Историята на ресторант "Царевец" разказана от собственика му Асен Рангелов в интервю за книгата "Твоята история. 52 седмици от началото на 21 век"
Страшното като мине, все на филм прилича
Стаята е малка. Има легло, масичка, шкаф, стол и телевизор. На телевизора безмилостно на равни интервали рухват американските близнаци на Световния търговски център. Светът вече не е същият, казват телевизионните коментатори. Традиционните ценности на западната цивилизация, самият ХХ век се срива пред очите ни, ХХI-ят започва с неподозирана война, продължават те.
Срещу телевизора по пижама и заметнат с родопско одеало седи 96-годишният Асен Рангелов, собственик на ресторант "Царевец" в центъра на Владая.
- Какво става? - викам насреща му. - Разбираш ли какво се случва?
- Туй, което има да се случи, на тебе ще се случи - отвръща ми той. Аз съм миналото.
Асен Рангелов е роден през 1906 г. във Владая. Когато бил на 14 години, през 1920 г., заедно с баща си получават лиценз за кръчмарска дейност от правителството на Стамболийски. Наемат помещение под наем и отварят кръчма, известна като "Старият хан".
- По време на войнишкото въстание взеха хана за щаб на Райко Даскалов. То си беше само едно помещение, дълго. Аз спях в дъното зад една завеска. Голяма врява беше. По-късно пък цар Борис идваше в хана, сам, без придружители, оставаше си двуколката в двора и тръгваше по планината.
През 1927 г. взимат Асен Рангелов войник. При същия този цар в гвардейската му рота.
- По цяла нощ царедворците ходеха по курви, а на сутринта все войниците им бяха виновни, че нещо са оплели. В тая държава оттогава все тъй си върви.
Престоят в гвардейската рота има и добри страни - на войниците плащат месечно заплата от 600 лева тогавашни пари. Повечето профукват парите също като началниците си, но Асен Рангелов е спестовник и със събраните пари отваря друг ресторант във Владая, вече без участието на баща си.
- Изцяло на кредит го направих. Клиентите бяха каменари от кариерите на Владая. Не им плащаха редовно, а те идваха при мен и на кредит всичко изпиваха. Тогава слизах пеш долу до Княжево, в едната ръка носех дамаджана за вино, в другата - за ракия. Отивах при един от Управителния съвет на княжевската Популярна банка и със сълзи на очи го молех за кредит. Даваше ми.
Днес тъй, утре тъй, постепенно Асен Рангелов се замогва и сам влиза в същия този Управителен съвет. Има го на снимка - изпъчен и в костюм, вече без сълзи, а с горд блясък в очите. Рангелов мечтае за по-голям ресторант. Речено-сторено. Проектът се изпипва дълго, а строежът се проточва от 1936-а до 1941 г.
- Пак взех пари на заем. От един евреин - Пешо Ешкенази, през 47-а той се изнесе в Израел.
Ресторант "Царевец" заработва на пълни обороти. Софиянци обичат да го посещават. Особено при съботно-неделните си излети. По време на войната пък в него се настаняват германците.
- Цъклят сините си очи и за всяко нещо все казват "данке", "бите". Нищо без "данке" и "бите" не правят. И до днес не мога да разбера как тия възпитани хора са унищожавали света. Бяха тихи и кротки и за всичко си плащаха. Камион да спрат в двора, пак ще ми платят.
Германците не са любители на българската ракия, поръчват бирата и виенските шницели. А най-доброто време за традиционната българска скара е по време на бомбандировките над столицата. Софиянци търсят убежище във Владая. Страшно и несигурно време, но ужасът най-добре се подтиска с кебапчета и бяло вино.
- Кога казаха по радиото, че съветските войски били на границата, кога влязоха в ресторанта ми, не знам. Не успях да се освестя и те седнали по масите и тропат с ръце. Тези вода не пиеха. И си взимаха всичко, сякаш е тяхно.
Руската окупация променя всичко, даже стила на обслужване в "Царевец". Европейските чашки от по 20 грама се прибират в избата и на тяхно място се настаняват 100-грамките.
- Ама те и тях не признаваха, във водните си сипваха.
Руснаците гонят Асен Рангелов от ресторанта му и го превръщат в лазарет.
- Кърваво време настана.
След оттеглянето на съветските войски той отново си го връща и подновява дейността, но само до 1947 г. Народната власт създава кооперация, която поема частния ресторант на Рангелов. Първите години плащат минимален наем, след това и него спират.
- Глад настана. Бил съм беден, но толкова беден като тогава, никога не съм бил. Срам ме беше, че нямах пари на дъщерите си обувки да купя. С едно палто ходеха, обличаше го тази, дето трябва да излиза навън. Добре, че пак беше приятелят Ешкенази от Израел. Изпращаше ни колети със стари дрехи. И портокали. Големи, оранжеви портокали. Никой друг във Владая не беше виждал такива. Ние пък му му пращахме червени владайски домати. Портокали насам, домати натам.
По убеждения Асен Рангелов е от широките социалисти, но отказва да влезе в комунистическата партия. Точно заради този отказ почва големият тормоз.
- Имаше една гад, Панталона му казвахме. Дойде един път и ми вика "Асене, няколко владайци отидоха, сега е твой ред". Един от клиентите го чу, беше комунист, ама иначе добър човек. Догони Панталона навън, нещо си казаха и Панталона изчезна за известно време. Уж външно се успокоих, ама страхът отвътре ме яде. И една нощ дойдоха, качиха ме на джипка, вътре имаше и други хора, не ги познавах, пък и тъмно, не се вижда. Потеглихме нанякъде. По едно време спряха, шофьорът да се облекчи. Как стана така, не знам, ама скокнах навън. Казвам на едно момче от тия с пушките "Имам в джоба си малко пари, да ти ги дам, пък ти ме пусни." Той помисли, помисли, пък вика "Давай и бегай". За мен хич не бяха малко тия пари, спестявал ги бях за дъщерите, ама бъркам, давам и докато оня се огледа, скокнах в храстите. Така си купих свободата, защото тези с пушките не искаха вяра, а пари. Шофьорът се върна, джипката тръгна, а аз не знам къде съм. Тръгнах обратно по пътя. Чак на разсъмване се прибрах дома. Легнах и цял ден съм спал. На жената и децата нищо не казах. Сега на когото кажа, ми вика, че филм се разказвал. Страшното като мине, все на филм прилича. И за теб може да е кино, ама за мен си е чистата истина.
След като кооперацията поема ресторанта, правят Асен Рангелов управител на заплата, после бюфетчик и накрая сервитьор.
- Сума ти и хора си построиха къщи от моя ресторант. Ама като гледах как стопанисват всичко, си виках "Тия ще фалират, няма начин толкова много да крадат и един ден да не фалират." Тогава никой не ми вярваше, но прав излязох. Фалираха! Нали така?
През 70-те години карат Рангелов да продаде ресторанта си. Всички документи са готови, чакат само да подпише. Предлагат му 15 хиляди лева.
- Дъщерите като чуха, викат "Тате, подписвай, това са два апартамента". Казах им - ако подпиша, значи подписвам смъртната си присъда. Как така да продам живота си, бе!
Не подписва. И точно затова след фалита на кооперацията, т.е. на системата, бързо успява да си върне "Царевец". За учудване на семейството изважда из тайниците си всички документи на ресторанта - нотариални актове, описания на столове, маси, даже чашки по брой, всичко записано така, както е било, пази дори старата табела, която висяла отвън. Е, оказва се, че имало да връща пари за "подобрения", които се изразяват в два хладилника, но това са бели кахъри при голямата радост да влезеш в собствеността си като собственик, а не като наемен работник.
- С царски пари си започнал - казвам - днес до цар-премиер пак стигна. За добро или за зло имаш точно такава рамка на живота си?
- Ако съм на мястото на сегашния цар-премиер, щях да ида да паса овцете. Това последното не - съм го казал.
Дядо Асен придърпва нагоре родопското одеало, загръща се. Стига е говорил, време е за следобедна дрямка. Искам да го снимам, не дава.
- Историята е стара и грозна, но човек иска да остане в нея млад и хубав. Ти за Америка ме питаше, нали? - слабият му глас ме стига до вратата.
- Да, кажи, какво ще стане, толкова много си преживял...
- Е, не знам аз, ти да му мислиш. И внукът ми, че ресторантът остава в негови ръце...Ресторантът има ли го и светът ще го има.
Автор: Жанина Драгостинова
Очерк от книгата "Твоята история. 52 седмици от началото на 21 век", издателство "Сиела"
Публикации - OwnerBG
