Публикации

16

Стари закони, царе, султани / ДЪРЖАВНА УРЕДБА на Турция

« -: 26 Ноември, 2010, 08:47:17 »

Имаме обща история, и те сме ние, и ние сме те.

Балканският  полуостров (без Босна) турците нарекли Румелия (изкривено от Романия)  Мела Азия носела името Анадол. Между Анедола и Румелия се издигал славният престолен град Константине (Стамбул), седалище на падишаха и център на отоманското великолепие. Турците били добри войници и добри администратори. 
Страната била разделена на пашалъци (вилаетни области), санджаци (военни окръзи), кази (околии), нахии и общини.
Начело на държавата стояли: 
1. СУЛТАН, падишах, с неограничена власт, по светските работи, и съгласно основния закон – корана,  халиф на мохамеданите.

2. Шеих-ул-ислям – духовен глава на мусулманите, велик мюфтия, тълкувач на корана и вероизповеданието. За всяко важно предприятие на правителството Шеих-ул-ислямът тря6вало да издаде фетва (разрешение), дали то е съгласно или не със свещения закон. Нито едно правителствен действие не се брояло станало, нито бивало да се възприема, ако нямало за него изработена фетва. Шеих-ул-ислямът пазел свещеното знаме (санджак-и-шериф) - и, когато го развеел, всеки мусулманин бил длъжен да умре за Мохаиедовата вяра.

3. Велик везир – помощник и заместник на султана, началник на всички граждански и военни власти, главен полководец. Под неговата власт били подчинени всички паши, завеждащи отделните клонове на управлението; той пазел държавния печат (турата).

4. Диван. Имало  два дивана,: единит 6ил съвет на султана с най-близките си; другият бил Министерският съвет от главните паши с Шеих-ул-исляма. Последният  заседавал под председателството на великия везир. Диванът бил правителството, наречено още "Висока порта" 
(Поради голямата ограда и високата каменна сводна порта на конака (двореца), в който в старо време живял великият везир и работело правителството, последното часто се именувало  от  европейците  "Висока nopma).

Администрацията  - намирала в ръцете на пашите (валиите), бейовете, спахиите, кадиите и други. Пашите-валии имали военна, административна и стопанска власт. Те плащали на султана определен данък и помагали с войска, а сами редели и управлявали своите вилаети почти самостоятелно, като сатрапи. Валията имал върховно право да съди, коли, беси и изобщо да наказва със смърт, без никакви формалности. От него зависел стопански и финансово пашалъкът, той сам разхвърлял данъците. Той подържал чиновническия персонал и голям военен щат според приходите на пашелъка. Когато получавал заповед от султана, той се поставял на чело на въоръжените сили в цялата област, също и когато границата бивала заплашвана. Не държавата, а всеки паша се грижел за добрата уредба на областта.
Ако валията бивал честен, работлив и способен, в пашалъка настъпвало ред, право и благосъстояние: данъците не се усещали; пътища, чешми, мостове се правели, крепостите се подържали, джамии се издигали, болници и трапезарии се устройвали.
Валиите били подчинени на великия везир и се сменявали с добром или насилствено, ако отиват против султанските разпоредби.
Вилаетите се делели на санджаци (окръзи) със същата уредба, като пашалъка. Санджак значи знаме. Колкото санджаци имало в един пашалък, толкова и главатари водели войски със своето знаме. Начело стояли санджак-беят, кадията (ходжата) от първенците мусулмани. Санджакът се делял на кази (околии), начело с каймакам и местен кадия. Селските общини се управлявали от мухтара (кметове), народни войводи и князове.

Правосъдието било в ръцете на  кадиите и разните духовни съдилища, които съдели по шерията (изводни правила от корана).
Своите заповеди султанът издавал до всички органи чрез особени височайши повеления, наречени 6ерат, ферман, хат-и-шериф, хат-и-хумаюн. Всички се подписвали и подпечатвали  със султанската mypa (печат) от името на султана. Интересна е формата на всеки ферман, а от съдържанието на ферманите се вижда, че централната власт не винаги е действала грубо и заповеднически към своите органи, напротив, залягала е чрез доказателства, разсъждения и дълги съображения да ги убеди в полезноста на своите мероприятия, да възбуди у тях съзнение и  лично достойнство, че трябва добросъвестно, дейно и честно да служат на държавата. В ферманите често се излагат дълго и широко убедителни съвети към турските власти, да се отнасят кротко и справедливо към привилегированата рая, тъй като от нейната преданост и верност зависел твърде много успехът на възложените й обществени и държавни длъжности.
Във всеки ферман има три чести:
а) славословие,
б) изложение и
в) заключение.
В славословието султанът се обръща към чиновника, комуто се адресира ферманът, с високоласкателни думи и изрази.
Например – султан Мохамед IV (1683 г.) пише до везира така: "До славния, достойния и висоиопросветения ми пръв съветник, главния велик везир, всенароден служител, разпоредител на народните учреждения, – ти, който умно и с дълбока проницателност управляваш общите дела; ти, който с дипломатическо умение, смело и справедливо изкарваш до добър край важните държавни и народни работи; ти, който здраво уякчаваш основите на империята и благополучието; ти, който  консолидираш и закрепваш стълбовете на благоденствието и на великолепието, и ти, който преизобилно си надарен и  облагодетелствуван с всички земни и духовни блага, мой велики везирю, с чин паша и генерал губернатор на Румелия, – нека всевишния бог продължи за дълго време твоята слава  и  увеличи  силата  на  властта ти!"
До кадията султанът пише:
До високообразования ми достоен и справедлив кадия съдия в София: – ти, който си високопросветен мусулманин; ти, който си избран орган да развиваш в името на свещения шерият правосъдие и да издаваш законни присъди и решения; ти, който  разпространяваш  дин-исляма и вероучението на великия пророк, в качество на негов духовен наследник, – нека всевишният Бог укрепи твоята сила и  увеличи  твоята съдебно просветителна служба !"
След славословието върви сьдьржанието на фермана. 
Султанът, като известява на софийския кадим, че с Божа помощ на пролет (1863 г.) ще има война с Австрия, продължава така;.
В столмцата ми Константине е дошла депутация от софийската каза и от мостарите е подадена жалба до султанския диван, какво поради несъгласия и караници между селяните, те не искат да изпълняват възложената им от старо време длъжност- поправка и подръжка на мостовете, та последните били изоставени, повредени и непоправяни, поради което минаването по тях ставало трудно и опасно.
Ферманът заповядва щото всички тия селяни раи, които са записани в старите тефтери още от деня, когато страната им била завоювана от динляма, като рая свободна и привилигерована с задължението да поправя мостове по реките, да се свика отново и по един справедлив и законен начин да се убеди, че тя по силата на своите автономни права, като свободна рая, е длъжна точно, акуратно и добросъвестно да се грижи за чистене, поддръжка и поправка на мостовете та да  могат да минават  свободно по тях  царските войски, оръдията, обозът и пътници".
Всеки ферман се завършва с заключението.
Тъй да знаете, тъй да действувате! Чест, слава и пълно доверие дайте на височайшите ми царски знакове – турата, монограма ми и с печата, положени на чело на този императорски ферман, написан и издаден в престолния ми град Константине ..

17

Стари закони, царе, султани / Re: Хабсбургите и Османската държава

« -: 23 Ноември, 2010, 22:54:18 »

Няма страшно, той ми е приятел Малко лошо гледа, но пък здраво пипа

Що бе, благ си е човека.

18

Стари закони, царе, султани / Re: Хабсбургите и Османската държава

« -: 23 Ноември, 2010, 22:43:56 »

Ще ми свърши. Даже ако имаш някакви книжки независимо какви за дипломатически отношения междудържавни ще ти бъда вечно благодарен. Това е най-интересната тема за мен. Винаги ми е било мечта да работя за МвНР, но по стечение на обстоятелствата работя в друго министерство.

Аааааа, адаш, мани министерствата че ако мръднем една буквичка ще дойде Цецо.

19

Юридически казуси / Re: "Реновиране"

« -: 23 Ноември, 2010, 21:24:09 »

Здравейте, наскоро станах собственик на селски имот в който според издаденото от главния архитект на общината удостоверение има търпима цитирам "едноетажна паянтова жилищна сграда - дървено бунгало, с площ от 48 кв.м., състояща се от две стаи и сервизни помещения". Действително я има тази дървена "барака" и е много симпатична /за съжаление конструкцията е такава, че става само за инструменти - греди 8х8 през 2 метра/, но въпросът ми е дали под формата на "реновиране" мога да я превърна в масивна и ще ми трябват ли някакви разрешения от общината за това. И после мога ли да поискам разрешение за лятна кухня към нея около 30 кв.м. само с конструктивно становище и да стане цялото едновременно и законно, и така както аз искам да изглежда.
п.п. Общината е Сливен, ако е важно това.
Предварително благодаря за отговорите ви!
п.п.2. Зададох същия въпрос и в един друг форум, но за съжаление не получих никакъв съвет!

Едноетажна на 48 кв.м. значи че не е по параграф 4.Колко е парцела и как е ситуирана.
Ако са спазени отстоянията и нямаш криви съседи опитай разрешение за ремонт в най общ вид.
Виж се с архитекта на 4 очи.Един проект от приятелски настроена фирма на Гладния архитект ти решава напълно проблема.

20

Раздумки и хрумки / Добре дошъл на новия модератор Собственик31

« -: 22 Ноември, 2010, 22:20:57 »

Добре дошъл на новия модератор Собственик31

hells bells

21

Пътеводител на Собственика / Re: покупко-продажба на имот без да съм уведомена

« -: 18 Ноември, 2010, 14:32:50 »

Оказа се, че къщата ни е без нотариален акт. Брат ми, който не е в добри отношения с родителите ми реши да я узакони, да нямат претенции чичо и леля. По негово настояване изкарва нот. акт на къщата и след това принуждава родителите ми да подпишат договор за покупко-продажба и му продават целия имот. (без да си оставят стая за живене до смъртта, или клауза срещу гледане.) Аз естествено не съм уведомена и не зная нищо в продължение на две години. През това време майка ми почина , като аз я гледах до смъртта без да ми спомене такова нещо, мисля, че и тя не е осъзнала какво е направила (да положи подпис, като продавач). През цялото това време аз поддържах къщата и градината. Едва го научих преди два дни не съм говорила с никого за това. Какво ще ме посъветвате?

Попаднали сте в най неприятното положение.
Като начало опитайте да обсъдите ситуацията с брат ви и баща ви.
Съберете всички документи които са съставени за узаконяването на къщата.Изкарването на нотариален акт може би е станало с обстоятелствена проверка.Отидете при нотариуса и с удостоверение за наследници вземете всичко което е подписвано.Вижте се със свидетелите, които са участвали в производството.Прегледайте внимателно подписите на пълномощните и другите документи.Ако майка ви не е страдала от сериозни заболявания, ще ви е много трудно да докажете че не е разбирала какво подписва.Опитайте да намерите пропуски при съставянето на нотариалния акт с помощта на читав адвокат.
Ако има друг имот то опитайте да спазарите някаква компенсация.
Правете всичко тихо и спокойно.Нервите и скандалите ще ударят вас а не хората които са се възползвали.

22

Данъци и такси / Данъци и цени

« -: 06 Ноември, 2010, 08:00:10 »

Много си хортуваме за цените на имотите, но те са важни при намерение да купим или продадем.Щом прескочим проблема с купуването, идва един момент, в който ще се наложи да плащаме всяка година суми за данъци.Местни данъци, такса смет,управление на имота.
Има законни начини да намалим или избегнем някои плащания.
За това и ще си говорим тук.
За сроковете, начините и документите с които да спестим данъци.

Като начало.
Ако имате незастроен имот в регулация подайте декларация в местната община че няма да го ползвате през следващата данъчна година.
Ще ви бъде намален данък наречен такса смет.Ще остане да се плаща само таксата за поддръжка на сметището, която е минимална.
Декларациите са различни, за всяка община, защото сумите се определят с наредба на местния общински съвет.

ПРЕДСТОИ ДА ЗАПОЧНЕ ПРИЕМАНЕТО НА ДЕКЛАРАЦИИ ЗА ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ ТАКСА СМЕТ НА ИМОТИ КОИТО НЕ СЕ ПОЛЗВАТ.
ПОДАВАЙТЕ ДЕКЛАРАЦИИ И ЗА ПРАЗНИ ПАРЦЕЛИ.
НЕ ОТЛАГАЙТЕ.

Изтича срокът за декларации за такса смет

До 30 октомври е срокът за подаване на декларации за определяне на такса битови отпадъци на нежилищни имоти, съобщават от пресцентъра на Столична община. Столичен инспекторат напомня на предприятията, че за определяне на такса за битови отпадъци за нежилищни имоти, трябва да подадат в срок до 30 ноември на предходната година до кмета на Столична община декларация по образец в два екземпляра за вида и броя на съдовете за съхраняване на битови отпадъци, които ще се използват през годината. Тази декларация се подава чрез дирекция „Регулиране на търговската дейност” с адрес ул. „Оборище” 44. Столичният общински съвет определя размера на таксата за битови отпадъци на един съд за една година за всеки район на Столична община.

http://www.sobstvenik.com/?p=622

23

Пътеводител на Собственика / Re: КОГА СТРОИТЕЛСТВОТО Е НЕЗАКОННО

« -: 05 Септември, 2010, 04:53:10 »

http://www.sobstvenik.com/?p=33

24

Юридически казуси / Re: строеж с неспазен проект

« -: 20 Август, 2010, 08:28:03 »

Благодаря за отговора.Здравейте.
Къщата е изградена с редовно издадено разрешение за строеж.Имотът е урегулиран и конфликти със съседи няма.
Селото е в края на Тракия,подножието на Родопите/не зная категоризация по тип/Несъответствието с проекта е в квад
ратурата и фасадния изглед.Т.е.много несъответствия. Зная, че ще ми се наложи да търся много услуги, но от кого да
тръгна...Ако имате идеи-още веднъж благодаря.

Има няколко важни неща, които ще те насочат как да да действаш.
Първо вземи скица на имота.
Ако къщата е отбелязана на скицата, то с разрешението за строеж и наличните планове направете прехвърляне на дяловете, като опишете къщата по проект.
Добре е, че ще прехвърляте дялове помежду си, а няма да продавате на външен човек.
Несъответствието за момента не трябва да ви притеснява.
По късно може да пуснете едно искане за ремонт с проект и да оправите напълно документацията.
Важно е дали има влязла в сила кадастрална карта и от къде се взимат скици.
Ако не е влязла в сила, вземете скица от техническа служба на общината и пишете какво е положението.
Ако е влязла в сила пътят е друг и е малко по скъпо, но е по уредено.

25

Юридически казуси / Re: строеж с неспазен проект

« -: 19 Август, 2010, 14:48:00 »

Здравейте,
Опитвам се да науча какви премеждия ме очакват в хода на предстоящо прехвърляне на дялове от собствения ни дом ,
построен по типов проект през 90-93 година.Казвам премеждия ,защото досега не сме искали издаването на протокол
 образец 16. А... строежът има доста несъответствия с проекта.
Та дали  се очаква да ми поискат изцяло нов проект? Или има възможни образци за частично изменение на план...
Благодаря.

Може би ще е добре да дадеш повече подробности.
В какъв тип населено място се намира къщата.
Какви са несъответствията.
Спазени ли са отстоянията с комшиите./поне 3 метра от оградите./
Има ли конфликт с някой от тях.

26

Земеделие / Защо аристократите земевладелци са опасни за икономиката?

« -: 09 Юли, 2010, 20:42:01 »

Разпределение сред обществото на печалбата от поскъпването на земята като средство срещу бъдещи кредитни кризи, предлага британски автор


Тези, които не се учат от историята, са обречени да я повтарят. Това се отнася в не по-малка степен за огромната финансова и икономическа криза, в която светът изпадна, пише FT.

И така какво стои зад нея? Отговорът е: Пазарът на имоти, който бе изкуствено надут от многобройните рискови кредити. Хората в САЩ, Великобритания, Испания и Ирландия се превърнаха в трескави спекуланти на земя. Днес токсичните останки от тези спекулации са отровили цялата световна икономика.

Колумнистът на изданието Мартин Ууф описва как през 1984 г. е купил къща в Лондон. Той изчислява, че земята, върху, която тя е изградена, в днешни цени тогава е струвала 100 хил. паунда. Днес нейната стойност е вероятно 10 пъти повече.

„Голяма част от това огромно повишение не е плод на моя труд“, коментира той. „Това е наградата от притежаването на локация, която стана ценна благодарение на усилията на другите, подсилени от рестриктивния градоустройствен режим и благоприятния данъчен режим – данъците върху имотите са ниски, а печалбата (от повишените стойности) не се облага с данъци“.

Така че аз съм всъщност спекулант на земя – мини аристократ в земя, в която присвояването на частните блага на другите от дълго време са най-краткият път към богатството, пише Ууф.

Според него това „присвояване“ на повишената стойност е не само несправедливо, но и има тежки последствия.

На първо място тя създава необходимостта държавата да се финансира чрез облагане с данъци на усилията, находчивостта и далновидността. Облагането на труда и капитала би трябвало да доведат до понижение на тяхното предлагане. Облагането на ресурсите обаче не може да доведе до този резултат, тъй като тяхното предлагане е даденост.

На второ място тази система създава пагубни политически стимули. В един свят, в който хората ползват огромни кредити, за да притежават дадена локация, те са способни на всичко, за да видят как цените на земята се повишават и още повече, за да предпазят цените от спад.

По този начин всички сме свидетели на странен спектакъл: медиите възхваляват покачването на цените на дадено място за живеене – най-базовото от всички „удобства“.

Тези, които са облагодетелствани от това, са нещо повече от спекуланти със земя, те са също и ревностни защитници на всички усилия за изкуствена промяна в цените на пазара.

Специално във Великобритания всички те с радост посрещат идеята за изкуствено създаване на дефицит на земя чрез смешно рестриктивен градоустройсвен режим, пише изданието.

Това е най-същественият модел, чрез който богатството се разпределя от безимотните млади към имотните стари. В своята нова книга британският политик Дейвид Уилетс засяга темата именно за несправедливостта на разпределението на благата сред поколенията. Изкуственият пазар на земя е единствената и най-голяма причина за тези сътресения, пише изданието.

Трето и най-важно: възможността за спекулации със земя е провокирана от и провокира кредитния бум, който така дестабилизира глобалната икономика.

Според автора Фред Харисън този цикъл от кредитния пазар и от пазара на имоти е бил предвидим и всъщност предвиден още преди много години.

Всъщност той описва ситуацията така: купувачите наемат имотите от банките в замяна на хазартен залог, че цените ще се покачват.

Многобройни брокери печелят комисиони от уреждането, пакетирането и разпределението на благата от тези високоспекулативни сделки. Колкото по-дълъг е възходящият тренд (последният на Острова продължи 11 години), толкова те ще станат по-богати и толкова повече ще се надуе кредитният балон.

След това, когато крахът настъпи, тези, които са изтеглили кредити най-скоро, заедно с финансовите институции и данъкоплатците, страдат най-много.

Това не е нищо друго освен една гигантска пирамида – такава, чиито тежки последствия сме виждали и виждаме за пореден път. Според Харисън това е „пагубен начин“ за управление на нашата икономика и пазар.

Според Ууф рентата от общите ресурси трябва да се разпределя в обществото, а не да се натрупва от отделните собственици. Харисън също отбелязва, че „като общност, ние разпределяме обществено нашите самостоятелно спечелени приходи (заплати и др.), докато нашият обществен приход (от земя) се приватизира“.

В крайна сметка каквато и да е нашата позиция към тази схема, явно е, че реалните последствия от нея бяха пагубни. Искаме ли да стартираме веднага нов цикъл от пазара на имоти с подкрепата на кредитно финансиране, веднага щом останките от сегашния бъдат разчистени?

Да се разпредели сред обществото цялата рента от земята означава да се разруши финансовата система и да се заличи капитала на голяма част от обществото. Това е явно невъзможно. Въпреки това, да се разпределя печалбата, доколкото я има, от този момент за в бъдеще – би било много по-осъществимо, пише Ууф.

Това би елиминирало треската за спекулация със земя. Също така това би позволило да се промени данъчното бреме.

Според него, специално за ситуацията в Лондон, всичко това би могло да стане само с малка промяна в градоустройствения план на британската столица. В момента съществува паника само при мисълта от една такава либерализация. Той отбелязва, че всъщност е нужно съвсем малко: едно потенциално разширяване на радиуса на Лондон само с три мили, би допринесло за увеличение в площта на града с 50%.

„Наистина ли това би бил краят на зелените и безценни площи на Англия?“, пита той.

Въпреки това авторът отбелязва, че не вярва, че което и да било правителство би се осмелило на такива смели действия, за да спаси страната от тези пагубни спекулации със земя като най-пряк път към богатството.

Достатъчно лошо е, че резултатът от това са скъпи жилища и неефективни данъци. Още по-лошо е обаче, че тази безразсъдна, спекулативна треска доведе до толкова бедствени сътресения за цялата икономика, пише той.

http://www.investor.bg/news/article/102419/113.html

27

Пътеводител на Собственика / Подробни устройствени планове (ПУП) – същност и видове.

« -: 22 Юни, 2010, 21:38:09 »

Материята за първи път е уредена със Закона за благоустройство на населените места от 1897 г. Закон със същото наименование е приет и през 1905, а трети – 1936 г. През 1941 г. се приема Закона за благоустройството – дословен превод от немски. През 1949 г. се приема Закона за плановото изграждане на населените места. При действието на този закон почти цялата територия на страната бе регулирана с подробни устройствени планове (ПУП). Счита се, че около 1958 г. в груби линии устройството е приключило.

През 1973 г. е приет Закона за териториалното и селищно устройство (ЗТСУ). Той бе отменен от ЗУТ през 2001 г., който действа и понастоящем. Смисълът на устройствените планове е да се даде възможност за най-рационално изпълнение на територията на страната, както и да се осигури достъп на всички недвижими имоти до обществен път. Именно това налага да се създават както общи, така и ПУП. Принципната промяна, извършена със ЗУТ, бе изоставянето на понятието „парцел” и замяната му с термина „УПИ”. Освен това ЗУТ зае принципната позиция, че с подробни планове могат да се урегулират само неурегулирани територии. Тази позиция доведе до значително ограничаване на правомощията на администрацията с административно актове да се извършват отчуждения чрез регулация.

Именно на тази принципна основа ЗУТ създаде нова уредба относно общите и ПУП. Според закона общите планове определят преобладаващото предназначение и начин на устройство на територията. Чрез тях се определят териториите на жилищно строителство, вилно строителство, зелена зона и други. На основа на общите планове се изработват подробните. Това е така, защото общите планове нямат пряко отношение относно застрояването о статута на конкретен поземлен имот. Именно с подробните планове се определя конкретното предназначение на всеки поземлен имот. Условие за ПУП е с този план да се регулират само имоти, които не са били регулирани с предишни.

С такъв последващ план могат да се регулират само улици и квартали, без да се променят границите между поземлените имоти.
Задачите на ПУП – Основната задача е да урегулира територии с неприложена регулация, както и да урегулира неурегулирани имоти. На тази основа съществуват няколко вида планове. Първият е план за регулация и застрояване. Вторият е план само за регулация без режим за застрояване. Третият е план за застрояване – прилага се тогава, когато е налице планът за регулация. Четвъртият е работен устройствен пла. Петият е план за техническа инфраструктура извън границите на урбанизираните територии.

При урегулиране на поземлени имоти при ниско застрояване следва да се спазват следните размери. В градовете – най-малко 14 м. лице и 300 кв.м. повърхност. Лице е тази част на имота, която е обърната към обществения път. В курортните населени места размерите са най-малко 16 м. лице и 500 кв.м. повърхност. Във вилните зони – 16 м. лице и 500 кв.м. лице повърхност, а ако са в планински терен – 14 м. лице и 300 кв.м. повърхност. В преобладаващ стръмен терен до 12 м. лице и 250 кв.м. повърхност.

Прави впечатление, че законът си служи с минималните размери, без да поставя ограничения пред по-големите. Независимо, че стойностите са изключително малки, законът допуска те да бъдат намалени с още 1/5 въз основа на заключение на общинския експерт на съвета. Тези размери са задължителни и при извършване на съдебна или доброволна делба. Ето защо, преди конкретното извършване на делбата, техническата служба издава съответната документация за съществуващото положение, както и за последиците от извършване на делбата, а именно образуването на два или повече поземлени имота.

С ПУП се посочват следните решения:
1.Поземлени имоти, предназначени за обекти публична собственост. Това е изключително важна последица на плана, тъй като могат да се отчуждават за държавни или общински нужди само онези недвижими имоти, за които се предвижда да станат публична собственост;
2.Поземлени имоти за застрояване и позамлени имоти без застрояване;
3.Посочват се имоти за предимно жилищно застрояване с допустима плътност и интензивност, височина на застрояване и начин на застрояване;
4. Посочват се имоти за производствени, складови дейности, селскостопанско производство и други;
5.Имоти за озеленяване и рекреационна дейност;
6.За спортна дейност;
7.Имоти за сгради за обществено обслужване;
8.Имоти с културно-историческо значение и начинът за устройство и опазването им;
9.Училищна мрежа;
10.Техническа инфраструктура;
11.Както и тези със смесено или друго предназначение.


Определения:

УПИ – това е поземлен имот, за който с ПУП са определени граници, достъп от улица, път или алея, конкретно предназначение и режим на устройство.

Квартал – урегулирана територия, ограничена от улици или от улици и граници на урбанизирана територия, която обхваща един или повече поземлени имоти.

Застроена площ – това е площ, ограничена от външните очертания на ограждащите стени на първия надземен етаж или на полуподземния етаж, ако няма друг, включително площа на проветрителните шахти.

 Разгърната застроена площ – това е сборът от застроените етажи на основно и допълващо застрояване на и над терена. В разгърнатата застроена площ се включват и застроените площи в подпокривното пространство на сградите, когато са предвидени за жилища, ателиета и кабинети. В застроената площ се включват и цялата площ на балконите и терасите.

Коефициент на интензивност на застрояването – този коефициент представлява отношението на разгъната застроена площ към площта на УПИ, изразена в абсолютно число. Интензивността на застрояването може да се определи и общо за квартал, устройствена територия или зона.

28

Стари закони, царе, султани / Съдоустройство в периода XV-XIX в.

« -: 22 Юни, 2010, 21:29:00 »

Етикети: История на Българската държава и право
Известно е, че през разглеждания период няма много случаи на престъпления между българи и съдебни процеси. Изглежда чуждата власт е сплотила българския народ и резултатът е налице. Въпреки че османската власт запазва съдилищата за себе си, българите избягват да стигат до тях. Правосъдието между тях се раздава от съветът на старейшините и местните първенци и църковния съд. В някои селища дори старейшините забраняват на българите да ходят в конака.
Църковният съд се състои от митрополитски съдилища и патриаршески съд. Правомощията на църковния съд са ограничени в правораздавателен план. Третират се предимно наследствени и семейно-правни спорове. Подобно на практиката на общинския съд, делото се предшества от помирителен съд . Митрополититският съд регистрира актове за осиновяване, договори за съдружие, брачни и разводни актове. Процесите са устни, в присъствието на много свидетели. През 1871 г. се приема Екзархийският устав, според който се формират епахийски съвети и Светият синод - редовни църковно-съдебни органи. Епархийският съвет се състои от духовни лица и миряни, начело на който стои митрополитът.
Съществува и т.нар. еснафски съд. Устабашията е едноличен съдебен орган, а лоджата - колективен. При нужда се свиква еснафски съд с членове на лоджата - 6-8 души. Юрисдикцията на този съд се простира единствено върху членове на еснафското съсловие. В повечето случаи се разглеждат незначително спорове.
Общинският съд е общ обичен съдебен орган, компетентен по всички граждански спорове и наказателни конфликти, страни са лицата, които живеят в общината.
Ако някоя от страните не е доволна от решенията на българските съдилища, има право да се обърне към турски. Обичайният процес е елементарен - има състезателен характер; делото се започва по инициатива на пострадалия; познато е съдебното представителство; самопризнанието все още е от основните доказателства по делото, но вече не можем да кажем, че процесът е инквизиционен; свидетелските показания са допустими, както и писмените такива; известен е рабошът - пръчка, 1.20 метра, състояща се от две неравни части - по-голяма майка, по-малката щерка, майката е при кредитора и при всяко плащане се правят резки по нея - така трябва резките по двете части да съвпадат; понеже българите са изключително суеверни, често се прилагат методи като баене

29

Стари закони, царе, султани / Форми на феодална собственост

« -: 22 Юни, 2010, 21:24:47 »

Прония
Пронията е форма на феодална собственост, разпространена във Византия и макар да е заимствана, не е развита у нас. Владетелят дава на някои феодали недвижими имоти срещу задължението да му оказват помощ по време на война. Прониарът има право да събира данъци и ангарии от селяните, но не може да оставя земята в наследство на синовете си. Пронията може да бъде отнета по всяко време. При нея земята има трима титуляри - феодалът, прониарът и зависимият селянин.
Пълна феодална собственост
Тя е противоположност на пронията - тя се учредява с царските дарствени грамоти чрез формулата "да държи..." (т.е. селата се дават във фактическата власт на манастира) "...и обладава" (т.е. юридическата власт над селяните и тяхното имущество).
Разделна феодална собственост
През XIII-XIV в. пронията и пълната феодална собственост не изчерпват собствеността. Налице е също и разделна феодална собственост, която се изразява в подялба на феодалната рента между царя и болярина. Тази форма на феодална собственост е доминираща у нас. Поземлената собственост се дели на terra indominicata (селски земи) във феодалните имения и terra dominicata, която се ползва непосредствено от феодала.
Върху terra dominicata собствеността се поделя по следния начин:
Селянинът има ограничено право на ползване, на плодосъбиране и силно ограничено такова на разпореждане - полезна собственост (dominium utile);
Феодалът има пряка собственост (dominium directum) - върху земята има ограничено право на ползване, на плодосъбиране и право на разпореждане, слабо ограничено; върху селянина има ограничено право на ползване, право на плодосъбиране и ограничено право на разпореждане (може да отчуждава селянина заедно със земята му).
Царят има върховна собственост върху земята - dominium eminens.

6) Защита на средновековната собственост
Защитата на средновековната собственост се осъществява чрез гражданско-правен способ, ревантационният иск е този на невладеещия собственик срещу владеещия. Но поради оскъдните извори и информация е трудно да се определи точно доколко наистина е използван този способ. Защитата на собствеността се осигурява чрез наказателната репресия - всяко посегателство върху собствеността се приема за престъпление и се санкционира като такова - кражба, грабеж, повреждане. През Средновековието наказанията са били твърде сурови, известни са членовредителни наказания.

30

Реставрации, ремонти / Re: Който го може, си го може

« -: 17 Юни, 2010, 19:43:35 »

Чук - Чук - Чук - ...