Разпространена практика е, когато собственици на парцели предоставят имота си на строителни предприемачи за строителство на сгради срещу обезщетение с част от застроената площ. Това е възможно при наличие на учредено право на строеж, преди да е извършено строителството и е неотменно свързано с утвърдените и действащи ЗРП и КЗСП. Размерът на обещетението се договаря.
Строителият предприемач сключва договор за строеж със собствениците на даден терен. С подписването на Предварителния договор се прехвърлят права, но не и собственост.
Най-важните клаузи са срока за завършване на строителството и предоставяне на собствениците договорените жилищни обекти, описани подробно.
Строителният предприемач в повечето случаи извършва строеж със свои средства или набавя съответното финансиране чрез сключване на Предварителни договори за покупко-продажба на недвижим имот (покупка на “зелено”). Строителят уговаря със собствениците на терена и с бъдещите собственици на обектите, които ще бъдат построени, до каква степен на завършеност те ще се предадат. Обикновено договорът за изработка и договорът суперфикция (право на строеж) се оформят в един общ и взаимно се допълват.
Договорът се счита за изпълнен, когато обектите се предадат до ключ и могат да бъдат използвани.
Има случаи, когато не се извършват голяма част от договорените строително-монтажни работи - непоставена дограма, незавършени ВиК и електроинсталации, липсва покрив, и др., или завършеност на 50%, когато обектът е в груб строеж. И така строителят не изпълнява поетите задължения по договор.
Този договор може да се развали чрез предевяване на иск в съда от страна на кредиторите. Важно да се прецени интересът на кредиторите преди завеждане на дело срещу строителя. Поставянето на “първа плоча” на обекта не означава, че правото на строеж е реализирано и строителят може безкрайно във времето да се опитва да довърши строежа, необезпокояван от собствениците на терени.
Източник:
http://www.1001line.com
