимето на един от родителите или на съпруга на лицето.

По - късно през 1953 г.  претърпява промяна -   “Всяко лице носи име, което се състои от собствено име, бащино име и фамилно име.  И трите части на името се вписват в акта за раждането.”

            Собствено име е: името, дадено на лицето при раждането му, бащино име е собственото име на бащата, а фамилно име е онова на дядото или на рода на бащата, с което той е известен в обществото.

            Пример: собствено - Райна, бащино - Иванова, фамилно - Карацанова - име на рода на бащата.

Следващото изменение на чл.6 от ЗЛС е през 1985 г.  Всяко лице носи име, което се състои от собствено име, бащино име и фамилно име.  И трите части на името се вписват в акта за раждане.

Собствено име е: името, дадено на лицето при раждането му, бащино име е собственото име на бащата, а фамилно име е онова на дядото или на рода на бащата, с което той е известен в обществото.

            При осиновяване по чл.  62 от Семейния кодекс - Осиновеният може да приеме собственото и фамилното име на осиновителя като свое бащино и фамилно име. Тази промяна трябва да се впише в решението, с което се допуска осиновяването.

             

ПРАВИЛНИК ЗА ВОДЕНЕ РЕГИСТРИТЕ                                                              Отменя:  ПВРГС от 2.07.1929 г.

ЗА ГРАЖДАНСКО СЪСТОЯНИЕ                                                                                   Действа до: Влизане в сила на

ДВ. бр.35 от 11.02.1950 г.                                                                                                     Наредбата за гражданско състояние

                                                                                                                                                                                                                                     

1. Акт за раждане

Когато детето се е родило в  община, в която родителите му нямат  свое местожителство, длъжностното лице по гражданското състояние в десетдневен срок от съставянето на акта за раждане изпраща заверен препис от него на длъжностното лице по гражданско състояние в общината, където родителите на детето имат свое местожителство, за да го впише в регистрите на тази община /чл.21ПВРГС/

2. Акт за женитба

            Чл.35 Акта   за женитба съдържа:

-          името, презимето и семейното име на длъжностното лице по гражданско състояние, което е извършило бракосъчетанието

-          годината, месеца и деня, в които е извършено бракосъчетанието

-          мястото, където е извършено бракосъчетанието

-          името, презимето и семейното име, възрастта, занятието, местожителството, месторождение, народност, гражданство и предишно семейно положение на съпрузите.

-          името, презимето и семейното име и местожителството на техните родители

-          разрешение от председателя на окръжния съд в случаите на чл.30, т.1 и т.6 от настоящия правилник

-          в кой по ред брак встъпва всеки от съпрузите

-          името, презимето и семейното име на свидетелите

-          бележка от длъжностното лице че се е уверило в самоличността на встъпващите в брак и че им е напомнило за пречките за сключване на брака и за наказателната отговорност за лъжлива декларация

-          изявление на съпрузите, че са съгласни да встъпят в брак и на длъжностното лице, че е обявило брак за сключен

-          изявление на съпрузите относно презимето и семейното име, което ще носят след брака

-          изброяване на всички представени доказателства писмени декларация и разрешение

 

В актовете за женитба, както при  Закона за лицата и семейството, лицата са се вписвали със семейно име.

 

 


ПРАВИЛНИК ЗА ИМЕНАТА НА ГРАЖДАНИ /ПИГ/                              Отменен: с влизането в сила на НГС

ДВ.бр.48 от 9.06.1953 година         

                                                                                                                                                                       

1. Имена на гражданите

 Чл.1 Всяко лице носи име, което се състои от собствено име, бащино име и фамилно име. За бащино име на всяко лице служи собственото име на неговия баща.

За фамилно име на всяко лице служи собственото име на неговия дядо по баща или по името на рода на бащата според това, с кое име последният е известен в обществото.

Всички актове, съставени преди влизане в сила на този правилник, в които бащиното и фамилното име не са записани съгласно Правилника,  подлежат на съответната поправка.

Имената на извънбрачно дете без установено бащинство се състои от собствено и фамилно име./чл.2 от ПИГ/

Пример: детето има име: Методи, няма установено бащинство затова в акта за раждане се записва с собственото и фамилното име на майката. Майката - собствено име Иванка, фамилно име Петрова. Името на детето ще се образува по следния начин: Методи Иванков Петров.

 

2. Съставяне на акт за женитба

При съставяне на акт за женитба всеки от съпрузите запазва своето собствено и бащино име и  заявява дали запазва предишното си фамилно име или приема за свое фамилно име, бащиното име на другия съпруг или неговото фамилно име според това с кое той е познат  в обществото. /чл.4. ПИГ/

При липса на такова заявление съпрузите запазват своето фамилно име отпреди брака, но всеки от тях при наличност на важни причини може и в последствие да приеме фамилното име на другия съпруг, като подаде съответно заявление в съда     

Дава се възможност  за  женитби станали преди действието на този правилник  декларация по &4  ако такава не е направена при сключване на брак може да се направи в 6-месечен срок от обнародване на правилника пред длъжностното лице по гражданско състояние с писмено заявление, като тази декларация се отбелязва  отстрани в акта за женитба./чл.5 ПИГ/

Лице което носи две собствени имена може да заяви в 6 месечен срок от обнародването на този Правилник, кое от тези имена ще запази. Ако не подаде такова заявление второто име се заличава служебно.За тези промени се прави бележка в акта за раждане. /чл.11ПИГ/

Пример:  Маргарита - Изабела Йосифова  Николова. Служебно ще бъде заличено Изабела.

 
    
 


ИЗМЕНЕНИЕ НА ПРАВИЛНИКА ЗА ВОДЕНЕ РЕГИСТРИТЕ                     

ЗА ГРАЖДАНСКОТО СЪСТОЯНИЕ

ДВ. бр.2 от 5.01.1960 г.

ДВ. бр.18 от 01.03.1960 г.

 

            В изменението на Правилника за водене на регистрите за гражданско състояние от 01.03.1960 г. - с § 56 ал.3 се дава възможност на трудещите се от небългарски произход по писмена молба

74

Стари закони, царе, султани / Как са се променяли законите за имената на гражданите

« -: 26 Ноември, 2010, 16:20:14 »

При работа със стари документи за собственост, има някои несъответствия с личните и фамилни имена.
Предложената хронология ще ви помогне да се ориентирате как са се променяли законите през годините

ХРОНОЛОГИЯ НА НОРМАТИВНИТЕ АКТОВЕ, СЪДЪРЖАЩИ РАЗПОРЕДБИ ЗА  ИМЕНАТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ ЗА ПЕРИОД ОТ 1892 г. ДО 1999 г.

Кратка историческа справка:

Преди освобождението на България от Османско иго е съществувала система за регистрация. Тя е включвала поименно описание на лицата по домакинства. Турските административни власти стриктно спазвали регистрацията.

 Успоредно с гражданската регистрация предприета от турските власти на някои места в България се въвежда църковна поименна регистрация на населението.  Регистрацията  в църковните книги е включвала, отразяване на настъпили събития по гражданско състояние: раждане, брак, разтрогване на брак и смърт.

Само няколко години след освобождението на България от Османско иго с Указ от 10.12.1880 г. се утвърждава Закон за забележаване ражданията, женитбите и умиранията /ЗЗРЖУ/. Съгласно този закон, регистрите по гражданско състояние са се водели от  енорийските свещеници, имамите и хахамите, които са се задължавали да отбелязват в особен регистър всяко раждане, женитба и смърт.

Реално действието на Закона за забележаване ражданията, женитбите и умиранията, се отразява едва след въвеждане на официални регистри по гражданско състояние през 1892 г., когато ЗЗРЖУ, възлага на общинските съвети дейността по регистрацията на населението.

Актовете за гражданско състояние са въведени от 1.01.1893 г. със Закона за забележаване ражданията, женитбите и умиранията от 15.12.1892 г. Фактическите регистри започват да се водят след обнародване на Правилника за забележаване ражданията,женитбите и умиранията от 24.03.1893 г. Според този правилник  доказателство за настъпването на събитие по гражданско състояние /раждане, брак и смърт/ е само съставеният съгласно закона и правилника акт за гражданско състояние.

 

 

           

1. Регистри за населението преди влизане в сила на Закона за забележаване ражданията, женитбите и умиранията

            Едни от първите регистри за населението са въведени в гр. Русе по времето на Османската империя. Те са съдържали информация за броя на лицата във всяко домакинство. Данните в регистъра са били много точни и пълни, поради факта, че чрез тях турската администрация е осъществявала контрол на данъчните задължения за всяко лице от мъжки пол в едно домакинство.

            В този регистър се е вписвало първо главата на домакинството, след това всички останали членове на семейството като се вписват и всички родственици: внуци, племенници, зетьове, баджанаци, чичовци като изрично се е упоменавала родствената връзка с главата на домакинството.

            Първите писмени доказателства за вписването на лицата в регистри, където всяко от тях се е показвало с име, занятие място на живеене датира от 1850 г. Редовното водене на Метрическите книги на християнските църкви в България започва от 1862 г.  В тях са се записвали ражданията, браковете и смъртните случаи.

 

2. Имена на лицата отразени в регистъра за населението и метрическия регистър

            През Възрожденската епоха именната система е двукомпонентна и се е състояла от собствено и бащино име. Фамилните имена по това време не са имали голямо отражение. Те са се официализирали след освобождението на България от Османско робство. От вписванията направени в регистъра от турската администрация личи формата на изписване на имената:

            Пример: “Петър син на Пени” – вписване в турския регистър

            Пример: “Петър Пенин” – вписване в  българските метрическите книги

            В много случаи в турските регистри се е вписвало и прякор или прозвище, характеризиращо дадено лице.

            По –късно тези прякори и прозвища са прераснали и във фамилни имена.

            Пример: “Петър Пенин – Тенекеджията /прякор характеризиращ професията на лицето/

Пример:  Кара Иван /прозвище характеризиращо външния вид и характера на човека/

При раждане

            Тогавашната практика изисквала при всяко кръщение в църковните книги да се вписва името на новокръстения и датата, на която е извършено кръщението. Общоприето е било децата да се кръщават след осмия ден от раждането си, но поради съществуващите опасения да не почине дете некръстено, за болните и слаби деца се е правило кръщение извън църковния храм. В Метрическите християнски книги на църквите са фигурирали имената на всички живородени деца, чиито родители са православни християни.

            Имената на православните християни през 1863 г. са се оформяли по следния начин:

            Пример: собствено Иван; бащино - /взема се името на бащата на детето Игнат/ така бащиното име Игнатов или Игнатин.

            Освен имената на лицата в регистъра се е вписвала и възрастта. Попълването на годините е ставало според устна декларация на лицето, тъй като тогавашната практика не е изисквала представянето на метрични документи, издавани от църквата или общината, които да свидетелстват за точната дата на раждане.

 

При осиновяване

            По данни на “дефтера” – поименен регистър в него са се вписвали деца отбелязвани като “храненици”. Съществувала е традиция в бездетни семейства и същевременно в многодетни семейства да  се взимат за отглеждане деца сираци или такива за които собствените родители не могат да се грижат.

В много семейства са се отглеждали подхвърлени и деца на неизвестни родители.

В повечето случаи при тогавашната форма на осиновяван семействата, които поемат грижата за децата дават своето име и те приемат името на своите нови настойници.

 

При сключване на брак

            През 1861 г. сключването на бракове е било отбелязвано от Църковните настоятелства. Така нареченият Венчален обред се е извършвал от духовното лице. По това време са действали църковни закони, които определяли начина на венчавки, както и при особени обстоятелства и причините за разтрогване на брак. За разтрогването на брака се е произнасяла църковната общност. 

 

            При смърт

            Смъртните случаи са се вписвали в християнските метрически книги на християнските църкви в раздела за отразяване на погребенията. В тях освен името на покойника и името на свещеника,  извършил опелото, се е записвала и причината за смъртта.

 

ЗАКОН ЗА ЗАБЕЛЕЖАВАНЕ НА РАЖДАНИЯТА                                                                       

ЖЕНИТБИТЕ И УМИРАНИЯТА /ЗЗРЖУ/                                                           Отменен: с бр. 273 от 1907г. ;

15.12.1892 в сила от 1.01.1893 г.                                                                             Действа до: влизане в сила на Закона за лицата;

ПРАВИЛНИК ЗА ЗАБЕЛЕЖАВАНЕ НА РАЖДАНИЯТА

ЖЕНИТБИТЕ И УМИРАНИЯТА /ПЗРЖУ/

24.03.1893 г.

                                                                                                                                                                       

1. Съставяне на регистри по гражданско състояние и актове за гражданско състояние.

            Воденето на “Държавни регистри за гражданско състояние в България” се утвърждава на 15.12.1892 г. с приемането на Закона  за забележаване на ражданията, женитбите и умиранията”.

Законът за забележаване на ражданията, женитбите и умиранията е основния нормативен документ, даващ начало на всички бъдещи нормативи отнасящи се до отразяване на събития по гражданското състояние.

Съставят се регистри за регистрация на  гражданското състояние на населението.

Регистърът се е състоял от актове по гражданско състояние, които се въвеждат законово от 01.01.1893 г. Регистрите по гражданско състояние се водят след влизане в сила на Правилника за забележаване на ражданията, женитбите и умиранията от 24.03.1893 г. 

Съгласно чл. 23 от  ПЗРЖУ  “Когато не съществуват никакви регистри за раждания, женитби и умирания по каквато и да било причина, станали раждания, женитби и умирания могат да се доказват с писмени документи и със свидетелски показания.”

 

2. Имена на българските граждани по време на ЗЗРЖУ

Пример:          Акт за раждане от 1903 година.

Името на лицето  се е състояло от две имена: Васил Иванов

Родителите на детето също са се вписвали с две имена, като майката в акта за раждане се е вписвала само със собствено име и бащино име.

 

 

                                   

ЗАКОН ЗА ЛИЦАТА /ЗЛ/                                                                   Отменя:  ЗЗРЖУ и глава ІІ от Закона за наследството.

ДВ. бр. 273 от 17.12.1907 г.                                                              Действа до:  влизане в сила на Закона за лицата и семейството

в сила 01.1.1909                                                                                           

                                                                                                                       

1.      Именни традиции и законови изисквания относно имената при действието на ЗЛ.

 Пример: Акт за раждане от 1916 г.  Името на роденото лицето се е състояло от две имена – собствено и бащино. В някои случай се е вписвало и презимето на бащата.

Съгласно   Чл. 143.  Актът за раждане трябва да показва общината, къщата, годината, месеца, деня и часа на раждането, пола на новороденото, както и дали детето е родено живо или мъртво. Ако детето е родено живо, показва се още името, което са му дали или мислят да му дадат.
 2. Съдържание на актовете за гражданско състояние

Чл. 121. Актовете за гражданското състояние показват общината, къщата, годината, деня и часа, в които са съставени; името, презимето и качеството на длъжностното лице, което ги е съставило; името, презимето, възрастта, занятието, местожителството или местопребиваването на лицата, които са показани в качеството на заявители и на свидетели, и документите, представени от страните.
2.      Формиране на имената на гражданите в актовете за женитби

В актовете за женитба са е вписвало: името и  презимето на лицата сключващи брак.  В акта за женитба, съпругата се е показвала със собствено и бащино  име. След приключване на венчалния обред съпругата приема бащиното име на съпруга.

 

 
    

ПРАВИЛНИК ЗА ВОДЕНЕ РЕГИСТРИТЕ ПО                                             

ГРАЖДАНСКО СЪСТОЯНИЕ /ПВРГС/                                                  Действа до: 1950 г. след влизане в сила на ПВРГС

ДВ.бр.73 от 2.07.1929 г.                                                       

                                                                       

1. Формиране на имената на лицата в актовете за гражданско състояние:

             В заглавието на акта за раждане се вписва:

-          името, презимето и прякора -  в актовете от 1929 година, освен собственото име на лицето и презимето,  e имало възможност да се вписват като трето име /фамилия/ прякора.

Например: собствено име: Атанас; презиме: Георгиев; и прякор, според това например, какво е работил бащата или дядото: Керемедчиев.

            По този начин са се оформили  прякори от традиционните занаяти в България, които по-късно са се преобразували на фамилни имена.

            Примери за прякор от занаят: Железничаров, Авджиев, Дюлгеров, Воденичаров и много други.

 

2. Формиране на имената на лицата в акта за женитба:

Акт за женитба: Женитбата се обявява от длъжностното лице по гражданското състояние на общината, в пределите на която е станало бракосъчетанието/чл.50 ПВРГС/.

Женитбата, която се обявява се установява чрез представяне от съпрузите на едно свидетелство, издадено от духовното лице, което е извършило обряда на бракосъчетанието.

  След обявяването на женитбата и установяването на бракосъчетанието, длъжностното лице по гражданско състояние веднага, в присъствието на двама свидетели, съставлява акта /чл.52 ПВРГС/.

В акта за женитба се вписва: името, презимето и прякора, възрастта занятието, месторождението, местожителството, поданство, вероизповедание, народност, по- предното семейно положение и грамотността на съпрузите, а също така и родство по между им, ако има такова.

В акта  съпругата се показва само с името, презимето и прякора по  баща.

Актове  за женитба на български граждани съставени в странство  от гражданската власт в страни, дето гражданския брак е узаконен се вписва само по представен препис и заверен  превод от тях в регистрите на общината, където съпругът е имал последно местожителство.

 Акт за смърт: Актът за смърт се съставя от длъжностното лице по гражданско състояние на тази община в пределите на която се е случило събитието: смърт /чл.56 ПВРГС/.

В актовете за смърт омъжените жени се вписват с името, презимето по баща и по мъж.

 

 

 

75

Читалня / Наистина ли забравихме ИВАН ВАЗОВ?

« -: 26 Ноември, 2010, 12:46:52 »

Наистина ли забравихме ИВАН ВАЗОВ?

Уважаеми съотечественици,
На 27 юни се навършиха 160 години от рождението на патриарха на българската литература Иван Вазов. Гледах всички телевизионни програми, прерових всичко в Интернет – електронните издания на вестниците, различните сайтове, форуми и т.н. Не открих нито един ред за юбилея на Вазов. Авторът на “Епопея на забравените” е забравен от българите? Срамувам се, че съм българин, макар че вината не е моя. Още преди години една министърка на образованието и науката се изрепчи, че стихотворението на Вазов “Аз съм българче” няма място в  учебниците на децата, защото то звучало и щяло да попречи на пътя на България към Европа!?
И стигнахме апогея…
http://www.sobstvenik.com/?p=1102