Автор Тема: Българите не щели златни левове - късали им джобовете  (Прочетена 3160 пъти)

OwnerBG

  • Global Moderator
  • Full Member
  • *****
  • Публикации: 109
    • Профил
    • Балкански рекорд за „Най-много хора правещи заедно Български мартеници за 5 минути“

В първите месеци след Освобождението през 1878 г. България си нямала национална валута. Но пък са се въртели всякакъв вид сделки - кой купува земя, кой добитък, а са плащали по кръчми и хотели с каквито пари имат подръка.

В обращение са били всякакви валути.

- Дълго кътаните под дюшека алтъни - златните турски лири, някои от които и до днес се срещат, пазени като пендари, предназначени за златни пръстени за зестра и женитба.

- Сребърната турска меджидия, подразделение на алтъните.

- Тези, които били на служба при руснаците или пък завъртели търговия с тях по време на войната, имали малко сребърни рубли.

- Други, които учили или пък пътували из Европа по държавни дела плащали с германски марки, австрийски фиорини, които по-късно ще станат шилинги и предшественика на унгарския форинт, който тогава си е мангър.

- Из София, Русе, Лом, Варна и Бургас пък се мяркал и френският франк. Първите сарафи са се появили още по време на турското робство, като договорки за размяната се правели по улици и кръчми.

Цялата тази парична неразбория не можело да трае дълго и руският комисар княз Дондуков Корсаков (България все още няма самостоятелно управление) на 17 януари 1879 г. пише първия указ за създаване на банка, която да регулира дотогавашната хаотична обмяна. Документът предвижда ограничени финансови операции и поставяне на банката под контрола на правителството.

Но България все още си няма парична единица. На 4 юни 1880 г. Второто обикновено народно събрание приема

"Закон за правото на резание монети в Княжеството".

Той определя за българска парична единица лева, а за негово подразделение - стотинката. В закона е предвидено първите монети да са от 2, 5 и 10 ст.

Но за изпълнение на закона още няма нито сграда, нито специалисти. Турската тарапана в Земляне е съборена веднага след Освобождението, а българският Монетен двор е създаден чак през 1952 г. Дотогава леенето на монети и печатането на банкноти се определя от политическите интереси. От 28 ноември 1880 г. министър-председател е Петко Каравелов, който се опитва да води самостоятелна политика. Изострят се отношенията с Турция. На нейна страна застава и Англия. Като наказателна мярка тя иска българското правителство да й плати жп линията Русе - Варна, изградена с английски инвестиции. За да омилостиви Англия правителството решава първите ни монети да бъдат направени в Бирмингам през 1881 г., въпреки че Русия е настоявала това да стане в Санкт Петербург.

Първите монети са медни с примес от 1/20 цинк. Докарани са със строго охраняван вагон от армията в България и под двойна жандармерийска и армейска стража са вкарани в трезора на старата сграда на БНБ. Интересно е, че при население на Княжество България от около 3 милиона души емисиите от 10 стотинки са отлети в тираж 15 милиона.

През 1882 г. руснаците постигат своето. Пак се секат български монети, но този път в Санкт Петербург. Те са с номинал 1 и 2 лв и за първи път в тях преобладава среброто. Единият лев е отлят в 4,5 милиона броя, а двата - в 2 милиона. И те се оказват недостатъчни за нарасналото потребление, защото през 1885 г. се приема Закон за реформата на БНБ, който решава, че трябва да се печатат и банкноти. Първите купюри са от 5, 10, 20, 50 и 100 лева. “Резанието на монети” обаче продължава да е политически въпрос. От 1887 г., когато Фердинанд идва у нас до абдикацията му през 1918 г. това се прави в австрийския Монетен двор.

Едно от изключенията е през 1888 г., когато българските монети са произведени в Брюксел. Тази емисия е интересна с факта, че в нея има монета от 2 и 1/2 стотинки, при това в тираж 12 милиона.

В емисията през 1891 г. среброто в българските монети към останалите компоненти е 6:1. Това съотношение се увеличава до 8:1 в емисиите през 1894 г. и 1901 г. Монетите с високо съдържание на сребро се оказаха доста ценни дори след като са излезли от обращение. Във времето на социализма, още със създаването на "Кореком", търговската организация срещу такива монети даваше бонове, с които можеха да се пазаруват вносни стоки. И се започна едно ровене по мазета и тавани...

На 17 април 1897 г. Народното събрание приема "Закон за монетите в Княжеството", който определя за парична единица златния лев.

Такива монети вече са се появили през 1894 г. На монетата от 100 лева е изобразен Фердинанд. Тази емисия е повторена и през 1912 г. За тях банкерът и политик Атанас Буров пък се произнася през 1950 г., когато е задържан: "Преди 1912 година България беше толкова богата, че сечеше златни пари, но никой не искаше да ги държи в джобовете си, защото бяха тежки и ги късаха." Разбира се, банкерът поукрасява нещата, но пък е истина, че монетата от 100 златни лева е тежала цели 33 грама.

Цар Борис се появява на монетите едва през 1930 г. и си стои на тях в 4 емисии до 1943 г. от 20, 50 и 100 лева. На "малките пари" от 5 и 10 лева пък е хан Крум.

Постепенно банкнотите изместват монетите. Първите емисии са печатани в Германия, Англия и Русия. Те изобразяват идилични сцени от народния живот - овчар, бране на рози, пладнуване на овце, скупчени под дърво, предачка на вълна. Любопитен факт е, че български пари са печатани и в САЩ, но това става чак през 1922 г. като проектът е на най-известните български художници за онова време - Димитър Гюдженов и Никола Кожухаров. След това за първи път се печатат пари и у нас. Това става през 1924 г. в Държавната печатница, която е охранявана като при спецакция на днешното МВР. Първият възрожденец, който се появява на банкнота, е Отец Паисий в емисията през 1929 г.

ДИМИТЪР КАМЕНОВ

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=503727
« Последна редакция: 05 Юни, 2010, 18:47:58 от OwnerBG »
Подбрани статии за собственици на имоти.За купувачи и продавачи си има други места.
http://www.sobstvenik.com/
Балкански рекорд за „Най-много хора правещи заедно Български мартеници за 5 минути“ http://www.babamartaworld.com/