Теми

1

Златна Българска Гайда / Златна Българска Гайда Копривщица 2014 г.

« -: 08 Август, 2014, 18:03:20 »

Златна Българска Гайда Копривщица 2013 3Национален фестивал за гайдарско майсторство „Златна Българска Гайда“ На 6 и 7 септември, солови изпълнители, групи, смесени състави, певци, танцьори и майстори на гайди ще си дадат среща в Копривщица за втори път.

По време на фестивала ще се представят млади и стари гайдари, свирещи на джура и каба гайда. Жури от техни колеги ще избере най добрите майстори. В късният следобед ще започне концерта на майсторите гайдари. На заник слънце, нестинари ще пресъздадат Нестинарско шествие с родови икони носени от млади момчета и Нестинарско хора с ходене по жарава.
В рамките на фестивала, за първи път ще се представи  Пътуващ фермерски БАЗАР „Исторична и здравословна храна“ България. Фермери и малки производители ще представят автентични и непознати храни. В Юнашката кухня ще се приготвят забравени бабини рецепти на живо. Всички предварително записани участници ще опитат безплатно Юнашкия кебап.

Академия „Кулинарен историк“ ще представи всички Юнашки съдове създадени за 4 години.

Юнашка тава

На 7 септември, рано сутринта, ще започне Балкански рекорд за Най-голямата лютеница приготвена в една тава. 1500 кг.  български зеленчуци и продукти ще бъдат приготвени на жив огън в Юнашката тава.
Подробности за програмата и дейностите ще намерите в http://goldbulgarianbagpipe.com/?page_id=7.

2

Стари закони, царе, султани / Византийско земеделско законодателство през VIII в.

« -: 11 Октомври, 2012, 20:27:42 »

3 е м е д е л с κ и  з а κ ο н
 
Земеделският закон е един от най-важните паметници от VIII в,, който съдържа интересни данни във връзка с аграрните отношения по това време и по-специално с положението на свободната селска община. Литературата върху него е твърде обширна. Срв. Д. Ангелов, История на Византия, ч. I, стр. 214 сл. Текст и превод на този закон с обяснителни бележки са поместени в „Извори за българската история", т. VI, София, 1960 г., стр. 208—220. Настоящият превод е направен по Zepos, lus Graecoromanum, II, Athenis, 1931, р.65—71.

 
1. Земеделец, като обработва собствената си нива, трябва да бъде справедлив и да не прекрачва междите на съседа си. А ако някой ги премине и намали частта на съседа си, ако е направил това при оране, той се лишава от своята оран, а ако е престъпил през време на сеитба, престъпилият земеделец се лишава и от посева, и от работата, и от добива.
 
2. Ако някой земеделец без знанието на стопанина на земята влезе в нея и я изоре или засее, да не получи нито за труда си за изораването, нито от добива, нито дори семето, което е засял.
 
3. Ако двама земеделци се споразумеят помежду си пред двама или трима свидетели да си разменят земите и са се споразумели за постоянно, волята им и размяната да остане в сила и да бъде постоянна и ненакърнима.
 
4.  Ако двама земеделци се споразумеят да си разменят земите по време на сеитба и едната страна се отвърне, ако зърното е посято, да не развалят договора. Но ако не е засято, да го развалят. Ако този, който се отвръща, не е изорал, а другият е изорал, и първият нека изоре.
 
5. Ако двама земеделци си разменят земи или за известно време, или за постоянно, и едната земя се окаже по-малка от другата, а те не са се уговорили за това, който има по-голямата част, да даде на притежателя на по-малката съответна част земя. Ако са се споразумели така, да не му дава повече.
 
6. Ако земеделец, който се съди за нива, влезе в нея без знанието на този, който я е засял, и я ожъне, ако се окаже прав, пак да не получи нищо от нея. Ако ли пък се окаже, че не е имал право, да върне в двойно количество ожънатия добив.
 
7. Ако две села спорят за граница или нива, нека съдиите разследват и да дадат правото на селото, което я е владяло повече години. Ако и границата е стара, нека старото владение бъде ненакърнимо.
 
8. Ако станала делба е онеправдала някои при жребието или в место-разположението, нека бъде възможно да се отмени делбата.
 
9. Ако земеделец-мортит ожъне без знанието на земедателя и прибере снопите, като крадец да бъде лишен от целия си добив.
 
10. Частта на мортита е девет снопа, а частта на земедавеца е един сноп. Този, който дели другояче, да бъде прокълнат от бога.
 
11. Ако някой вземе земя от обеднял земеделец и уговори само да я изоре, при подялба нека споразумението бъде в сила. Ако са се споразумели и за сеитбата, нека договорът бъде валиден.
 
12. Ако земеделец вземе от някой обеднял земеделец на изполица за обработване лозе, но не го подреже, както се следва, не го окопае и не му постави колове, да не получи нищо от добива.
 
13. Ако някой земеделец вземе земя, за да я засее на изполица, и в определеното време не я изоре, но разхвърли семето отгоре по земята, да не получи нищо от добива, защото е излъгал и се е подиграл над собственика на земята.
 
14. Ако този, който вземе на изполица нивата на отсъстващ обеднял земеделец, се откаже и не я обработва, да предаде добива в двойно количество.
 
15. Ако някой вземе на изполица за обработване, а се откаже преди започване на работата и заяви на собственика на нивата, че не е в състояние да я работи, а притежателят на нивата не обърне внимание, изполичарят не понася никаква отговорност.
 
16. Ако земеделец вземе за обработване лозе или земя, като се уговори със собственика, и като вземе залог, започне работа, но после се откаже и го изостави, да заплати съответно за нивата обезщетение и нивата да си вземе собственикът.
 
17. Ако земеделец се заеме да обработва обрасла земя на друг земеделец, да се ползва от добива й три години и тогава да я върне на собственика й.
 
18. Ако земеделец, който няма възможност да обработва собственото си лозе, го напусне и отиде другаде, държавните бирници да оберат плода му, без да има право земеделецът, ако се върне, да им иска виното.
 
19. Ако земеделец напусне собствената си нива, които я обработват, да плащат всяка година извънредните данъци. В противен случай да бъдат отговорни в двоен размер.
 
20. Който сече чужда гора без знанието на стопанина й, и при обработката на земята, и при засяването и да не получава нищо от нейния добив.
     
21. Ако земеделец построи къща и си засади лозе в чужда нива или място, а след някое време дойдат и стопаните на мястото, те нямат право да съборят къщата и да изкоренят лозите, но могат да получат равностойно място. А ако този, който е построил къща или засадил лозе в чужда нива, откаже да даде равностойно място, стопанинът на мястото има право да изкорени лозите и да събори къщата.

22. Ако земеделец във време на копан открадне лопата или мотика и след време бъде открит, да плаща за това за всеки ден по 12 фола. Също така и който открадне във време на подрязване на дървета градински нож или по време на жътва сърп, или във време на сечене на гора брадва.
 
23. Ако пастир вземе сутринта от земеделец вол в стадото си и се случи волът да бъде разкъсан от вълк, да покаже трупа на стопанина му и няма да подлежи на отговорност.
 
24. Ако пастир вземе вол и го загуби и в същия ден, в който волът е изчезнал, не съобщи на стопанина на вола, че „там и там го видях, какво стана после, не зная", да не се смята за невиновен, а ако пък е съобщил, да се смята за невиновен.
 
25. Ако пастир вземе сутринта вол от земеделец и тръгне на паша, а волът се отдели от стадото и навлезе в обработена земя или лозя и причини щета, да не се лишава от заплатата си, но да възстанови щетата.
 
26. Ако пастир вземе сутринта вол от земеделец и волът се загуби, да се закълне в името на господа, че не е злоупотребил с него и че не е виновен в загубването му, и да не подлежи на отговорност.
 
27. Ако пастир вземе сутринта от земеделец вол и се случи той да се нарани или ослепее, да се закълне пастирът, че той не го е повредил, и да не подлежи на наказание.
 
28. Ако пастир се закълне за загубването на вол или за нараняване или ослепяване и по-късно със сигурност се установи, че се е заклел лъжливо, да му се отреже езикът и да възстанови загубата на стопанина на вола.
 
29. Ако пастир с тоягата, която носи със себе си, убие вол или го нарани, или ослепи, да не се смята за невиновен и да бъде наказан. А ако стори това с камък, той е се смята за виновен.
 
30. Ако някой скъса звънец на вол или на овца и бъде признат за крадец, да бъде бит с камшик. А ако животното се загуби, този, който е скъсал звънеца, да го набави.
 
31. Ако има израснало дърво в участъка на обработено място и ако съседният участък е градина и се засенчва от близкото дърво, собственикът му да му отреже клоните. А ако не е градина, да не се отрязват клоните.
 
32. Ако бъде посадено дръвче от някого в неподелено място и след това при делбата то попадне в чужда част, да няма право над дървото друг освен този, който го е посадил. А ако собственикът на мястото каже, че „това дърво ми пречи", на този, който го е отгледал, да дадат друго вместо това дърво, а това да му вземат,
 
33. Ако градински пазач бъде заловен, че краде вътре в мястото, на което е пазач, да се лиши от заплата и да бъде здраво набит.
 
34. Ако ce залови нает овчар да дои стадото тайно от стопанина му и да продава (млякото), да бъде бит и лишен от платата си.
 
35. Ако бъде заловен някой да краде чужда слама, да я върне в двойно количество.
 
36. Ако някой вземе вол, магаре или друг добитък без знанието на стопанина му и си отиде по работа, да даде наем за него в двоен размер. А ако по пътя добичето умре, да даде две вместо едно (такова), каквото е било животното.
 
37. Ако някой вземе за работа вол и той умре, съдиите нека направят разследване. Ако той е умрял при тая работа, за която е бил поискан, да не се смята за виновен. А ако е умрял на друга работа, да даде цял здрав вол.
 
38. Ако някой види вол в лозето си или в нивата си, или на друго място да прави пакост и не го предаде на стопанина му, за да си поиска от него всичкия унищожен плод, но го убие или осакати, да даде вол срещу вол, магаре срещу магаре или овца срещу овца.
 
39. Ако някой сече в гора дърво и по невнимание остави то да падне и да убие вол, магаре или друго такова животно, да даде глава срещу глава.
 
40. Ако някой, като сече дърво, хвърли отвисоко по невнимание брадва и убие чуждо животно, да даде (на стопанина също) такова животно.
 
41. Ако някой открадне вол или магаре и бъде уловен, като бъде бит, да върне в двоен размер животното и всичко изработено с него.
 
42. Ако някой иска да открадне вол от стадо и стадото, като се разбяга, бъде издавено от зверове, да бъде ослепен.
 
43. Ако някой излезе да прибере собствения си вол или магаре и като го гони, подгони с него и друго животно, а не го прибере с него и то се загуби или бъде изядено от вълци, да даде на стопанина му вол срещу вол или магаре срещу магаре. Ако пък съобщи и покаже мястото, като обясни, че не му е било възможно да го удържи, да се смята невиновен.
 
44. Ако някой намери в гората вол и го заколи и му вземе месото, да му се отреже ръката.
 
45. Ако някой роб заколи вол, магаре или свиня, господарят (на роба) да го заплати.
 
46. Ако някой роб, решил да краде нощем, отмъкне овците от кошарата и те погинат или бъдат разкъсани от зверове, да се разпъне, както убиец.
 
47. Ако нечий роб често краде нощем добитък или често отмъква добитъка, да се искат щетите от господаря му като знаещ вината на роба. А самият пък роб да бъде разпнат.
 
48. Ако някой види, че вол върши пакост, и не го предаде на стопанина му, за да си възвърне щетата, но му отреже ушите или го ослепи, или му отреже опашката, стопанинът му да не го приема, но да получи друг вместо него.
 
49. Ако някой види свиня, овца или куче да върши пакост, да я предаде най-напред на стопанина й. След това втория път, като я предаде, да отправи предупреждение към стопанина й. Третият път да отреже опашката или ушите й или да я убие безнаказано.
 
50. Ако вол или магаре, като влиза в лозе или в градина, падне в рова на лозето или на градината и умре, да се смята невиновен стопанинът на лозето или на градината.
 
51. Ако вол или магаре, като влиза в лозе или в градина, се набоде на коловете на оградата, собственикът на градината да се смята невиновен.
 
52. Ако някой постави капан през времето, когато се събират плодовете, и в него падне куче или свиня и умре, поставилият капана да се смята невиновен.
 
53. Ако някой след първо и второ нанасяне на щета убие и не предаде животното на стопанина му, за да получи обезщетение за щетата, да предаде такова (животно), каквото е убил.
 
54. Ако някой затвори свиня или куче и ги убие, да заплати в двоен размер.
 
55. Ако някой убие овчарско куче и не съобщи и зверове нападнат кошарата, когато след това бъде открит убиецът на кучето, да върне цялото стадо заедно със стойността и на кучето.
 
56. Ако някой запали огън в собствената си гоpa или в нивата си и огънят премине и запали къщи или плодни ниви, не се осъжда, ако не е направил това при силен вятър.
 
57. Който подпали чуждо землище или сече чужди дървета, се осъжда в двоен размер.
 
58. Който подпали плет на лозе, да бъде бит и да му бъде дамгосана ръката и освен това да се накаже с връщане в двоен размер на щетите.
 
59. Който сече или изкоренява чужди плодни лози, да се накаже с отсичане на ръката и да бъде глобен.
 
60. Които през време на жътва навлизат в чужди землища и разпиляват снопи, класове или бобови растения, да им се отнемат дрехите и да бъдат бити.
 
61. Които влизат в чужди лозя или смокинови градини, ако са сторили това, за да ядат, да не бъдат наказвани. Ако пък за кражба, да бъдат бити и да им се отнемат дрехите.
 
62. Които крадат рало, палешник или ярем, да бъдат наказани според броя на дните, които са изминали, откакто е станала кражбата, на всеки ден по 12 фола.
 
63. Които запалят или откраднат чужда кола, да я заплатят в двоен размер.
 
64. Които за вражеско отмъщение подхвърлят огън на хармана или купите, да бъдат изгорени на клада.
 
65. Които подхвърлят огън в постройка за слама или сено, да бъдат наказани с отсичане на ръката.
 
66. Които събарят чужди къщи самоволно или разсипват плетове, за да оградят или за да си построят свои, да бъдат наказани с отсичане на ръката.
 
67. Ако се окаже, че които вземат нива под лихва, са използвали добива й повече от седем години, съдията да реши, целият годишен доход след седмата година и половината от дохода преди това да се причисли към главницата.
 
68. Който бъде заловен да краде жито в чужд имот, да бъде бит с камшик първия път със сто удара и да възстанови на собственика откраднатото. Ако се залови втори път, да плати откраднатото в двоен размер. Третия път да бъде ослепен.
 
69. Който краде нощем вино от бъчва или от чебър, или от лин, да бъде подложен на същото наказание, каквото е описано в по-горния член.
 
70. Които имат по-малка мярка за жито и вино и не спазват старата мярка, предадена от прадедите, но поради користолюбие накърняват определените мерки, да бъдат бити като нечестивци.
 
71. Който предаде за паша животни на роб без знанието на господаря му и робът ги продаде или ги направи негодни по някакъв друг начин, да се смята невиновен робът и господарят му.
 
72. Ако роб със знанието на господаря си вземе по някакъв начин животни и ги изяде или по някакъв друг начин ги погуби, господарят на роба да възстанови щетата на техния собственик.
 
73. Ако някой минава по пътя и намери осакатено или убито животно и като го съжали, съобщи, а стопанинът на животното подозира, че известителят е извършил злосторството, той да се закълне за осакатяването, а за убиването никой да не бъде държан за отговорен.
 
74. Който убива чуждо животно по какъвто и да било повод, като бъде открит, да възстанови загубата на стопанина му.
 
75. Който убива овчарско куче с отрова, да получи сто удара с камшик и да заплати двойната цена на кучето на стопанина му. Ако е последвала и загуба в стадото, убиецът да възстанови цялата щета като виновник за убиването на кучето. Кучето да бъде освидетелствано и ако е било ловджийско, нека да бъде, както казахме по-горе. Ако е било обикновено, както се случва по-често, за наказние да бъде бит и да заплати само стойността на кучето.
 
76. Ако две кучета се сдавят и стопанинът на едното удари чуждото с нож, тояга или камък и от тоя удар кучето ослепее или умре, или пострада в нещо друго, той, като заплати на неговия стопанин стойността му, да получи 12 удара с камшик.
 
77. Ако някой, който има зло куче, което се нахвърля срещу другите кучета, насъска злото куче срещу по-слабите кучета и се случи някое куче да бъде осакатено или да умре, същият, като възстанови щетата на стопанина му, да получи 12 удара с камшик.
 
78. Ако някой ожъне своя дял тогава, когато съседите му още не са ожънали своите дялове, и пусне добитъка си и направи пакост в имота на съседите си, да бъде бит с 30 удара и да възстанови загубата на пострадалия.
 
79. Ако някой е обрал собственото си лозе, докато други лозя още не са обрани, и пусне в тях добитъка си, да бъде бит с 30 удаpa с камшик и да възстанови загубата на пострадалия.
 
80. Ако някой, който се съди с другиго, самоволно изсече лозите му или пък някое друго дърво, да му се отреже ръката.
 
81. Ако някой, който живее в селото, реши, че известна общинска земя е годна за построяване на мелница, и я вземе, след това, след завършването на постройката, селската община обвини собственика на постройката, че е присвоил общинска земя за свои нужди, тя да му даде цялата припадаща се сума за изкарване на постройката и да стане съучастница на този, който е започнал работата.
 
82. Ако при подялба на земята на селото някой намери на собствената си част място, подходящо за постройка на мелница, и се заеме с построяването й, земеделците, които са взели другите участъци, нямат право да възразяват нищо портив тази мелница.
 
83. Ако водата, която отива в мелница, опустоши обработени земи или лозя, да се дава обезщетение за вредите. Ако ли не се даде, мелницата да се спре.
 
84. Ако стопаните на обработена земя не желаят да преминава вода през техните земи, да имат право за това.
 
85. Ако земеделец намери чужд вол да прави пакост в чуждо лозе и не съобщи на стопанина му, но като иска да го прогони, го убие или осакати, или намуши с кол, да му даде пълно обезщетение.

3

Кадастър / Вече възложени изработвания на кадастрални карти

« -: 25 Юли, 2011, 07:47:54 »

Вече възложени изработвания на кадастрални карти и кадастрални регистри на райони на София по фирми до началото на 2009 г.

 

Район „Красна поляна” - „Мапекс” АД

Район „Искър” - „Пулсар – С” ООД, „Ф енд Ф консулт – България” ООД, „Кохаб” ЕООД

Район Младост - ЕТ „Румен Георгиев – Глобал Гео”

Район „Връбница” - „ОМЕКС” ЕООД и „Ленд дейта център” ООД

Район „Надежда” - „Геотехноинженеринг” ЕООД

Район „Люлин” - „Геопланпроект” ЕАД

Район "Сердика" - „Консултантска агенция Аргус” ООД, „Геотехинженеринг” ООД и „Спел - 96” ООД

Район „Овча купел” - „Геокад - 93” ЕООД

Район „Средец” -  „Консултантска агенция Аргус” ООД и „Спел - 96” ООД

Район „Оборище” - „Консултантска агенция Аргус” ООД и „Спел - 96” ООД

Район „Панчарево” -  „Пулсар – С” ООД и „Интерфейс – Петко Казанлъклиев”

Район „Витоша” - „Родон” ЕООД, „Янки” ООД, „Геометрал - България” ЕООД

Район „Кремиковци” -  „Геомера М+Р” ЕООД

 

4

Стари закони, царе, султани / Копривщица като спомен за саможертва

« -: 29 Април, 2011, 12:47:36 »

Площад пълен с хора, очакващи нещо да съпреживеят. Едни са били вече тук по няколко пъти, други са чули че е интересно, но най много са семействата с отраснали тинейджъри.
Невероятно е какво ще се случи с разсеяните им погледи, след началото. А началото е ежегодния спектакъл на живо, представящ избухването на Априлското въстание. Подготовката, кафенето, мостчето, конака, заптиетата, съдбовния изстрел, Кървавото писмо, запотените коне, и цялото усещане за случващо се сега, не може да бъде предадено а само усетено. Хората които участват не са артисти, а внуци, правнуци и праправнуци на реалните участници. Всеки си знае мястото и преживява събитието, а не просто участва. Няма смисъл да се преразказва историята, но има смисъл да се чуе чаткането на конските копита по калдъръма, да се види ентусиазма на обикновения човек и да се усети настръхването на участници и публика при обикновените думички
„Братя! Вчера пристигна в село Неджеб ага, из Пловдив, който поиска да затвори няколко души заедно с мене. Като бях известен за вашето решение, станало в Оборищкото събрание, повиках няколко души юнаци и след като се въоръжихме, отправихме се към конака, който нападнахме и убихме мюдюра, с няколко заптии… Сега, когато ви пиша това писмо, знамето се развява пред конака, пушките гърмят, придружени от ека на черковните камбани, и юнаците се целуват един други по улиците!… Ако вие,братя, сте биле истински патриоти и апостоли на свободата, то последвайте нашия пример и в Панагюрище… ”

Фотоапарати и камери следят и запечатват историята, но не могат да запомнят онази малка пареща сълза на гордост, учестения пулс и бучката в гърлото.
Не е нужно да се оглежда човек, за да усети че е частица от нещо, за което е жадувал през целия си съзнателен живот. Това е денят за „Осанна” и „Да живей”.Много скоро за героите ще дойде време и за „Разпни го”.На тръгване погледнете голямата синя къща в ъгъла на площада, където е била „Спицерията”. Там са затворили героите, но не разказвайте на децата си тази история. Рано им е. До „Разпни го” има още време. Дано при тях не дойде.
Ангел Ангелов
Снимки: Марияна Панчева
Тази година празника ще бъде от 11.00ч. на площад „20-ти Април“ в Копривщица. Откъснете децата си от компютрите, и им предайте един урок по жива история. Няма кой друг, бабите вече не разказват приказки.
http://www.sobstvenik.com/?p=2654

5

Стари закони, царе, султани / Непознатата Копривщица и Кървавото писмо

« -: 23 Април, 2011, 10:43:37 »

Непознатата Копривщица и Кървавото писмо

[/b]

Има места в които нещата се случват без да могат да бъдат контролирани.За Априлското въстание е писано много.За съжаление това е едно от големите събития, за което се говори с плакатен и криворазбран патриотизъм.Първата пушка, Калъчевия мост, Неджип ага, тайната вратичка, Кървавото писмо,огнения герой Бенковски с Хвърковатата чета.Това са основните клишета за които се сещаме когато се каже Копривщица и Априлско въстание.
В поредица от публикации ще се опитаме да разкажем какво всъщност се е случило на това необикновено място наречено Авраталан.Като как от едно сгушено в планината място, са се появили като от нищото уникални хора и личности, променяли родната и световна история.Ще припомним някои от забравените или нарочно крити факти и спомени на съвременници.
Някои са шокиращи.Калдъръмените сокаци на Кокон махала, все още крият неказани  и премълчани думи.Копривщица не е в музеите, шарените къщи, големите дувари и тежките порти.Не е и в казионните слова на преклонение и възхвала.
Тя е там, където всеки от нас я постави.
Тя е там, на площада, когато се възпроизвеждат събитията от априлските дни, и в гърлото засяда една бучка на гордост.
Тя е там, където са приказките на бабите ни за вехти войводи и златни алтъни.
Тя е при това писмо, което да си припомняме.
„Братя!
Вчера пристигна в село Неджеб ага, из Пловдив, който поиска да затвори няколко души заедно с мене. Като бях известен за вашето решение, станало в Оборищкото събрание, повиках няколко души юнаци и след като се въоръжихме, отправихме се към конака, който нападнахме и убихме мюдюра, с няколко заптии… Сега, когато ви пиша това писмо, знамето се развява пред конака, пушките гърмят, придружени от ека на черковните камбани, и юнаците се целуват един други по улиците!… Ако вие,братя, сте биле истински патриоти и апостоли на свободата, то последвайте нашия пример и в Панагюрище…
Копривщица, 20 априлий 1876 г.
Т. Каблешков.

 http://www.sobstvenik.com/?p=2605

6

Пътеводител на Собственика / Бутат подобрения и пристройки по балкони и тераси

« -: 11 Април, 2011, 02:01:14 »

Бутат подобрения и пристройки по балкони и тераси

Екшън план срещу терасите самоделки готви Столична община. Инспектори започват масови проверки за незаконното строителство в София и по-точно срещу пристроените тераси и дори цели стаи към панелките. Над 200 са регистрираните до момента незаконни балкони, входове и дори цели стаи.
Най-фрапиращите според инспекторите са достроените помещения от по 30 квадрата в столични кв. „Левски“. Всички апартаменти на блоковете в района имат огромни тераси, които обаче собствениците им нямат право да застрояват без документи. Проверка на „Стандарт“ обаче показа, че 90 на сто от терасите са се превърнали в гарсониери, детски стаи и покрити барбекюта.
„Никой не е искал позволение от районната администрация, за да преустрои жилището си“, коментира самоделките кметът на район „Подуяне“ Ева Митова. Тя допълни, че за да не се събори построеното, собствениците трябва да искат разрешение от общината и съседите си. „Ако документи и съгласие няма, общината също няма голям избор, освен да предприеме посочените от зокона мерки“, коментира още Митова.
Колегата й от район „Надежда“ Димитър Димов пък се натъкнал на друго незаконно строителство. Няколко собственици на апартаменти в кв. „Свобода“ си правили частни входове в блока. Вместо да плащат разходи за ток и чистачка, те си избили собствени стълбища през балкона. Вратата на едно от семействата е на гърба на блока. Входът си има самостоятелни лампи, пристроени стълби с рампа и дори импровизиран двор, който всъщност е общата площ пред блока. Собствениците на апартамента си паркират автомобила пред входа, а до жилището си стигат по направена от тях пътека в тревата.
В „Младост 4″ пък собственик на 2-стаен апартамент на деветия етаж решил, че жилището му е малко, присвоил терасите към стаите си и си направил допълнителен балкон. Терасата виси на метални винкели на гърба на блока. „Четирима алпинисти завариха железата преди 2 години“, обясниха съседи. Те допълниха, че на няколко пъти от блока се откъртвала мазилка, тъй като самоделната тераса се държи за панелите.
„Хората не подозират колко опасно е да си строят сами тераси, та даже и стаи. Масова практика е козирката на входа собственици на жилища да я превръщат в частна тераса“, обясниха от общината. И допълниха, че проверките за незаконното строителство ще започнат през май. „Остъкляването на терасите не е такъв проблем като дострояването им“, обясниха още от кметството в София, като уточниха, че само един на всеки сто столичани е взел разрешение за дострояване на панелка.
20 разрешителни за балкон
Над 20 документа са необходими, за да достроим балкона си по законен начин. Първо трябва да се представи проект на архитекта на районната администрация, обясни главният архитект на столицата Петър Диков.
След като той бъде одобрен, се дава и позволение за преустройство или дострояване на терасата. За поставяне на стълби към първия етаж на блока пък е необходимо и разрешително за строеж, обясниха от общината.
Задължително е също да се иска позволение от съседите. В момента, ако човек иска да си пристрои стълби към апартамента, това е почти невъзможно, обясни за „Стандарт“ кметът на „Надежда“ Димитър Димов.
Старата практика е била това да става още с отстъпване право на строеж. Например на един или два квадрата, където стъпват самите стълби. Ако собствениците на жилището са си платили правото на строеж, зависи и за какъв период, тогава стълбите могат да останат, добави той.
И климатиците са незаконни
http://www.sobstvenik.com/?p=2467

7

Читалня / Имотни измами

« -: 10 Януари, 2011, 09:40:07 »

Стотици измамени от имотната мафия

8

Читалня / ГЕРГАНА Прости ни ако можеш.

« -: 04 Януари, 2011, 22:32:54 »

Публикувам този материал в знак на съпричастност във връзка с молбата на автора

Здравейте. Специално направих регистрация в този и множество други форуми, с цел да дам някакъв вид публичност на трагедията сполетяла нашето семейство, вследствие некадърността и алчността на един детски хирург.Става въпрос за момиче на 4 години и 6 месеца- моя първа братовчедка.Ще се опитам да опиша подробно.

Гергана (така е името на детето), беше здраво, весело, жизнерадостно дете. Както всяко друго нормално за възрастта си. Не страдаше от никакви тежки заболявания, които биха довели до тежки усложнения. Напоследък боледуваше по- често от гърло. Поради тази причина бе решено да й бъдат премахнати сливиците чрез операция в УМБАЛ "Царица Йоанна-ИСУЛ-". След, като се посещава исул се попада на "големия" доктор (тази титла е обидна) Маджунов.Той ги посреща с цената от 200 лева и лоши маниери. Това е и цената на човешкия живот в България днес. Операцията бе насрочена за 8 Декември. Ден преди операцията бяха извършени всички нужни изследвания в поликлиниката. Мнението на личната лекарка на детето, бе че изследванията не са добри понеже детето кашля и е с хрема, и че всеки уважаващ себе си хирург ще откаже да оперира и ходенето до ИСУЛ е безполезно. Но при посещението на 8ми сутринта, Маджунов дава обяснение, че операция е абсолютно задължителна. Точните думи са "докато не се направи операция на това дете, то няма да спре да кашля, поневе от сливиците се стича секрет в дробовете му". Неговият коментар към личната лекарка е- " Ако много разбира, досега да го е излекувала". Като оставим настрана махленският му език и цинизъм, се вижда че заради 200 лева е готов да направи рискова операция. В 8 часа на 8ми Декември е извършена операцията с пълна упойка. Резултатът е шевове на местата на сливиците "заради това че са били подути вследствие болестта". Детето е освободено още същия ден, а не както пише в епикризата "на 9ти". На 9ти сутринта, родителите отиват на преглед с детето при Маджунов. Първият въпрос на вратата е " Вие внесохте ли си сумата от 200 лв за избор на екип? Отидете в кафето, купете коли, натурален сок, бонбони за да почерпите екипа провел операцията." Прегледа е махленски и трае буквално секунди. Коментара е че операцията е перфектна. Оттук нататък започват мъките.

Детето постоянно подържа температура и кашля, въпреки уверенията на Маджунов. На 15ти детето започва да повръща кръв и съсиреци през устата и носа си. Веднага е отведена в ИСУЛ. Приема се от дежурен лекар- д-р Йорданов,тоя я прие и препоръча на докторите детето да се свали в операционната и да се презашие, но Маджунов на другият ден казва че е добре и няма нужда от нова оперция, прават се промивки и се слага система. Не се провежда кръвопреливане. Детето е прието за 1 нощ. На сутринта минава визитация. Завеждащият отделение, след като прочита картоните, пита кой доктор е отговорен за детето. Маджунов отговаря че е той. Следва разговор "- Маджунов, погледни си пациентката.". Отговорът е " добре е, да бъде изписана". Отговорът му, може би е продиктуван от липсата на финансов стимул от страна на родителите.Дори успява да твърди, че детето трябва да започне да яде твърда храна, понеже е по- добре. Естествено, детето е изписано с рецепта за антибиотик " Оспамокс" и се прибира вкъщи. До последният ден, детето не спира да се оплаква от болка в дясната част, където се е намирала сливицата й. Отново е водена при личен лекар, на 23ти Декември. Мнението на доктора е , че детето не е добре и трябва да бъде заведена в ИСУЛ. Забелязан е съсирек на дясната сливица. След като се прибират от поликлиниката, детето отново започва да повръща кръв и съсиреци и към 15 часа е откарана в ИСУЛ. Детето все още е контактно и се държи нормално. Отново се правят изследвания, като преди  това се разтакават, понеже в бързината, майката е забравила личната си карта. Като се разрешава въпроса за самоличността на родителя, който докторите са свикнали да виждат последните дни, детето се поставя на системи. Отново няма кръвопреливане. Хемоглобина е изключително нисък. Между 20:30 и 21:00, детето отново повръща локви кръв и колабира. След неуспешни опити за свестяване, детето е отнесено в шокова зала на ръце. Незнайно по кое време, е извикана линейка с екип от 3та градска болница за да асистира. Екипът от 3та градска излиза минути след като влиза с коментара "Викнаха ни късно, изпуснахме детето". През това време никой не знаеше за кой е насочен този коментар. Сами можете да си представите чакащите роднини вкл. майката и бащата. Така от 21:00 до 24:00, часовете се нижеха и ние чакахме информация, която никой не даваше. Към 24:15 излезе доктор, който съобщи на родителите страшната вест, че детето е починало от кръвозагуба, и че още при първият кръвоизлив раните е трябвало да бъдат презашити и да се установи откъде излиза кръвотечението. Също така операцията е била извършена в неподходящо време, заради настинката на детето.

Оттук нататък, започват още по- големите мъки. Заради празниците няма кой да извърши аутопсия на детето и да се прибере за да бъде погребано. На другият ден се отива в 5то РПУ за да бъде подадена жалба, за лекарска грешка и немарливост, заради която се спомина детето по зверски начин. Роднините са посрещнати на входа с коментар, че е трябвало да бъде подадена жалба веднага след кончината на детето и да се извика полицията веднага след това. Като че ли всеки ден погребваме деца, и знаем какво е нужно да се направи. Никакви думи не могат да опишат ситуацията в болницата непосредствено след смъртта на детето. Мога да ви убедя, лично бях там, и на никой не му е минало през главата полиция , жалби, съдилища и т.н. След огромни караници и допълнителни нерви за опечалените роднини, полицията решава да приеме жалбата. Тези събития се случват на Бъдни Вечер, непосредствено преди Рождество Христово. Ражда се спасителя, а нашето дете си заминава. На 27ми, сломените родители са съсипани. Искат да вземат трупа на детето, за да го погребат, като вдигат ръце от преследване на закона и отказват аутопсия с мотив "истината никога няма да излезе наяве, а и да излезне няма да има наказан лекар заради недосегаемостта им в България". Но аутопсия е извършена заради настояването на главният доктор на болницата. Коментара на "тройната експертиза" е , че мястото на дясната сливица е разкъсано и смъртта е настъпила вследствие на кръвозагуба. Неофициалният коментар на експертите е "че в тялото няма капка кръв, от която да се вземе проба. На 28ми погребахме Гергана Пламенова Илиева и я положихме в студената земя на гробищен парк "Бакърена Фабрика". Тези 5 дни не бяха 5 дни а 50 години мъки за цялото семейство.

На първо място написах всичко това тук, за да дам публичност на това зверско убийство и да предупредя всички хора готвещи се да се лекуват в ИСУЛ. А всъщност не само ИСУЛ.Гответе си пари братя, иначе нищо не ви чака.

Искам да задам няколко въпроса към Маджунов, екипите работели върху убийството на Гергана на 15ти и 23ти.

Докторе, какво да кажем на 2 годишното братче на Гери- Андрей, когато пита къде е кака ?

Господа доктори, спахте ли добре тези дни, ядохте ли, пихте ли, празнувахте ли светлите празници ? Нашето семейство е загробено и винаги светлите християнски празници ще останат в нас в символ на мъките. Вие носите ли сърца и души или сърцата са ви от камък ? Докога докторите ще убиват безнаказано ? Както плода в Горна Оряховица ? Виновни няма както винаги. Вие търговци ли сте, банкери ли сте, предприемачи ли сте, лихвари ли сте, бирници ли сте, кожодери ли сте, касапи ли сте, какви сте в крайна сметка ? Откога клетвата, която сте подали не важи ? Кога най- после поне 1 лекар ще бъде виновен ? Кога най- сетне ще си признае някой доктор за грешката си? Как може през 21 век да умреш от нещо което много хора дори не наричат операция?

Моята молба е, всеки който е прочел тези редове и е съпричастен за мъката ни и е бесен от извършеното убийство на Гери да помогне по някакъв начин. Дори като разпространи написаното от мен. Това е моят начин да покажа на обществото какво се случи. Това е единственото, което мога да направя за паметта на малката ми братовчедка. Сбогом Гери..

9

Стари закони, царе, султани / ДЪРЖАВНА УРЕДБА на Турция

« -: 26 Ноември, 2010, 08:47:17 »

Имаме обща история, и те сме ние, и ние сме те.

Балканският  полуостров (без Босна) турците нарекли Румелия (изкривено от Романия)  Мела Азия носела името Анадол. Между Анедола и Румелия се издигал славният престолен град Константине (Стамбул), седалище на падишаха и център на отоманското великолепие. Турците били добри войници и добри администратори. 
Страната била разделена на пашалъци (вилаетни области), санджаци (военни окръзи), кази (околии), нахии и общини.
Начело на държавата стояли: 
1. СУЛТАН, падишах, с неограничена власт, по светските работи, и съгласно основния закон – корана,  халиф на мохамеданите.

2. Шеих-ул-ислям – духовен глава на мусулманите, велик мюфтия, тълкувач на корана и вероизповеданието. За всяко важно предприятие на правителството Шеих-ул-ислямът тря6вало да издаде фетва (разрешение), дали то е съгласно или не със свещения закон. Нито едно правителствен действие не се брояло станало, нито бивало да се възприема, ако нямало за него изработена фетва. Шеих-ул-ислямът пазел свещеното знаме (санджак-и-шериф) - и, когато го развеел, всеки мусулманин бил длъжен да умре за Мохаиедовата вяра.

3. Велик везир – помощник и заместник на султана, началник на всички граждански и военни власти, главен полководец. Под неговата власт били подчинени всички паши, завеждащи отделните клонове на управлението; той пазел държавния печат (турата).

4. Диван. Имало  два дивана,: единит 6ил съвет на султана с най-близките си; другият бил Министерският съвет от главните паши с Шеих-ул-исляма. Последният  заседавал под председателството на великия везир. Диванът бил правителството, наречено още "Висока порта" 
(Поради голямата ограда и високата каменна сводна порта на конака (двореца), в който в старо време живял великият везир и работело правителството, последното часто се именувало  от  европейците  "Висока nopma).

Администрацията  - намирала в ръцете на пашите (валиите), бейовете, спахиите, кадиите и други. Пашите-валии имали военна, административна и стопанска власт. Те плащали на султана определен данък и помагали с войска, а сами редели и управлявали своите вилаети почти самостоятелно, като сатрапи. Валията имал върховно право да съди, коли, беси и изобщо да наказва със смърт, без никакви формалности. От него зависел стопански и финансово пашалъкът, той сам разхвърлял данъците. Той подържал чиновническия персонал и голям военен щат според приходите на пашелъка. Когато получавал заповед от султана, той се поставял на чело на въоръжените сили в цялата област, също и когато границата бивала заплашвана. Не държавата, а всеки паша се грижел за добрата уредба на областта.
Ако валията бивал честен, работлив и способен, в пашалъка настъпвало ред, право и благосъстояние: данъците не се усещали; пътища, чешми, мостове се правели, крепостите се подържали, джамии се издигали, болници и трапезарии се устройвали.
Валиите били подчинени на великия везир и се сменявали с добром или насилствено, ако отиват против султанските разпоредби.
Вилаетите се делели на санджаци (окръзи) със същата уредба, като пашалъка. Санджак значи знаме. Колкото санджаци имало в един пашалък, толкова и главатари водели войски със своето знаме. Начело стояли санджак-беят, кадията (ходжата) от първенците мусулмани. Санджакът се делял на кази (околии), начело с каймакам и местен кадия. Селските общини се управлявали от мухтара (кметове), народни войводи и князове.

Правосъдието било в ръцете на  кадиите и разните духовни съдилища, които съдели по шерията (изводни правила от корана).
Своите заповеди султанът издавал до всички органи чрез особени височайши повеления, наречени 6ерат, ферман, хат-и-шериф, хат-и-хумаюн. Всички се подписвали и подпечатвали  със султанската mypa (печат) от името на султана. Интересна е формата на всеки ферман, а от съдържанието на ферманите се вижда, че централната власт не винаги е действала грубо и заповеднически към своите органи, напротив, залягала е чрез доказателства, разсъждения и дълги съображения да ги убеди в полезноста на своите мероприятия, да възбуди у тях съзнение и  лично достойнство, че трябва добросъвестно, дейно и честно да служат на държавата. В ферманите често се излагат дълго и широко убедителни съвети към турските власти, да се отнасят кротко и справедливо към привилегированата рая, тъй като от нейната преданост и верност зависел твърде много успехът на възложените й обществени и държавни длъжности.
Във всеки ферман има три чести:
а) славословие,
б) изложение и
в) заключение.
В славословието султанът се обръща към чиновника, комуто се адресира ферманът, с високоласкателни думи и изрази.
Например – султан Мохамед IV (1683 г.) пише до везира така: "До славния, достойния и висоиопросветения ми пръв съветник, главния велик везир, всенароден служител, разпоредител на народните учреждения, – ти, който умно и с дълбока проницателност управляваш общите дела; ти, който с дипломатическо умение, смело и справедливо изкарваш до добър край важните държавни и народни работи; ти, който здраво уякчаваш основите на империята и благополучието; ти, който  консолидираш и закрепваш стълбовете на благоденствието и на великолепието, и ти, който преизобилно си надарен и  облагодетелствуван с всички земни и духовни блага, мой велики везирю, с чин паша и генерал губернатор на Румелия, – нека всевишния бог продължи за дълго време твоята слава  и  увеличи  силата  на  властта ти!"
До кадията султанът пише:
До високообразования ми достоен и справедлив кадия съдия в София: – ти, който си високопросветен мусулманин; ти, който си избран орган да развиваш в името на свещения шерият правосъдие и да издаваш законни присъди и решения; ти, който  разпространяваш  дин-исляма и вероучението на великия пророк, в качество на негов духовен наследник, – нека всевишният Бог укрепи твоята сила и  увеличи  твоята съдебно просветителна служба !"
След славословието върви сьдьржанието на фермана. 
Султанът, като известява на софийския кадим, че с Божа помощ на пролет (1863 г.) ще има война с Австрия, продължава така;.
В столмцата ми Константине е дошла депутация от софийската каза и от мостарите е подадена жалба до султанския диван, какво поради несъгласия и караници между селяните, те не искат да изпълняват възложената им от старо време длъжност- поправка и подръжка на мостовете, та последните били изоставени, повредени и непоправяни, поради което минаването по тях ставало трудно и опасно.
Ферманът заповядва щото всички тия селяни раи, които са записани в старите тефтери още от деня, когато страната им била завоювана от динляма, като рая свободна и привилигерована с задължението да поправя мостове по реките, да се свика отново и по един справедлив и законен начин да се убеди, че тя по силата на своите автономни права, като свободна рая, е длъжна точно, акуратно и добросъвестно да се грижи за чистене, поддръжка и поправка на мостовете та да  могат да минават  свободно по тях  царските войски, оръдията, обозът и пътници".
Всеки ферман се завършва с заключението.
Тъй да знаете, тъй да действувате! Чест, слава и пълно доверие дайте на височайшите ми царски знакове – турата, монограма ми и с печата, положени на чело на този императорски ферман, написан и издаден в престолния ми град Константине ..

10

Раздумки и хрумки / Добре дошъл на новия модератор Собственик31

« -: 22 Ноември, 2010, 22:20:57 »

Добре дошъл на новия модератор Собственик31

hells bells

11

Данъци и такси / Данъци и цени

« -: 06 Ноември, 2010, 08:00:10 »

Много си хортуваме за цените на имотите, но те са важни при намерение да купим или продадем.Щом прескочим проблема с купуването, идва един момент, в който ще се наложи да плащаме всяка година суми за данъци.Местни данъци, такса смет,управление на имота.
Има законни начини да намалим или избегнем някои плащания.
За това и ще си говорим тук.
За сроковете, начините и документите с които да спестим данъци.

Като начало.
Ако имате незастроен имот в регулация подайте декларация в местната община че няма да го ползвате през следващата данъчна година.
Ще ви бъде намален данък наречен такса смет.Ще остане да се плаща само таксата за поддръжка на сметището, която е минимална.
Декларациите са различни, за всяка община, защото сумите се определят с наредба на местния общински съвет.

ПРЕДСТОИ ДА ЗАПОЧНЕ ПРИЕМАНЕТО НА ДЕКЛАРАЦИИ ЗА ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ ТАКСА СМЕТ НА ИМОТИ КОИТО НЕ СЕ ПОЛЗВАТ.
ПОДАВАЙТЕ ДЕКЛАРАЦИИ И ЗА ПРАЗНИ ПАРЦЕЛИ.
НЕ ОТЛАГАЙТЕ.

Изтича срокът за декларации за такса смет

До 30 октомври е срокът за подаване на декларации за определяне на такса битови отпадъци на нежилищни имоти, съобщават от пресцентъра на Столична община. Столичен инспекторат напомня на предприятията, че за определяне на такса за битови отпадъци за нежилищни имоти, трябва да подадат в срок до 30 ноември на предходната година до кмета на Столична община декларация по образец в два екземпляра за вида и броя на съдовете за съхраняване на битови отпадъци, които ще се използват през годината. Тази декларация се подава чрез дирекция „Регулиране на търговската дейност” с адрес ул. „Оборище” 44. Столичният общински съвет определя размера на таксата за битови отпадъци на един съд за една година за всеки район на Столична община.

http://www.sobstvenik.com/?p=622

12

Земеделие / Защо аристократите земевладелци са опасни за икономиката?

« -: 09 Юли, 2010, 20:42:01 »

Разпределение сред обществото на печалбата от поскъпването на земята като средство срещу бъдещи кредитни кризи, предлага британски автор


Тези, които не се учат от историята, са обречени да я повтарят. Това се отнася в не по-малка степен за огромната финансова и икономическа криза, в която светът изпадна, пише FT.

И така какво стои зад нея? Отговорът е: Пазарът на имоти, който бе изкуствено надут от многобройните рискови кредити. Хората в САЩ, Великобритания, Испания и Ирландия се превърнаха в трескави спекуланти на земя. Днес токсичните останки от тези спекулации са отровили цялата световна икономика.

Колумнистът на изданието Мартин Ууф описва как през 1984 г. е купил къща в Лондон. Той изчислява, че земята, върху, която тя е изградена, в днешни цени тогава е струвала 100 хил. паунда. Днес нейната стойност е вероятно 10 пъти повече.

„Голяма част от това огромно повишение не е плод на моя труд“, коментира той. „Това е наградата от притежаването на локация, която стана ценна благодарение на усилията на другите, подсилени от рестриктивния градоустройствен режим и благоприятния данъчен режим – данъците върху имотите са ниски, а печалбата (от повишените стойности) не се облага с данъци“.

Така че аз съм всъщност спекулант на земя – мини аристократ в земя, в която присвояването на частните блага на другите от дълго време са най-краткият път към богатството, пише Ууф.

Според него това „присвояване“ на повишената стойност е не само несправедливо, но и има тежки последствия.

На първо място тя създава необходимостта държавата да се финансира чрез облагане с данъци на усилията, находчивостта и далновидността. Облагането на труда и капитала би трябвало да доведат до понижение на тяхното предлагане. Облагането на ресурсите обаче не може да доведе до този резултат, тъй като тяхното предлагане е даденост.

На второ място тази система създава пагубни политически стимули. В един свят, в който хората ползват огромни кредити, за да притежават дадена локация, те са способни на всичко, за да видят как цените на земята се повишават и още повече, за да предпазят цените от спад.

По този начин всички сме свидетели на странен спектакъл: медиите възхваляват покачването на цените на дадено място за живеене – най-базовото от всички „удобства“.

Тези, които са облагодетелствани от това, са нещо повече от спекуланти със земя, те са също и ревностни защитници на всички усилия за изкуствена промяна в цените на пазара.

Специално във Великобритания всички те с радост посрещат идеята за изкуствено създаване на дефицит на земя чрез смешно рестриктивен градоустройсвен режим, пише изданието.

Това е най-същественият модел, чрез който богатството се разпределя от безимотните млади към имотните стари. В своята нова книга британският политик Дейвид Уилетс засяга темата именно за несправедливостта на разпределението на благата сред поколенията. Изкуственият пазар на земя е единствената и най-голяма причина за тези сътресения, пише изданието.

Трето и най-важно: възможността за спекулации със земя е провокирана от и провокира кредитния бум, който така дестабилизира глобалната икономика.

Според автора Фред Харисън този цикъл от кредитния пазар и от пазара на имоти е бил предвидим и всъщност предвиден още преди много години.

Всъщност той описва ситуацията така: купувачите наемат имотите от банките в замяна на хазартен залог, че цените ще се покачват.

Многобройни брокери печелят комисиони от уреждането, пакетирането и разпределението на благата от тези високоспекулативни сделки. Колкото по-дълъг е възходящият тренд (последният на Острова продължи 11 години), толкова те ще станат по-богати и толкова повече ще се надуе кредитният балон.

След това, когато крахът настъпи, тези, които са изтеглили кредити най-скоро, заедно с финансовите институции и данъкоплатците, страдат най-много.

Това не е нищо друго освен една гигантска пирамида – такава, чиито тежки последствия сме виждали и виждаме за пореден път. Според Харисън това е „пагубен начин“ за управление на нашата икономика и пазар.

Според Ууф рентата от общите ресурси трябва да се разпределя в обществото, а не да се натрупва от отделните собственици. Харисън също отбелязва, че „като общност, ние разпределяме обществено нашите самостоятелно спечелени приходи (заплати и др.), докато нашият обществен приход (от земя) се приватизира“.

В крайна сметка каквато и да е нашата позиция към тази схема, явно е, че реалните последствия от нея бяха пагубни. Искаме ли да стартираме веднага нов цикъл от пазара на имоти с подкрепата на кредитно финансиране, веднага щом останките от сегашния бъдат разчистени?

Да се разпредели сред обществото цялата рента от земята означава да се разруши финансовата система и да се заличи капитала на голяма част от обществото. Това е явно невъзможно. Въпреки това, да се разпределя печалбата, доколкото я има, от този момент за в бъдеще – би било много по-осъществимо, пише Ууф.

Това би елиминирало треската за спекулация със земя. Също така това би позволило да се промени данъчното бреме.

Според него, специално за ситуацията в Лондон, всичко това би могло да стане само с малка промяна в градоустройствения план на британската столица. В момента съществува паника само при мисълта от една такава либерализация. Той отбелязва, че всъщност е нужно съвсем малко: едно потенциално разширяване на радиуса на Лондон само с три мили, би допринесло за увеличение в площта на града с 50%.

„Наистина ли това би бил краят на зелените и безценни площи на Англия?“, пита той.

Въпреки това авторът отбелязва, че не вярва, че което и да било правителство би се осмелило на такива смели действия, за да спаси страната от тези пагубни спекулации със земя като най-пряк път към богатството.

Достатъчно лошо е, че резултатът от това са скъпи жилища и неефективни данъци. Още по-лошо е обаче, че тази безразсъдна, спекулативна треска доведе до толкова бедствени сътресения за цялата икономика, пише той.

http://www.investor.bg/news/article/102419/113.html

13

Пътеводител на Собственика / Подробни устройствени планове (ПУП) – същност и видове.

« -: 22 Юни, 2010, 21:38:09 »

Материята за първи път е уредена със Закона за благоустройство на населените места от 1897 г. Закон със същото наименование е приет и през 1905, а трети – 1936 г. През 1941 г. се приема Закона за благоустройството – дословен превод от немски. През 1949 г. се приема Закона за плановото изграждане на населените места. При действието на този закон почти цялата територия на страната бе регулирана с подробни устройствени планове (ПУП). Счита се, че около 1958 г. в груби линии устройството е приключило.

През 1973 г. е приет Закона за териториалното и селищно устройство (ЗТСУ). Той бе отменен от ЗУТ през 2001 г., който действа и понастоящем. Смисълът на устройствените планове е да се даде възможност за най-рационално изпълнение на територията на страната, както и да се осигури достъп на всички недвижими имоти до обществен път. Именно това налага да се създават както общи, така и ПУП. Принципната промяна, извършена със ЗУТ, бе изоставянето на понятието „парцел” и замяната му с термина „УПИ”. Освен това ЗУТ зае принципната позиция, че с подробни планове могат да се урегулират само неурегулирани територии. Тази позиция доведе до значително ограничаване на правомощията на администрацията с административно актове да се извършват отчуждения чрез регулация.

Именно на тази принципна основа ЗУТ създаде нова уредба относно общите и ПУП. Според закона общите планове определят преобладаващото предназначение и начин на устройство на територията. Чрез тях се определят териториите на жилищно строителство, вилно строителство, зелена зона и други. На основа на общите планове се изработват подробните. Това е така, защото общите планове нямат пряко отношение относно застрояването о статута на конкретен поземлен имот. Именно с подробните планове се определя конкретното предназначение на всеки поземлен имот. Условие за ПУП е с този план да се регулират само имоти, които не са били регулирани с предишни.

С такъв последващ план могат да се регулират само улици и квартали, без да се променят границите между поземлените имоти.
Задачите на ПУП – Основната задача е да урегулира територии с неприложена регулация, както и да урегулира неурегулирани имоти. На тази основа съществуват няколко вида планове. Първият е план за регулация и застрояване. Вторият е план само за регулация без режим за застрояване. Третият е план за застрояване – прилага се тогава, когато е налице планът за регулация. Четвъртият е работен устройствен пла. Петият е план за техническа инфраструктура извън границите на урбанизираните територии.

При урегулиране на поземлени имоти при ниско застрояване следва да се спазват следните размери. В градовете – най-малко 14 м. лице и 300 кв.м. повърхност. Лице е тази част на имота, която е обърната към обществения път. В курортните населени места размерите са най-малко 16 м. лице и 500 кв.м. повърхност. Във вилните зони – 16 м. лице и 500 кв.м. лице повърхност, а ако са в планински терен – 14 м. лице и 300 кв.м. повърхност. В преобладаващ стръмен терен до 12 м. лице и 250 кв.м. повърхност.

Прави впечатление, че законът си служи с минималните размери, без да поставя ограничения пред по-големите. Независимо, че стойностите са изключително малки, законът допуска те да бъдат намалени с още 1/5 въз основа на заключение на общинския експерт на съвета. Тези размери са задължителни и при извършване на съдебна или доброволна делба. Ето защо, преди конкретното извършване на делбата, техническата служба издава съответната документация за съществуващото положение, както и за последиците от извършване на делбата, а именно образуването на два или повече поземлени имота.

С ПУП се посочват следните решения:
1.Поземлени имоти, предназначени за обекти публична собственост. Това е изключително важна последица на плана, тъй като могат да се отчуждават за държавни или общински нужди само онези недвижими имоти, за които се предвижда да станат публична собственост;
2.Поземлени имоти за застрояване и позамлени имоти без застрояване;
3.Посочват се имоти за предимно жилищно застрояване с допустима плътност и интензивност, височина на застрояване и начин на застрояване;
4. Посочват се имоти за производствени, складови дейности, селскостопанско производство и други;
5.Имоти за озеленяване и рекреационна дейност;
6.За спортна дейност;
7.Имоти за сгради за обществено обслужване;
8.Имоти с културно-историческо значение и начинът за устройство и опазването им;
9.Училищна мрежа;
10.Техническа инфраструктура;
11.Както и тези със смесено или друго предназначение.


Определения:

УПИ – това е поземлен имот, за който с ПУП са определени граници, достъп от улица, път или алея, конкретно предназначение и режим на устройство.

Квартал – урегулирана територия, ограничена от улици или от улици и граници на урбанизирана територия, която обхваща един или повече поземлени имоти.

Застроена площ – това е площ, ограничена от външните очертания на ограждащите стени на първия надземен етаж или на полуподземния етаж, ако няма друг, включително площа на проветрителните шахти.

 Разгърната застроена площ – това е сборът от застроените етажи на основно и допълващо застрояване на и над терена. В разгърнатата застроена площ се включват и застроените площи в подпокривното пространство на сградите, когато са предвидени за жилища, ателиета и кабинети. В застроената площ се включват и цялата площ на балконите и терасите.

Коефициент на интензивност на застрояването – този коефициент представлява отношението на разгъната застроена площ към площта на УПИ, изразена в абсолютно число. Интензивността на застрояването може да се определи и общо за квартал, устройствена територия или зона.

14

Стари закони, царе, султани / Съдоустройство в периода XV-XIX в.

« -: 22 Юни, 2010, 21:29:00 »

Етикети: История на Българската държава и право
Известно е, че през разглеждания период няма много случаи на престъпления между българи и съдебни процеси. Изглежда чуждата власт е сплотила българския народ и резултатът е налице. Въпреки че османската власт запазва съдилищата за себе си, българите избягват да стигат до тях. Правосъдието между тях се раздава от съветът на старейшините и местните първенци и църковния съд. В някои селища дори старейшините забраняват на българите да ходят в конака.
Църковният съд се състои от митрополитски съдилища и патриаршески съд. Правомощията на църковния съд са ограничени в правораздавателен план. Третират се предимно наследствени и семейно-правни спорове. Подобно на практиката на общинския съд, делото се предшества от помирителен съд . Митрополититският съд регистрира актове за осиновяване, договори за съдружие, брачни и разводни актове. Процесите са устни, в присъствието на много свидетели. През 1871 г. се приема Екзархийският устав, според който се формират епахийски съвети и Светият синод - редовни църковно-съдебни органи. Епархийският съвет се състои от духовни лица и миряни, начело на който стои митрополитът.
Съществува и т.нар. еснафски съд. Устабашията е едноличен съдебен орган, а лоджата - колективен. При нужда се свиква еснафски съд с членове на лоджата - 6-8 души. Юрисдикцията на този съд се простира единствено върху членове на еснафското съсловие. В повечето случаи се разглеждат незначително спорове.
Общинският съд е общ обичен съдебен орган, компетентен по всички граждански спорове и наказателни конфликти, страни са лицата, които живеят в общината.
Ако някоя от страните не е доволна от решенията на българските съдилища, има право да се обърне към турски. Обичайният процес е елементарен - има състезателен характер; делото се започва по инициатива на пострадалия; познато е съдебното представителство; самопризнанието все още е от основните доказателства по делото, но вече не можем да кажем, че процесът е инквизиционен; свидетелските показания са допустими, както и писмените такива; известен е рабошът - пръчка, 1.20 метра, състояща се от две неравни части - по-голяма майка, по-малката щерка, майката е при кредитора и при всяко плащане се правят резки по нея - така трябва резките по двете части да съвпадат; понеже българите са изключително суеверни, често се прилагат методи като баене

15

Стари закони, царе, султани / Форми на феодална собственост

« -: 22 Юни, 2010, 21:24:47 »

Прония
Пронията е форма на феодална собственост, разпространена във Византия и макар да е заимствана, не е развита у нас. Владетелят дава на някои феодали недвижими имоти срещу задължението да му оказват помощ по време на война. Прониарът има право да събира данъци и ангарии от селяните, но не може да оставя земята в наследство на синовете си. Пронията може да бъде отнета по всяко време. При нея земята има трима титуляри - феодалът, прониарът и зависимият селянин.
Пълна феодална собственост
Тя е противоположност на пронията - тя се учредява с царските дарствени грамоти чрез формулата "да държи..." (т.е. селата се дават във фактическата власт на манастира) "...и обладава" (т.е. юридическата власт над селяните и тяхното имущество).
Разделна феодална собственост
През XIII-XIV в. пронията и пълната феодална собственост не изчерпват собствеността. Налице е също и разделна феодална собственост, която се изразява в подялба на феодалната рента между царя и болярина. Тази форма на феодална собственост е доминираща у нас. Поземлената собственост се дели на terra indominicata (селски земи) във феодалните имения и terra dominicata, която се ползва непосредствено от феодала.
Върху terra dominicata собствеността се поделя по следния начин:
Селянинът има ограничено право на ползване, на плодосъбиране и силно ограничено такова на разпореждане - полезна собственост (dominium utile);
Феодалът има пряка собственост (dominium directum) - върху земята има ограничено право на ползване, на плодосъбиране и право на разпореждане, слабо ограничено; върху селянина има ограничено право на ползване, право на плодосъбиране и ограничено право на разпореждане (може да отчуждава селянина заедно със земята му).
Царят има върховна собственост върху земята - dominium eminens.

6) Защита на средновековната собственост
Защитата на средновековната собственост се осъществява чрез гражданско-правен способ, ревантационният иск е този на невладеещия собственик срещу владеещия. Но поради оскъдните извори и информация е трудно да се определи точно доколко наистина е използван този способ. Защитата на собствеността се осигурява чрез наказателната репресия - всяко посегателство върху собствеността се приема за престъпление и се санкционира като такова - кражба, грабеж, повреждане. През Средновековието наказанията са били твърде сурови, известни са членовредителни наказания.