Автор Тема: ПРАВНА СЪЩНОСТ НА СУПЕРФИЦИЯТА  (Прочетена 6089 пъти)

admin

  • Administrator
  • Sr. Member
  • *****
  • Публикации: 265
    • Профил
    • Балкански рекорд за „Най-много хора правещи заедно Български мартеници за 5 минути“

Съгласно нашето обективно право, суперфицията е и правило и изключение. При извършване на строителство, новата сграда се свързва трайно със земята и става част от поземления имот. Създава се един нов недвижим имот, различен от първончалния по вид, обем и същност и евентуално с по-различно предназначение. По принцип, собственикът на земята става собственик и на всичко направено под и върху нея. Но е допустимо, поземления имот и построеното под или над него да се третират като отделни недвижими имоти, всеки един от тях да е обект на самостоятелно вещно право, да е собственост на отделни и различни правни субекти, въпреки че сградата е трайно инкорпорирана в земята.
По своята същност, суперфицията е ограничено вещно право върху чужда вещ. Наред с правото на собственост, то е едно много широко по обем вещно право. В доктрината господства възгледа, че то по своя обем идва след плодоползуването.
Обект на суперфицията може да бъде само недвижимост. Свързва се винаги с поземлените имоти, които могат да бъдат застроявани. Правото на строеж е субективно право от групата на абсолютните права и е противопоставимо на всички останали правни субекти.
От друга гледна точка, суперфицията, след осъществяването си се явява едно по- малко или по-силно ограничаващо собственика на поземления имот право. Според обема си, то може да доведе правото на собственика върху поземления имот до гола собственост. В случаи че собственикът на поземления имот учреди суперфиция за цялата възможност за застрояване предвидена по подробния устройствен план, той се води по документ за собственик на земята, но неговите три правомощия върху нея са силно ограничени. По отношение на правомощието на разпореждане той има право да извършва отчуждителни правни сделки с земята, но не и да извършва застрояване, след като го е прехвърлил изцяло. По отношение на правото на владение и на ползуване той също така е ограничен. Тези негови две правомощия могат да се простират само върху незастроената част от поземления имот, т.е. без застроената част и без съответното сервитутно отстояние от сградата, ако в правната сделка за учредявне на суперфицията си е запазил тези правомощия.
и конкретно на въпроса:
В тази връзка трябва да цитираме и новата ал. 2 на чл. 66 ЗС в сила от 1996 година, която внесе яснота в един спорен и за ВС въпрос. Казусът е този. След като се реализира отстъпеното ограничено право, но вещта погине т.е. сградата или част от нея погине, какво е положението на суперфициарния собственик. С новата разпоредба се прие, че суперфицията при погиване на сградата или обекта се възстановява като преходно вещно право, т.е. учреденото право въпреки осъществяването му и неговата трансформация, отново се възобновява и носителят на ограниченото вещно право не губи правата си; той отново може да реализира строежа в нов петгодишен срок, без да е необходимо да получава някакво ново ограничено вещно право от собственика на поземления имот. Тази норма влиза в действие, освен ако в акта за учредяването е предвидено нещо различно.
Да си собственик не е само притежаване, а грижа и мъка.
http://www.sobstvenik.com/
Балкански рекорд за „Най-много хора правещи заедно Български мартеници за 5 минути“ http://www.babamartaworld.com/