Покажи участието

От тук може да видиш всички публикации на този потребител.

Теми - admin

Страници: 1 [2] 3 4 ... 11
16
Безспорно, можем да разнищваме тази проблематика и като „Семейството в османското общество", но има една причина, която ни възпира: става въпрос за една империя, в истинския смисъл последна сред традиционните, и повече от ясно е, че от изток на запад и от север на юг елементите, които я съставят, изповядват различни религии, говорят различни езици, но притежават и някои общи черти. Сред тях на първо място е семейството.
 
В тази империя заемат място от една страна Арабия (с други думи - клановете), а от друга - градовете на Балканите и по брега на Адриатика, и на първо място - една световна столица като Истанбул. Ясно е, че хората в толкова различни точки ще бъдат повлияни от много различни структури и ще демонстрират социално разнообразие. Но независимо от всичко това, в османското общество семейството показва еднообразие. Дотолкова, че представите на хората за семейството, отношенията в него от гледна точка на ролята, която то изиграва в живота на индивида където и да било - в крайдунавските паланки и градове, в басейна на Ефрат, край бреговете на Кавказ, ако пък щете - в пустинята Неджеф, няма да забележите много съществени различия. По-точно, като знаете някои правила и традиции, навсякъде ще получите референция за отправната си точка.
 
Когато кажем османско семейство, безспорно имаме предвид колкото мюсюлманите, спадащи към сунитството и други секти, толкова и християните и евреите. Защото тук семейството е основата на обществото и нека да го разнищим от две гледни точки: от аспекта на държавата и от този на социума. Какво установяваме? От гледна точка на държавата семейството е основната производствена единица и поради това единицата, която ще бъде обложена с данъци. През XIX в. то е и ахз-ъ аскер, с други думи - основната единица за набиране на войници. Това е административната единица, непосредствено свързваща държавата с поданиците й.
 
Бракът на поданиците мюсюлмани, се казва, ще се регистрира в съдебните регистри. Но ясно е, че не всеки прави, а и може да прави това. Важното е хората, в зависимост от своята религия, с едно малко тържество (и то не е условие, но е обичай) да обявят на общностите си, че са встъпили в брачен съюз. Оттук нататък тази двойка се признава за съпруг и съпруга и заедно с децата, които ще им се родят, и с възрастните от предишното поколение - ако ги има, образува едно семейство.
 
Тази човешка общност се подчинява на свои вътрешни правила. Османското семейство е патриархално. И държавата вписва бащата и синовете като данъкоплатци. Тази особеност на османското семейство е валидна както за мюсюлманите, така и за представителите на другите религии.
 
Османското семейство се създава с един религиозен обряд. Това е един вид регистрация. Много важно условие ли е религиозният брак? Да, като обичай е условие. При християните това е възможно с непременното вписване в църковния регистър. С други думи, сключва се религиозен брак и двойката става семейство. В случай на смърт подялбата на наследството се извършва пак по религиозните правила. Но в това отношение пред нас изникват много интересни изключения. Когато погледнем в съдебните регистри, виждаме, че понякога някои немюсюлмани също се обръщат към подялба на наследството по правилата на ислямското законодателство. Например в арменските семейства именно по този начин се разпределя наследството на починалия между децата и жената. Защо? Явно правилата и начинът на живот са много близки един до друг. С други думи, дъщерята се омъжва и й се дава зестра. От оставащите назад синове се иска да разпределят по равно нивата, двора, градината. Сходствата в начина на живот и споделянето на един и същи бит пренася в правните институции стандартизация при подялбата.
 
В османското общество най-важният елемент, структуриращ семейството, безспорно е жената. Съществуват някои изкривени теории за мястото и начина на живот на туркинята в империята. Те са плод частично от погрешността на източниците, от изопаченото им тълкуване, а така също и на предубедено отношение. Трябва да се изтъкне следното: в османското семейство жената е поставена на второ място. Това е така и за турчина мюсюлманин, и за арабина, и за гърка, и за арменеца. Несъмнено, не е правилно да се свежда под един знаменател начинът на живот в далечна Арабия с този в Босна, по бреговете на Дунав и Централна Анатолия.
 
На първо място не е много вярна легендата за живота „в кафез", защото в османското общество жената напуска пределите на дома. Тя се забелязва и в общественото пространство. Съществуват изключения, но жената излиза в чаршията, на пазара. На някои места, разбира се, се среща чувствителност по отношение излизането й на улицата. Но е много ясно, че истанбулченката и жените в малките населени места в империята излизат. Не само посещението на тюрбетата1 достига връхна степен, а и празнуването на възнесението на Дева Мария се възприема като задължение. В църквите вътре от крепостните стени в деня на Черната Мария ще видите, че християнките и мюсюлманките са заедно. Протичането на такива събития в османското общество отбелязва Соломон Швайгер в пътеписа си от XVI в. „Пътуване в града на султаните". Според него турчинът не е в състояние да се грижи за две жени. При развод детето, особено ако е дъщеря, се дава на майката и жените свободно се разхождат. Това са наблюденията на С. Швайгер - дори и за един фанатизиран немски протестант в османското общество жената е свободна.
 
За османското семейство се твърди, че е голямо. Това е социологическо предубеждение. Смята се, че за аграрното общество е характерно многолюдното семейство, а всъщност съвсем не е така. Особено към XIX в., когато в градове като Истанбул вече е преобладаващо малкото семейство, което се състои от майка, баща и деца.
 
Да не забравим следната особеност: независимо че в предходните векове се забелязва типът семейство-ядро, махалата изиграва най-важната роля. За османското семейство тя е главният елемент, основната платформа. Това си има своите причини. На първо място, което и да е семейство, когато се заселва в една махала, може да се установи там, получавайки поръчителството на другите съседи. Следователно съседите притежават правото да контролират това семейство, да го предупреждават при неприемливо поведение и да го изхвърлят от махалата. Тази процедура се прилага всякога. С други думи, спокойствието и хармонията в махалата са много важни. Дотолкова, че изпратеният от кралица Елизабет към края на XVI в. първи английски посланик Едуард Бартън бил изгонен от една от махалите в Топхане, тъй като си падал по увеселенията и организирал прекалено шумни пиянски вечери. Махленците се събрали, подали молба и го изхвърлили оттам. Тогава, преди Вестфалското съглашение, няма дипломатическа неприкосновеност, но все пак изхвърленият от махалата бил посланикът на една кралица. Същото нещо например се прилага и при чуждите търговци. С други думи, в начина на живот, в културата е възможно еднообразие, една хармония. В множество квартали в дървените си къщи хората не се карат на висок глас, защото махалата не трябва да се безпокои. Хората живеят в махалата, за да бъдат заедно с другите. Това е много важна особеност.
 
Второто и по-важно нещо е, че махалата е юридическо лице, обемащо в себе си семейството. Например данъкът аваръз2, който се събира в изключителни случаи, се налага не върху едно, а върху няколко семейства. С други думи, аваръз домакинството се състои от няколко такива и представлява една финансова единица. Следователно е много важно да се живее в махалата.
 
На трето място, махалата сама поема някои задължения като строителство на чешми, канали за отходни води, някои противопожарни мерки (впрочем, не може да се каже, че се изпълняват стриктно, въпреки че е желателно). Особено във времена, когато сигурността е нарушена, махленците сами си пазят махалата. Това е много важна особеност и, разбира се, макар и да няма закон, т.нар. обичай се оказва по-силен от него. В махалата заможни и бедни живеят заедно. Защото тя е единица, която се образува не в зависимост от икономическото състояние, а от религията, религиозната принадлежност и в нея, доколкото може, богатият закриля бедния.
 
Детето, или новият член на семейството, се ражда вътре в махалата. След раждането му съмахленците идват да честитят. Тези, които помагат на родилката, в случай че членовете в домакинството не достигат, са съмахленците. Детето израства, тръгва на училище - в училището на махалата. Дали ще бъде мюсюлманско махленско училище, или към църквата, или към синагогата, общността е тази, която първа ще предупреди, ако не го посещава. Успешният ученик ще бъде похвален.
 
Сватбата в една махала е дело на общността. Също така никой не остава непогребан. При заболяване пък никой не остава сам. Всеки има място, където да помага според силите си и откъдето да получи подкрепа. Следователно махалата „надниква" в живота на хората. Съобразяването с това „какво ще кажат в махалата?" е много сериозен социален фактор. Дотолкова, че в периода на Абдулхамид II (преди организирането на полицията на морала) виждаме как съмахленците порицават неудобните елементи в нея, особено тези, които живеят разгулно. Това са неща, останали от онази епоха, но продължаващи дори и днес. В наше време, от една страна с променения начин на живот в апартаментите, и от друга - с икономическото ни положение, ние разрушаваме институцията, наречена махала, премахваме я. Дори тези, които живеят в един и същ апартамент, не владеят т.нар. изкуство на съвместно съжителство, не го понасят.
 
Османското семейство претърпява и много важна еволюция. Всъщност семейство и еволюция на пръв поглед са коренно противоположни понятия, защото семейството е институция над историческите ни познания и постановки. То е най-действената, най-традиционната институция, но същевременно е налице и еволюция, която претърпява вътре в себе си. Османското семейство живее заедно с рода и съмахленците. Икономическата активност се проявява по такъв начин и е налице един вид подкрепа.
 
През XIX в. с появата на явленията голям град и емиграция тази система започва да се разпада, но би следвало да се изтъкне, че, както всички средноизточни общества, така и турското в сравнение с Европа все още е сред сравнително най-традиционните. В случаите на застой в развитието на обществено-икономическите институции, семейството изиграва основна роля. Затова разпадането на съвместния живот на три поколения в много семейства в съвременна Турция е негативен момент.
 
Със съжителството на три поколения на едно място, в общество, което изпада в кризи, малките ще се отглеждат добре, ще бъдат възпитани, а и в тази скъпотия на печката ще къкри една обща тенджера. За съжаление, с един несвойствен за нас житейски и световен възглед и ярко очертана поляризация унищожаваме и премахваме това разбиране сред членовете на семейството. Защото едно средно турско семейство от икономически аспект не е в състояние да създаде и понесе семейството-ядро. И това знаем всички.
 
В определен смисъл семейството в османското общество е истинското училище. Детето израства в него. Тази функция поема третото поколение и семейството в османското общество е преди всичко една институция. Когато погледнем в регистрите за поземления данък, се забелязва, че мъжките членове на семейството са основните данъкоплатци и им се предоставят т.нар. чифтери, сиреч земята, която може да се обработва с чифт волове. Заедно с рода, с близката роднинска група, семейството всъщност е и една производствена единица. Майсторите в чаршиите приемат като чираци близките си роднини, познатите си земляци. Следователно занаятите в старите общества не са място, където се събират случайни хора. Поради това, че близки хора се приемат за калфи и чираци, занаятчийските клонове се оформят в зависимост от етническия произход. Например арменците са златари, гърците - дърводелци, асирийците са каменоделци и обработват сребро.
 
Турците (нещо много интересно) са майстори стъклари и витражисти - този извод излиза от регистрите в Сюлеймание. Сетне, от гледна точка на храненето и кулинарната култура семейството е основният елемент в обществото. В него хората придобиват хранителни навици и много дълго време турската кухня, а и тази на другите народи в Османската империя, не излиза на пазара, с други думи, в гостилницата. Това и днес е така. Дали в Турция, независимо че в нея живеят около 70 хил. арменци, има някаква гостилница, или ресторант, където да опитаме истинската арменска кухня? Това все още е кухня, приготвяна главно в семейството. Може би това е най-голямата ни разлика от западноевропейските общества.
 
Освен това, семейството е мястото, където живее махленската култура, фолклорът. В османското общество, независимо от религията, всяка общност израства с приказки за страшилища, духове и те удивително си приличат. Но това не се дължи нито на книгите, нито на училището. Те се предават от големите на малките в семейството, от бабата на внуците. Накрая да не забравим и това, че по време на криза най-надеждният пристан е семейството.
 
Тази традиционна и превантивна институция на империята съществува и до ден-днешен. Безработицата не е приятно явление, но трябва да признаем, че ако тя не е придобила вида на безработицата в другите европейски общества, голяма роля изиграва семейната институция, предпазващата роля на семейството.
 
Османското семейство започва да се променя през Танзимата3. Не намеквам само за семейството-ядро. С постепенното навлизане на жената в живота - с получаването на образование и работата й като учителка, с постепенното й проникване в другите сфери на живота, икономическите роли в семейството започват да се сменят. Именно поради това, в семейството, сред поколенията, които не съжителстват съвместно, започва разделянето и разпадът и семейството става тема на законите, като например Закона за икономията - да не се правят разходи по сватбите, намаляване и забраняване на откупа и зестрата, за да се улеснят браковете. Продължават да се появяват нови правила. Сетне се създават учреждения по гражданско състояние. Направи се регистърът на членовете на семейството. То вече и юридически се превърна в основен елемент на обществото. Въпреки премахването по време на Първата световна война на Указа за семейното право, с приемането на Гражданския кодекс (1926) достига крайната си фаза възприемането на основите на римското право и дейността за хармонизирането на турското право със западното. Оттогава индивидът и семейството са основният елемент на този кодекс.
 
Разводът е сред най-важните юридически отговорности в това семейство. Съгласно ислямското право и прилагането му в Османската империя, за да се разведе една жена трябва да са налице форс-мажорни обстоятелства. Тези неща точно така са изведени и в днешния кодекс.
 
Например пиянството и отказът на съпруга да се откаже от него. „Ако пиянстваш, ще се разведем!" - съпругът е обещал, че няма да пиянства, но ако не удържи на думата си, жената придобива правото на развод. При гайбубет - съпруг с неизвестно местонахождение, също се стига до решение за развод. Разбира се, и неприемливите отклонения от нормите са причини за развод. В други случаи, когато жената се обръща с оплакване за неразбирателство и ако мъжът приеме това, тя се смята за разведена. С други думи, не е като да кажеш, че хората изобщо не се развеждат, но и жената разполага с това право. Както всички знаят, съгласно т.нар. исмет4, с правото да се развеждат разполагат принцесите и дъщерите на принцовете. Те могат да поискат развод от съпрузите си. Както във всички традиционни общества, във всеки случай разводът не се посреща добре. Да не си мислим, че след като законът и правото му дават това улеснение, мъжът просто така си е позволявал да се развежда. Това е много по-трудно от днес. Защото ще го запитат „Защо?". Това „Защо?" принуждава мъжете да бъдат внимателни. Дори в някои случаи те са принудени да продължат да живеят с нетърпими жени.
 
Детето е под опеката на родителите си. Ако ги няма, му се назначава попечител. Понякога самият съд поема тази отговорност. Да добавя, че и тогава има деца, изхвърлени на улицата. Те се дават срещу определено възнаграждение на някоя жена и тя се грижи и отглежда безпризорника. По такъв начин и в тези случаи се появява система за охрана, грижа.
 
Няма съмнение, че през XIX в. особено немюсюлманските общности доста разширяват сиропиталищата и благотворителните учреждения, които основават. Детето и семейството, без съмнение, са обект на някои вакъфи. Мюсюлманите и християните не се колебаят да създават с широка ръка необходимите в това отношение вакъфи, но да не забравяме, че това е едно живеещо скромно общество. Всичко е в границите на скромността. Струва ми се, че хилядите безпризорни улични деца в днешна Турция все още са повод за срам и ние продължаваме да бъдем общество, което не може да поеме отговорността си към тях.
 
През XIX в. възпитанието на семейството и развитието му, особено проблемът за възпитанието на жените и момичетата, се превръща във вътрешно правило, доктрина, мисия. Дотолкова, че хората възприемат като семейство мистър Браун и мисис Браун или мадам и мосю Дювал от английските и френски учебници по граматика. С други думи, семейството се състои от две деца, майка, баща и много-много възрастни дядо и баба, в него вечерно време се четат книги, бродират се бродерии в добре осветени и отоплени домове... В учебниците семейството се представя по такъв начин. Хората в Аксарай, в избите на стария Истанбул, където жените се събират в дървените къщи, а мъжете от скука се пренасят в махленските кафенета, започват да хранят една враждебност срещу своя семеен порядък. Именно тази „идеология" скоростно пренесе големия тип семейство, чиито три поколения живеят под един покрив, към семейството-ядро. И какво се получи? За съжаление, икономическото ни развитие не е много удобно за един такъв процес.
 
Трябва да се обръща сериозно внимание на османското семейство, на типа семейство, в което няколко поколения живеят заедно и се придава значение на роднинските и родовите отношения, семейство, съществуващо в рамките на махалата. Тази особеност е валидна за всички османци. Затова говорим за османско семейство и то има свои специфични форми на общуване и обръщение. Това се отразява и на улицата. В Турция, независимо към коя религия принадлежат, към възрастните се обръща с „леля", „чичо", „братко".
 
Забелязва се, че емигрирали от Османската империя хора пренасят тези обичаи дори в Америка. Това е един от най-важните елементи, понеже в махалата не можем да си представим съмахленците да не изградят близки отношения. Противоположният порядък е тема, по която се жалват особено произлезли от Османската империя и установили се в Европа и Америка хора, без значение към коя религия и език спадат.
 
Ние виждаме семейството като една традиционна институция. То не се влияе много и от политическите режими, продължава развитието си. Не може да не се каже, че икономическите процеси на последния век не довеждат до драматични катаклизми в него. Но ако хората продължават да се обръщат с умиление към миналото, трябва да се запитаме дали правим най-правилното по пътя, по който вървим. Социалното инженерство и семейството са два несъвместими елемента. Това се доказва и от произтичащите събития.
 
 
1Гробница, мавзолей
2Извънреден данък, въведен през ХV в.; той носи различни имена и се събира по време на война
3Реформи в Османската империя, въведени през 1839 г. с Гюлханския хатишериф, за да се приспособи феодалната държава към изискванията на европейския капиталистически пазар и да се предотврати разпаданито й
4Чистота, целомъдрие, непорочност
 
 
Илбер Ортайлъ

17

 
В местност Пчелина ще приготвим над 2000 порции Капански кебап с продукти подсигурени от организаторите. Първите 2000 ще го опитат, а закъснелите ще слушат какво страхотно нещо са пропуснали.

На събора ще представим новата програма на Юнашкия тиган. Въстановка на стари съдове на живо, история на храненето и приготвянето на храната по най-стари технологии. По изгрев слънце на Еньовден, извадихме глина от старо находище край София, с която ще правим древни съдове на живо. Ще помагат всички които пожелаят да се включат и да се поизцапат. Готовите съдове ще бъдат част от благотворителен търг в края на годината. Събраните средства ще дарим за кауза, свързана с лечение или подпомагане на деца.
Националният фолклорен събор „ЛУДОГОРИЕ” се провежда за пръв път през тази година на 7 и 8 юли в местността „Пчелина” до Разград и  се организира от СНЦ „Лудогорие – 2012” със съдействието на община Разград и Регионален експертно – консултантски и информационен център „Читалища” /РЕКИЦ/ Разград.
Идеята за новото събитие в културния календар на община Разград възниква преди няколко месеца и е  на СНЦ „Лудогорие” с председател Валентин Димов.
„В последните години Разград гостоприемно предоставя сцена на детски танцови колективи чрез уникалния конкурс „Децата на България танцуват”; на състави, съхраняващи фолклора от извора чрез участията им в Панаир на киселото мляко и събора „Песните и ритмите на Лудогорието”; на  клубовете за народни хора – участници във фестивала „Капанска китка”. С това събитие,  от една страна, ще бъдат възродени и съхранени  българските фолклорни традиции, и от друга страна, ще бъде поставен  още един цветен акцент в богатия културен календар на нашия град”
Съборът ще даде   възможност за изява на непрофесионалните  групи  и изпълнители от страната-танцови и певчески групи за автентичен и обработен фолклор, както и индивидуални изпълнители без възрастови ограничения.
Богата и разнообразна с очаква да бъде програмата на събора. Организаторите са помислили за участници и гости на всякакви възрасти и с различни интереси.
36 вокални и танцови формации и много индивидуални изпълнители ще се изявят в рамките на двата дни на открита сцена.

През първия ден концерт ще изнесе формация „Хаджии” , а на 8 юли всички ще имат възможност да се насладят на изпълненията на Росица Пейчева.
И още – нестинарски танци, олелия, игри, песни и танци, мазни борби.
В РАМКИТЕ НА ДВАТА ДНИ ГОСТИТЕ НА СЪБОРА ЩЕ ИМАТ ВЪЗМОЖНОСТ ДА УЧАСТВАТ В РАЗЛИЧНИ АТРАКЦИИ: КОННА ЕЗДА И СТРЕЛБА С ЛЪК И ЩЕ МОГАТ ДА ОПИТАТ ОТ КАПАНСКИЯ КЕБАП, ПРИГОТВЕН В НАЙ-ГОЛЕМИЯ ЮНАШКИ ТИГАН В БЪЛГАРИЯ И БОБ ПО ХАЙДУШКИ.
ЗА ЗАБАВЛЕНИЕ НА ДЕЦАТА ФОНДАЦИЯ  „НАЦИОНАЛЕН ТРЪСТ ЗА СЪХРАНЕНИЕ НА  КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКОТО НАСЛЕДСТВО   БЪЛГАРИЯ” И СДРУЖЕНИЕ „ЛУДОГОРИЕ – 2012” ОРГАНИЗИРАТ  ПЛЕНЕР ЗА ИЗРАБОТВАНЕ И УКРАСЯВАНЕ НА ДРЕВНИ СЪДОВЕ ЗА ХРАНА ОТ ГЛИНА.
Ангел Ангелов
Списание Собственик

18

Условия за участие
[/b]
За да се включите във фотоконкурса „Пазител на традициите“, трябва:
Да изпратете вашите албуми с ясно обяснение на български език на адрес: contest@pazitelnatradiciite.com
Да изпратите най-малко 5 (пет) и най-много 10 (десет) броя авторски снимки
Снимките трябва да са с минимален размер 1024х768 пиксела и във формат jpg
Към снимките трябва да има приложен файл с описание на снимките на български език и написано на кирилица
Трябва да бъдат посочени име, фамилия и данни за обратна връзка: емайл, скайп, профил във фейсбук.
Ако не сте изпълнили горните условия, фото албумът ви няма да може да бъде публикуван в профила на  „Пазител на традициите“ във фейсбук.
Срок за провеждане на конкурса
Във фото конкурса „Пазител на традициите“ ще участват албуми, изпратени между 19 юни 2012 година и 19  август 2012 година.
Фото албумите ще бъдат публикувани след преглед и одобрение от екипа на А.Р.И.З.-7 и жури.
 
Срок за гласуване
Гласуването за фото албумите ще започне 19  август и ще продължи до 19 октомври 2012 година.
 
Начина на гласуване
Гласуването ще се провежда онлайн в социалната мрежа на Фейсбук.
Екипът на А.Р.И.З.-7 запазва правото си да не публикува галерии, които съдържат нецензурно съдържание или са със съмнения за авторството.
 
Определяне на победител
Победителят в конкурса се определя от потребителите на социалната мрежа Фейсбук. Всеки има право да гласува за всеки албум, който му хареса.
На 19 октомври авторът на албума с най-много гласове ще бъде обявен за победител.
Всички фото албуми, които участват в конкурса, ще бъдат публикувани на страницата на „Пазител на традициите“ – http://pazitelnatradiciite.com, както и на сайта на А.Р.И.З.-7 http://www.ariz7.com
 
Награди
Победителят в конкурса ще получи фотоапарат, осигурен от фирма специализирана в търговията с фото материали и техника. Наградата ще бъде връчена по време на раздаване на годишните награди „Пазител на традициите“ 2012 година, където ще бъде показана и изложба със снимките – победители.
 
Технически изисквания
Снимките във вашата фотоистория трябва да са минимум 5 (пет) и максимум 10 (десет) на брой и да бъдат изпратени на мейл contest@pazitelnatradiciite.com. Ще се приемат снимки с минимален размер 1024х768 пиксела и във формат jpg. Към всяка снимка/албум трябва да има приложен файл с описане на български език.
 
Авторски права
С изпращането на фотогалерия в конкурса, авторът гарантира, че снимките са направени от него и предоставя на А.Р.И.З.-7 авторските права за тях, като се съгласява те да бъдат публикувани на сайта на асоциацията и да бъдат използвани за целите на конкурса.
Допълнителна информация и въпроси
Ако имате  въпроси свързани с конкурса можете да се свържете с екипа на А.Р.И.З.-7 адрес: info@ariz7.com
http://pazitelnatradiciite.com/%D0%A4%D0%BE%D1%82%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%BA%D1%83%D1%80%D1%81-%D0%9F%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB-%D0%BD%D0%B0-%D0%A2%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D1%86%D0%B8%D0%B8%D1%82%D0%B5-2012

19
Юнашкия тиган гостува на фестивал „ ОТ ТРЪН ПО-УБАВО НЕМА”

Екипът на най-големия български тиган посети град Трън.
С представители на общинската администрация и организаторите, бяха уточнени последните подробности по първото гостуване на Юнашкия тиган на  ВТОРИ  ФЕСТИВАЛ НА КЛУБОВЕТЕ ЗА НАРОДНИ ТАНЦИ: „ ОТ ТРЪН ПО-УБАВО НЕМА”. Фестивалът се провежда под патронажа на Кмета на Община ТРЪН г-н СТАНИСЛАВ НИКОЛОВ.
Специално за участниците танцьори, които са над 400 човека от цялата страна, и хилядите гости, ще приготвим „Пилешки филенца с гъби и пролетни зеленчуци“. Отново ще готвим на жив огън. Отново ще се забавляваме заедно с новите си приятели. Хоро ще тропнем, песни ще попеем, трънската ракийка ще опитаме.
КЛУБ „БОДИФОЛК”, с подкрепата на Община ТРЪН ,  читалище”Гюрга Пенджурова-1895” и Фондация”Надка Караджова”  организират на 09.06.2012 г.
ВТОРИ  ФЕСТИВАЛ НА КЛУБОВЕТЕ ЗА НАРОДНИ ТАНЦИ:
 „ ОТ ТРЪН ПО-УБАВО НЕМА” – гр.ТРЪН–2012 г.
Фестивалът се провежда под патронажа на
Кмета на Община ТРЪН
г-н СТАНИСЛАВ НИКОЛОВ
На 09 .06.2012 г. в гр. Трън  се  организира ВТОРИ  Фестивал  на клубовете  за  народни танци “ОТ ТРЪН ПО- УБАВО НЕМА” Фестивалът няма съcтезателен характер. Неговите идеи и цели са:
 Да се опознае   и  популяризира  прекрасния Трънски край  ;
Да се съберат любители на българското хоро, без  ограничение  на  възрастта ,  с чието родолюбие се съхранява ценното ни фолклорно богатство;
Да се популяризира дейността на клубовете за народни танци от страната, чрез които и до днес се издига високо и гордо българщината;
Да  се  обмени  опит, да се създадат приятелски взаимоотношения между клубовете – гаранция  за успех  в  борбата  срещу  ширещата  се бездуховност ;
И… не на последно място  –  за  укрепване  на духа  и тялото чрез  Българския  национален   фолклор , което е предпоставка  за  здраве  и дълголетие.
Регламент
1. Всички  клубове  едновременно  играят  5  хора – по  едно  от всяка етнографска област:
Право  хоро  -  Тракия
Свищовско хоро –  Северна България
Ширто  -  Пирин
Ръка  - Добруджа
Ситно  шопско – Шопска област
2. Всеки клуб се представя с 2 хора – 1 хоро  от Шопската  етнографска  област(не е задължително )   и 1 хоро  по свой избор, в рамките на 6 минути.
3.Надиграване  на Ръченица – по  двама представители  от  клуб – за наградата на кмета  на гр.Трън –  (няма задължителен характер).
4. Фестивалът завършва с общи хора и концерт на известни фолклорни   певци  и  музиканти ,  специални  гости  на  събитието.
                                                           ПРОГРАМА
  Събота – 09.06.2012г.–11 часа- пристигане и регистрация на участниците. Свободно време за разглеждане  на гр. ТРЪН и посещение на ЖДРЕЛО на р.ЕРМА, Музеят  на Киселото  мляко,Параклисът „Св.Петка”, и др.,  закоито  ще  бъде  подсигурен  екскурзовод.
НАЙ-ГОЛЕМИЯТ БЪЛГАРСКИ ТИГАН, КАНДИДАТ  ЗА  „ГИНЕС“
- 14часа—Техническа конференция за ръководителите на клубове.Теглене жребии за реда на представяне на клубовете на сцена.
- 15 часа –Дефиле   около центъра  на гр.Трън ,което  ще  се прелее   в  общо  хоро.
- 16 часа –Начало на фестивала.
- 19.30 часа—   Закриване  на  фестивала и връчване на грамотите.
- 20 часа  - Празничен  концерт, в  който  ще  вземат  участие
КВАРТЕТ  „СЛАВЕИТЕ  НА  НАДКА  КАРАДЖОВА “ , ИЛИЯ  ЛУКОВ,ОРКЕСТЪР „СРЕДЕЦ“  от  гр  .Перник и др.

Ангел Ангелов
Списание Собственик

20
Жителите и гостите на Копривщица са отдадени на едно кулинарно предизвикателство - да изработят най-големия български тиган. С него градът ще атакува рекордите Гинес.

http://btvnews.bg/bulgaria/obshtestvo/koprivshchitsa-atakuva-gines.html

http://btvnews.bg/gallery/yunashki-tigan-se-bori-za-gines.html

http://btvnews.bg/video/tazi-sutrin/vstanieto-v-koprivshchitsa.html

21
Най големият български тиган

22

В Копривщица по време на тържествата, когато ще отбележим 136 години от избухване на Априлското въстание, ще бъде атакуван “Гинес”

 
 
Електронното списание “Собственик” поднесе интригуваща новина. На 29, 30 и 1 май в Копривщица ще бъде представен “Юнашкия тиган” пред едно от заведенията на възрожденска Копривщица, което носи подобно име.

Какво е интересното и интригуващото. Ангел Ангелов, по чиято идея и инициатива се осъществява, има намерение да кандидатства за най-голям тиган в България с този “юнашки тиган”. Копривщенският зет, живущ в столицата, често отмаря в родния град на жена си Велислава.

Този път той ще реализира друга своя идея и то по атрактивен начин. През тези три дни, с осигурените две каруци дърва, на жив огън ще бъде представено “чудото”, което е регистрирано вече, уверява ни инициаторът на тридневното кулинарно веселие с най-големия български тиган.
Всичко ще бъде “юнашко” – веселбата, заведението, пред което ще се проведе и тиганът, в който ще се приготвят над 300 гозби.

През почивните дни се срещнах с А. Ангелов, който с готовност отговори на въпросите ми, отностно предстоящото събитие и представянето на кандидатурата.
Най-големият български тиган е изработен от 78 кг. специална неръждаема стомана, с диаметър 150 см. и е проектиран за приготвяне на 350 порции едновременно на жив огън. Копривщенският дърводелец Найден Стефанов ще изработи двуметрова дървена дръжка, на която ще бъде изписано наименованието  «Юнашки тиган»
Организаторите кандидатстват в категорията  „Bulgaria’s Largest Frying Pan” на Guinness World Records™ . За целта са изпратени снимки и декларации за свидетелство. Ще бъде поканен нотариус, който ще присъства на замерването на 1 май във възрожденския град.
На въпроса ми как се роди тази идея, той бе категоричен, че трябва да има нещо, което да ни отличава и поясни че това е една традиция, която се използва в Мексико и Испания, когато има събирания на хора и се готви паеля. Според него това е опит да се възстанови част от посудата, използвана в мандрите на българите.

Млякото се е загрявало в подобни на «юнашкия» тиган широки съдове. Ние ще сготвим типични български гозби, за да има за повече приятели, уверява ме той.
Копривщенският дърводелец ще изработи и дървени пейки, защото «се опитваме да се върнем във времето на истинските мъже, на истинската храна и приятелство, което не умира след втория месец», категоричен е атакуващия Рекордите на Гинес.
Гост готвач на 1-ви май, когато ще стане официалния опит за атакуване «рекордите на Гинес», ще бъде Стефан Сърчаджиев-Съро. И което не е никак за пренебрегване Стефан Сърчаджиев е кум на предприемчивият копривщенски зет.

Гайдар и тъпан ще са неизменна част от необикновенното събитие. През тези три дни ще бъдат сготвени: свински късчета с пресни попски лукчета, гъби и градински подправки, пилешки филенца с морковчета, пресен чесън и масълце и агнешки дреболийки по овчарски, с гъби, печени пиперки, попски лукчета и пресен джоджен. А какво е агнешки дреболийки „по овчарски“ ще разбере всеки, който дойде и опита.
В менюто ще има и позабравени копривщенски ястия, категоричен е А.Ангелов. По издирена и забравена местна рецепта за домашна лютеница за разядка «Първата чушка», копривщенски тутманик. Рецептата за «Първата чушка»  твърди моят събедесник е от стари копривщенци, която никъде в България не се готви.
Всеки който иска, може да си закупи от два офиса на автогарата в София или на място в бистро „Юнаците“ както и от списание «Собственик» ваучер за присъствие на събитието и гарантирано меню .
Марияна Панчева
Копривщица

http://www.sobstvenik.com/?p=4128

23


Най-големият български тиган, предприе първото си сериозно пътешествие.
От завода в който повярваха че може да се изработи подобно съоръжение, до  юначна Копривщица, където ще атакува рекордите на Гинес за Най-големият български тиган.
Юнашкия тиган е изработен от специална неръждаема стомана, разрешена за използване в хранително-вкусовата промишленост и притежава сертификат от производителя.
Баш майстора се оказа голям симпатяга.

Чудел се като какво ще е това нещо, но щом му сложил дръжките, разбрал че голямо ядене ще пада. И идеи за рецепти даде, и обеща да наглежда на живо първото подгряване.
Доверчиво мерейки широчини, височини и габарити поехме с една прилично голяма колица, да приберем тиганището.
Майсторите с нетърпение чакаха да видят, като какви са тези люде поръчали нестандартното изделие. Че ни гледаха странно, гледаха ни.
Но искрено се развеселиха като видяха къде бяхме решили да разположим съдчето.
Багажника на колата е достатъчно голям според рулетката, но вратата е прекалено тясна.

А сега де. Понаплюнчиха моливите майсторите, поогледаха се и се започна с инженерни предложения от типа  „Дай гредата, дай въжето, айде готово”
И верно.
Курдисахме го отгоре, укрепихме го с две гредички, подложихме картон, привързахме с въже и замязахме на летящ тиган.

Летящ не летящ, път ни чакаше. Поехме по малките пътища на пловдивското поле. Старосел, Кръстевич, Стрелча и ето ни в Копривщица. Два пъти ни спираха, ама ей тъй на, да видят какво е това чудо дето сме увързали отгоре.

http://www.sobstvenik.com/?p=4156

24
Каквото и да похапнем, все го сравняваме с бабините гозби. Че как било, че като как е да си топнеш залчето, па и онази коричка, която не се постига с никакви съвременни химии.
Има обаче едни рецепти, свързани с типичното мъжко готвене. Бързи, вкусни и предимно замислени като мезе за юнашки трапези.

Старите юнаци учеха как се стъква нещо бързо за приятели. Баш дядовците са си прекарвали повечето време по овчарлък. А там жени няма.
Събрани около огъня, са си приготвяли манджица от каквото господ дал. Чеверметата и суджуците са хубаво нещо, но са били рядкост. Лук, чушки, чесън, сирене, кашкавал, мляко, овче месо и осолена сланинка, са били основните продукти пускани да клокочат в общата котленка. Сладката приказка за вехти войводи, тежки алтъни и кръшни моми е подклаждала вечерния огън.

Можем ли да върнем част от онова време поне за малко. Времето на коравите мъже, истинската храна и верните приятели. Да избягаме поне за малко от микровълновите печки, тефлоновите съдове и размазания вкус на химически продукт.
Днес вече можем да тупнем с крак и да си признаем.

Можем.
http://www.facebook.com/photo.php?fbid=406226266073329&set=a.406225769406712.107155.100000578778918&type=3&theater
Започнахме на ТРЕТИ МАРТ. Приготвихме една забравена копривщенска рецепта.
Запеканката. Всички сме чували за копривщенският суджук.Рецепти много, майстори още повече. Но докато се приготвя омесената кайма, трябва да се опитва.
Старите копривщени са добавяли малко накисната и изчистена от люспите червена чушка и са викали на помощ жарта от дъбовици. И така докато стане добрата рецепта. Да се пекне, че и комшиите да усетят.

Е усетиха. А и ние усетихме.

Идва времето на „Юнашкият тиган”
Най големия български тиган, като за юнаци.
И затова е ЕДИНСТВЕН. В последните дни на април в Копривщица ще го загреем за първи път. На жив огън ще приготвим :
„Свински късчета с пресни попски лукчета, гъби и градински подправки”
„Пилешки филенца с морковчета, пресен чесън и масълце ”
„Агнешки дреболийки по овчарски, с гъби, печени пиперки, попски лукчета и пресен джоджен”
Ще готвим на живо.  Ще се поопърлим на огъня.


http://www.sobstvenik.com/?p=4114

25

На 7 февруари 2012 г. ще се проведе семинар-дискусия на тема „Имотите 2012. Нещата, за които не се говори“.
По време на събитието ще се дискутират механизмите за защита от имотни измами, стандартите за предоставянето на услуги от брокери на недвижими имоти, как се прави успешен маркетинг при продажбата на имоти и продажбите на жилища чрез съдебните изпълнители.
Лектори ще бъдат учредителят на Българската асоциация на ощетените собственици на недвижими имоти Ангел Ангелов, ImotiGARD, председателят на Националното сдружение за недвижими имоти Иван Велков НСНИ, Амброзио Йорданов, собственик и управител на ceb.bg, Александър Вакареев, административен управител на Милва Пропъртис, и Георги Палпурин, управител на targ.bg.

http://www.sobstvenik.com/?p=3968

26
В празничните дни ще започнем нещо интересно и надявам се полезно.
Представям ви един напълно нов, и донякъде нелогичен инструмент за защита на имота.
Базата данни за вписани имоти ще бъде качена напълно до  05.01.2012г.
Всеки който желае може да стане част от идеята.
Регистрацията е безплатна и лично осъзната.
Ще бъда благодарен за всички съвети и забележки по подредбата, логиката, смисъла и ползваемостта на сайта.

Весели празници.



Имотна измама.

Какво всъщност се случва? Някой решава да придобие вашия имот. Със създаване на поредица от документи той си поставя за цел да се представи като собственик на имота. Начините са много и са описвани хиляди пъти.

Чрез директна продажба на заинтересуван купувач или чрез прехвърляне на подставени лица, които да продадат на краен купувач, вие губите имота си. Сменена е собсвеността на имота ви.
Но има едно нещо, което не се сменя при поредицата от измамни действия. Адресът на имота, номерът на парцела или нивата, номерът на квартала в регулационния план, кадастралният номер.

Ако заявите на обществено достъпно място че имот (нива) №123 в местност „Моята местност” в землището на с. Роден край не се продава, то всеки, на когото е  предложен имотът за продажба, след проверка ще знае и няма да купи.

Това място е регистър ImotiGard.

Ако впишете адреса си с улица, номер, номер на блок, етаж, апартамент, то всеки, на когото е  предложен имотът за продажба, след проверка, ще знае и няма да купи.

Ако впишете, че сте оттеглили пълномощното за продажба на имот с неговия номер, издаден от нотариуса и адреса на имота, за който се отнася, то всеки, на когото е  предложен имота за продажба, след проверка, ще знае и няма да купи.

Ако няма кой да купи, няма да има смисъл и от цялата поредица от неистински документи.

Регистрите на собственост, които познаваме, имат за цел да докажат и обявят правата на собственост върху определен имот.
Настоящият регистър ImotiGard си поставя други цели.
С обявяването, че не желаете да продавате, всеки написал адреса или данните на имота  ви в ИНТЕРНЕТ, ще узнае, че ИМОТЪТ НЕ СЕ ПРОДАВА.
Нарекли сме това действие ГРАЖДАНСКА ЗАБРАНА ЗА ПРОДАЖБА.
Действието е ваше лично решение, подобно на решението да заключите дома си, когато излизате.

За кого е регистър ImotiGard?
За всеки собственик или съсобственик на имот в България.

Възбрана от собственик, съсобственик
Когато имате наследствени имоти, разпръснати на няколко места в страната, вие реално не можете да осъществявате контрол върху тях.
С вписването на ГРАЖДАНСКА ЗАБРАНА ЗА ПРОДАЖБА ще попречите на всеки, включително и на съсобствениците ви да се разпореждат с общите ви имоти без ваше знание.

Когато сте дали имот под наем и сте отстъпили реалното ползване на имота, има голяма вероятност, необезпокоявано имотът ви да бъде показван, спазарен и продаден. С вписването на адреса в регистър ImotiGard, тази възможност намалява драстично.

Вписване на предварителни договори за покупка на имот.
Покупката на имот на зелено” с предварителен договор е изгодна, но и високо рискова сделка. От няколко години кризата принуди строителите и инвеститорите да търсят всевъзможни начини да осигурят свежи пари. За съжаление, първият актив, който могат да използват, е обект, за който има сключен единствено предварителен договор.

Двойните и тройни продажби не са екзотика. Дебатът дали, кой, кога и къде да вписва тези договори, тече от години. Докато чакате някъде да се вземе решение, впишете договора си в ImotiGard и защитете парите си. Недовършените строежи са навсякъде около нас и за придобиването им има сериозни апетити.

Официалният старт на регистър ImotiGard ще е 01.01.2012 г.
Вписването на имот е напълно безплатно. Изисква се единствено регистрация и потвърждение.
Администраторите на регистър ImotiGard си запазват правото да свалят от сайта имот, договор или друго вписване, което нарушава добрите нрави, клевети или злепоставя.

Регистър ImotiGard не е законова процедура.
Той е инструмент, който вие да използвате.
Той е вашето отношение към дома и имота ви.

http://www.imotigard.com/zashto-imotigard

http://www.imotigard.com/

27
Фермерите получават от вчера субсидии за отглежданите от тях животни. В понеделник е направен превод на стопаните, които имат биволи и крави, а утре своите средства ще получат овцевъдите. За първи път тази година и биволовъдите ще получат средства.
Това съобщи вчера във Велико Търново земеделският министър Мирослав Найденов. Сумите, които ще получат за една година на глава добитък стопаните, са съответно по 300 лв. за биволите, по 150 лв. за кравите и по 29 лв. за овцете и козите.
http://www.sobstvenik.com/?p=3868

28
Сергей Карпов. "Империя Великих Комнинов". 1-я лекция
В лекции Сергея Павловича Карпова - доктора исторических наук, профессора, декана исторического факультета МГУ, члена-корреспондента РАН, руководителя лаборатории истории Византии и Причерноморья МГУ - речь пойдёт о Трапезундской империи, или империи Великих Комнинов, возникшей после взятия Константинополя.

http://www.vesti.ru/only_video.html?vid=378522

http://www.vesti.ru/videos?vid=378522&cid=460

29
Продавам земеделска земя на която последните 300 години са отглеждани известните копривщенски овце. Три извора, лесен достъп, завет, място за пладнуване. При желание може да се закупи в съседство и пасище 110000 кв.м. също с изграден водопой.

http://www.imoti.net/zemedelski-imot-sofiya-oblast-koprivshtica--anno1963750.html

Малко подробности за земята.
Тези терени са част от един проект за отглеждане на автохтонни породи овце. Предимно каракачанска и аваси. Саята /така се нарича мястото за отглеждане на овце/ е с лек наклон, южно изложение с три извора в парцела. В единия край има гъсто израстнали  дървета, окастрени на височина един човешки бой, където овцете пладнуват. В долната част на имота има вечнозелена трева, която се напоява от оттока на изворите. Големината е 62000 кв.м. Има възможност за отглеждане на около 1800 броя овце. Прилежащото пасище е в съседство и е 110000 кв.м. Има възможност да се наеме още около 300000 кв.м. на много прилична цена от общината. И двата имота попадат в слой за субсидиране.
Пасището е с изготвен ветроодит. Намира се на билото на землището и скоростта на вятъра е постоянна и от една посока. На върха на ветрова фуния където се събират Стара планина и Средна гора над тунела Козница.
Всяка част от земята е затрупана от история, която се усеща почти като физическо присъствие. На границата на пасището има тракийска могила, която от години копаят от тук-там, но май още не се е дала.

Защо се продава.
Споменах че земята е част от проект. За съжаление проекта е личен и неподкрепен от каквато и да е институция. Освен това в района имам още доста земя. Трябват ми свежи пари за да завърша нещо започнато на друго място. За съжаление не откривам кредитна институция която да финансира по разумен начин някое от начинанията.
Заедно със земята мога да предоставя контакти с развъдни асоциации, лични проучвания за породите които са отглеждани, местни особености на породите, пазар на млякото и агнетата.

Има и вариант да изкупя обратно земята след една стопанска година, с договорено оскъпяване.
Субсидиите ще си останат при собственика.
Та така.
Ще отговоря на всеки, проявил интерес и желаещ повече подробности.

30

Светата Православна църква чества на 8 ноември Събор на Свети Архангел Михаил(Архангеловден).
На този ден се почита Денят на Светите Ангели и на Архангел Михаил, вожд на небесните сили в борбата им срещу духовете на мрака и злото.
Архангеловден е смятан за най-големия есенен празник след Димитровден в църковните и народните традиции на българите. Православната църква определя Свети Михаил като един от седемте първенствуващи ангели, които винаги стоят пред престола на Господа. Според религията той представя Божието слово, носител е на Божиите тайни, лечител на недъзите, просветител на душите и молител и застъпник пред Бога.
Светецът символизира тържеството на доброто, светлината и справедливостта. В църковната иконография е изобразен с копие в ръка, тъпчещ с краката си дявола.
http://www.sobstvenik.com/?p=3764

Български Фолклор - Гайда ( Странджанска )

Страници: 1 [2] 3 4 ... 11