Според нормативните текстове характерът на застрояването се определя в зависимост от височината на сградите на основното застрояване (чл. 23 – чл. 30 от ЗУТ):
Ниско застрояванес височина до 10 метра.
Средно застрояване с височина 15 метра.
Високо застрояване с височина над 15 метра.
Във вилните зони застрояването е ниско (до 10 м.)
ЗАСТРОЯВАНЕ НА УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ
Застрояването на урегулиран поземлен имот се определя с външни и вътрешни линии на застрояване, до които според предвижданията на подробния устройствен план могат да се разполагат сградите в приземното им ниво. Външните линии на застрояване на жилищни сгради към улиците от първостепенната мрежа се установява на разстояние от уличната регулационна линия, както следва:
1. По улуци от първи клас (скоростни градски магистрали) – най-малко на 15 метра.
2. По улици от втори клас (градски магистрали) – най-малко на 5 метра.
3. По улици от трети клас (районни артерии) – най-малко на 3 метра.
Допуска се посочените по-горе разстояния да се намаляват в случаите, когато заварените сгради се запазват и се включват в системата на застрояването от подробния устройствен план (ПУП). Тогава линията на застрояване на новите сгради се определя от строителната линия на заварените, когато те са преобладаващи.
С подробния устройствен план може да се определи
различна дълбочина на застрояване на първия надземен етаж и отделно за основното застрояване над първия надземен етаж, когато се спазват нормативите за плътност и интензивност на застрояване и разстояние между сградите.
В жилищните зони със свързано застрояване, дълбочината на жилищните сгради на основното застрояване над първия надземен етаж е най-мако 16 метра. Изключение се допуска само когато урегулирания поземлен имот има дълбочина повече от 30 метра и лице не по-малко от 20 метра.
Източник:
http://www.1001line.com
