ЕС няма нужда от европейско данъчно облагане, а от програма за растеж с истински свободен пазар на услугите, фискални стимули за иновации и по-ниско административно бреме за малките и средни предприятия
ДЕРК ЯН ЕПИНК18.02.2011
Eвропейският съюз набира инерция да опита да бръкне в по-дълбоки джобове за финансиране, откакто миналогодишният опит за по-голям европейски бюджет бе спънат от принципната съпротива на британския премиер Дейвид Камерън и холандския му колега Марк Руте. В отворено писмо лидерите на Великобритания, Франция, Германия, Холандия и Финландия настояха: „не харчете повече, харчете по-добре”. Въпреки това Европейската комисия крои планове да въведе европейско данъчно облагане при все, че е впечатляващо неспособна да изразходва правилно настоящия си бюджет.
Сметната палата никога не е одобрявала бюджет на Европейския съюз (за 2011 141,8 евро), тъй като не може да гарантира коректното му разходване. И по-специално фондовете за структурна и кохезионна политика са осеяни с финансови и административни грешки и дори измами. Знаменателни проекти излизат от контрол като например европейската система за сателитна навигация „Галилео“, чийто първоначален бюджет от 3,3 млрд. евро скочи рекордно до 5,5 млрд. евро.
Миналия месец холандецът Маартен Енгвирда, бивш член на Сметната палата, се нахвърли срещу „културата на покриване” в Европейския съюз. В интервю за холандския вестник „De Volkskrant“ той заяви, че съобщенията за пресата умишлено се изготвят на неясен и недостъпен език, за да заблудят журналистите. „Всички тези провали така и не достигнаха външния свят заради Кремълската информация, която предоставихме”, каза той.
В официалния си отговор Сметната палата зави, че забележките на Енгвирда са напълно „неоснователни” въпреки факта, че той е работил за институцията 15 години и я познава отвътре.
И така, закономерният въпрос е защо ЕС трябва да има по-голям бюджет? Нито може да изразходва средствата надлежно, нито може да изразходва всичките пари, с които разполага в хазната си.
Милиарди евро годишно остават неизползвани, защото проектите по структурната и кохезионната политика трябва да бъдат съфинансирани от страните членки. Тъй като повечето европейски страни не разполагат със средства и са напълно неспособни да съфинансират, Европейската комисия по закон е задължена да изпрати неизразходваните милиарди евро обратно на страните членки. Тази година Кохезионният фонд дори получи 4,5 млрд. евро повече от миналата година, но никой не знае как да ги използва.
Принципно бюджет от 1% от БВП е повече от достатъчен за провеждане на основните политики. Още по-малко оправдан е по-голям бюджет във време, когато европейските граждани са принудени да затегнат колана. Нека първо се съсредоточим върху правилното изразходване и да прекратим подаването на информация в Кремълски стил.
Защо европейските институции настояват за средства, които не могат да похарчат? Свързано е с власт. Тази година Европейската комисия оповести предложения да се увеличат „собствените ресурси” за Европейския съюз. В европейската терминология, „собствени ресурси” означава европейско данъчно облагане. В момента бюджетът на ЕС се финансира чрез вноски от страните-членки (75%) и „собствени ресурси” (25%). Европейско данъчно облагане вече съществува под формата на процент от данъка добавена стойност (ДДС), който страните-членки превеждат на Брюксел. Комисията предпочита да има изцяло общоевропейска данъчна система, чрез която Брюксел да събира средствата, от които смята, че се нуждае.
Миналата година председателят на Комисията Жозе Мануел Барозу представи „неизчерпателен списък собствени ресурси”: европейски данъци върху финансовия сектор, европейски данъци върху въглеродните емисии, европейски данъци върху въздушния транспорт, общоевропейски ДДС, европейски енергиен данък и европейски корпоративен данък.
В замяна на това Барозу обеща европейското данъчно облагане да позволи на страните-членки да намалят националните си вноски. Той иска да постигне „сделка”, която да е по вкуса на т. нар. “нетни платци” в ЕС като Германия, Холандия, Великобритания, Швеция, Финландия и Австрия. Звучи примамливо, но е номер. Това, което възнамерява да направи, е да увеличи драстично бюджета на ЕС и да прехвърли разходите на данъкоплатците в Европа. Онези в по-силните икономически страни – като цяло нетните платци , ще трябва да платят сметката.
Европейската комисия и много членове на Европейския парламент особено бленуват за данък върху финансовите транзакции (ДФТ), който би трябвало да донесе стотици милиарди евро в бюджета на ЕС. ДФТ, един вид европейски данък на Тобин, е прекият път към Европейска бюрокрация на стероиди. Но няма да облагодетелства по никакъв начин европейските данъкоплатци, защото повишените разходи за финансовия сектор ще бъдат прехвърлени на тях.
Брюксел изглежда е различна планета. Гражданите, както и правителствата, затягат коланите. Докато Европейският съюз не знае как да изразходва средствата. Единствената цел на европейските данъци е голяма власт в Брюксел, който преразпределя богатство вместо да го създава. Бюрокрациите не създават работни места освен за себе си. Но конкурентната икономика го прави с ограничена управленска намеса, ниски данъци и ефективна регулация. Брюксел трябва да създаде равнопоставени условия за действие за предприемачеството на единния пазар от 500 млн. души. Това е силата на Европа. Но ако се опита да създаде държава на благосъстоянието на европейско ниво – икономика на трансферите, направлявана от бюрократичната машина на Брюксел, Европа ще се провали. Това, от което се нуждае, е програма за растеж, например с истински свободен европейски пазар на услугите, фискални стимули за иновации и по-ниско административно бреме за малките и средни предприятия.
Въпросът за европейските данъци формира бъдещето на Европа. И точно затова европейските лидери трябва да попречат на европейско данъчно облагане, за да могат вместо това да настояват за ефективна програма за растеж.
* Авторът е член на Европейския парламент от групата на Европейските консерватори и реформисти.Заглавията са на в. „Политика”.
